Решение № 357 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5779/2007 г.

Решение № 357 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5779/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Т. от гр. С. срещу въззивно решение от 1.06.2007 г. по гр. д. № 3654/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 28.07.2006 г. по гр. д. № 7944/2005 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н. А. И. и Е. Н. А. иск за прогласяване нищожност на нот.акт за дарение, за отмяна на дарение и за предаване владението на недвижимия имот, предмет на дарението. Поддържа се, че решението е недопустимо, както и че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба Н. А. И. изразява становище за оставяне в сила решението, като правилно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответницата Е. Н. А. не е изразила становище по жалбата. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожност на нот.акт за дарение и на договора за дарение, за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД и за предаване владението на недвижимия имот, предмет на дарението. Приел е, че с договор за дарение, сключен на 5.07.1995 г. по нот.акт № 175/1995 г. Е. Н. Т. и Е. Г. Т. са дарили на бащата на дарителката Н. А. И., придобития в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот: жилище, заемащо целия втори етаж от жилищна сграда, намираща се в с. М., Софийска обл., заедно с 51.3/100 ид.ч. от общите части на сградата и от таванското подпокривно пространство. За да отхвърли иска за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване и на договора за дарение, като неподписан от прехвърлителката Е. Н. въззивният съд се е позовал на приетата съдебно- почеркова експертиза, от която е установено, че положения върху акта за дарение подпис на мястото на "дарител" е на ответницата, както и че договора е сключен в предвидената от закона нотариална форма за неговата валидност. Искът за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД съдът е отхвърлил, като е приел за недоказани твърденията за набедяване на единия дарител-ищеца, тъй като по делото не са представени доказателства за това-влязла в сила присъда по чл. 286 НК или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). Ревандикационният иск също е отхвърлен по съображения, че ответника Н е собственик на недвижимия имот, въз онова на договора за дарение, който удостоверява валидно прехвърляне на правото на собственост върху спорния имот. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба е въведено оплакването, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че първо бил разгледан евентуалния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 472 ГПК (отм.), съединени с иск по чл. 108 ЗС. Според жалбоподателят главният иск, който той е предявил е този по чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД съединен с иск по чл. 108 ЗС и съдът е следвало да се произнесе първо по този иск и с оглед изхода на спора по него да разгледа или не иска за нищожност на дарението и нотариалното удостоверяване. Като е разгледал първо евентуално предявеният иск съдът е постановил недопустимо решение. Доводът е неоснователен. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства задължение на съда е да издира приложимата към установените факти правна норма, което задължение е изпълнено. Нормата на закона е приложена точно, защото съдът е разгледал първо преюдициалния спор за прогласяване нищожност на процесната дарствена сделка и след като е установил, че договора е действителен е разгледал спора за наличие на предпоставките за отмяна на валидното дарение, на основание чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД. Предявените от жалбоподателя обективно съединени искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. 472 ГПК (отм.), чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД и чл. 108 ЗС са отхвърлени от въззивния съд. При данните по делото, че договора за дарение е подписан от дарителката, че същия е сключен в нотариална форма, правилно съдът е приел, че не е налице основание за прогласяването му за нищожен, поради липса на предписаната от закона форма. Искът за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД, поради набедяване на дарителя в извършване на престъпление също правилно е отхвърлен от съда. За да се отмени дарението, поради това, че дареният е набедил дарителя в престъпление, набедяването следва да бъде установено с влязла в сила присъда, или с решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). В случая жалбоподателят- ищец не твърди, че ответника е осъден с влязла в сила присъда за набедяването му в престъпление. Няма данни по делото срещу ответника Н да има образувано наказателно производство, нито пък влязла в сила присъда. Набедяването е деяние, което по смисъла на чл. 286 ГПК е престъпление от общ характер и това дали едно лице е извършило това престъпление следва да е установено по надлежния ред. Този надлежен ред е осъждане с присъда на наказателния съд за набедяване или решение по установителен иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), с което е установено това престъпно обстоятелство, когато при условията на чл. чл. 24, ал. 1, т. т. 2-5 НПК, не може да се открие наказателно преследване срещу извършителя на деянието. В настоящия случай такива обстоятелства не са установени. При този изход на делото по исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД правилно е отхвърлен и искът за осъждане на ответника да предаде владението на спорния недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС. Договорът за дарение материализиран в нотариалния акт легитимира ответника Н за собственик на описания в него недвижим имот. Същият е валиден и е проявил своя транслативен ефект- надареният е станал негов собственик. Тъй като договорът не е отменен на основание чл. 227, ал. 1, б. "б" ЗЗД ответникът като собственик осъществява едно от правомощията си - да владее дарения имот, поради което не е налице основание за уважаване на ревандикационния иск и той правилно е отхвърлен. При така изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице посочените в жалбата основания за касиране на обжалваното решение, и то като правилно и ще следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 ГПК (отм.) жалбоподателят следва да заплати на ответника Н. А. И. направените разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв.- адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на III г. о.,