Решение № 797 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2017 г.

Решение № 797 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на сдружение "Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права" (ЕАЗИПА) и К. Икономов против решение № 84/6.01.2017 г. по адм. дело № 944/2016 г на Административен съд – София град, с което са отхвърлени главните исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и акцесорните такива за законна лихва на двете лица против Министерство на културата за претърпени вреди от отменен мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011 г. по заявление № 12-00-0159/24.06.2011 г. Касаторите, представлявани от адв. Сираков, поддържат съвместна защита като по предмет на делото възразяват, че обжалваното решение е постановено като съдът не се е съобразил с уточнението на исковите претенции, произнасяйки се по иска за пропуснати ползи за периода 15.11.2011 г. – 21.10.2013 г., при условие, че предмета на делото обхваща периода 15.11.2011 г. – 25.06.2015 г, както и че не е отчел, че като причина за вредите са въведени "многобройни, конкретни и различни актове, действия и бездействия на министерството", като мълчаливият отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011 г. не е единственото основание на претенциите. Във връзка с доказването на претенциите се оспорва, че съдът не е отчел признанието на ответната страна чрез писмо от 17.07.2015 г., че до 25.06.2015 г. ЕАЗИПА е имала пълното право на дейност като организация за колективно управление на авторски права (ОКУАП) по см. на чл. 40 и сл. от ЗАПСП (отм., ДВ. бр. 28/18 г.), както и че не са доказани имуществените вреди, тъй като допуснатата по делото ССчЕ. е приета от съда и не е оспорена от ответника. Оспорва се извода на съда за недоказаност на пропуснати ползи, като се посочва, че той противоречи на събраните по делото доказателства и възраженията в процеса, че ЕАЗИПА е управлявала винаги само права свързани с музикални произведения, както и че прогнозните изчисления на вещото лице по ССчЕ са изведени от период на дейност март - декември 2011 г. на сдружението, при условие, че през октомври 2011 г. е издадено удостоверение от Министерство на културата, в което не са вписани права за събиране на плащания за музика. По отношение кредитиране на свидетелските показания на св. С. Урумов се възразява, че са изведени необосновани изводи за неустановеност на твърдяното заболяване на ищеца Икономов. Ответната страна – Министерство на културата, представлявана от юрк. Пашова, оспорва касационната жалба. Поддържа, че съдът е допуснал техническа грешка относно изписването на крайната дата на периода за пропуснати ползи, тъй като в с. з. от 17.05.2016 г. е допуснато изменение на исковете до 25.06.2015 г. Като се позовава на уточненията на ищеца от 24.03.2016 г. и неоспорения доклад по делото, направен с определение от 28.04.16 г., ответната страна оспорва възражението, че основанието на иска включва многобройни, конкретни и различни актове, действия и бездействия на министерството. Възразява се, че заключението от приетата по делото ССчЕ може да се използва в полза на иска, тъй като вещото лице не е съобразило зададения му базисен период 1.07.2011 - 31.12.2011 г., а е работило върху данни за цялата 2011 г. Поддържа се решението и в частта, касаеща исковете за неимуществени вреди. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационните възражения, респ. че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Според прокурора, съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прокурорът изцяло споделя фактическите и правни изводи на съда, въз основа на които са отхвърлени исковете. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страни в съдебния спор, за които съдебното решение е неблагоприятно в съответните му части. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът я приема за основателна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил исковата молба на ЕАЗИПА и на К. Икономов срещу Министерство на културата, с която ищецът ЕАЗИПА претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 19 958 558 лв. за периода от 15.11.2011 г. до 21.10.2013 г. ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011 г. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 27.10.2011 г. до 21.10.2013 г. ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011 г., а ищецът К. Икономов претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 27.10.2011 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011 г. от отменен мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011 г. по заявление № 12-00-0159/24.06.2011 г. Така постановеното решение е неправилно, в частта му, касаеща искът на ЕАЗИПА за обезщетяване на причинени имуществени вреди, тъй като не отразява действително въведения между страните предмет на спор. По отношение на исковата претенция за имуществени вреди на ЕАЗИПА, съдът е бил сезиран първоначално с иск за обезщетяване със сумата от 720 000 лева за претърпени от ищецът вреди във вид на пропуснати ползи за периода 15.11.2011 г. до 21.10.2013 г., представляващи "събиране на вземания, произтичащи от авторски права и разпределението между заинтересованите лица..., от които ищецът има право да отчислява 20 % от постъпленията за разходи по събиране на плащанията...". В тази връзка е твърдяно, че средният приход на месец на сдружението е 30 000 лева, респ. че сдружението за исковия период от близо 24 месеца е пропуснало да получи сумата от 720 000 лева. С молба от 24.03.2016 г., ЕАЗИПА е изменила размера на иска от 720 000 лв. на 886 000 лева като е посочено, че размерът на имуществената претенция за за периода 15.11.2011 г. – 1.06.2013 г. (17 месеца и 16 дни) възлиза на 700 000 лева, а от 1.06.2013 г. до 21.10.2013 г. - 186 000 лева. Посочено е, че тази сума се формира от правата на общо 1370 правоносители от страната, членуващи в ЕАЗИПА. С молба от от 19.02.2016 г. за отстраняване на нередности в ИМ подадена от пълномощника на ищците ЕАЗИПА и К. Икономов е направено уточнение, че вредите се претендират от бездействието на министъра на културата във връзка с направено искане за допълване на Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 12-00 -0159/27.10.2011 г. С разпореждане от 22.02.2016 г. съдът е дал указания на ищците да уточнят дали претендират вреди от отменен мълчаливия отказ на министъра на културата или от бездействия и действия на министъра, и ако претендира и на двете основания да уточни размера на вредите от отменения акт и от действията и бездействията, периода и размера на акцесорния иск за лихвите, съобразно разпределението. С молба от 24.03.2016 г. (стр. 82) е направено уточнение, че се претендират вреди от отменения акт на министъра на културата, като за К. Икономов предявения иск за неимуществени вреди са 20 00 лева., а за дружеството 50 000 лева Като се позовава на уточненията на ищеца от 24.03.2016 г. и неоспорения доклад по делото с определение от 28.04.16 г., ответната страна оспорва възражението, че основанието на иска включва многобройни, конкретни и различни актове, действия и бездействия на министерството. Възразява се, че заключението от приетата по делото ССчЕ може да се използва в полза на иска, тъй като вещото лице не е съобразило зададения му базисен период 1.07.2011. 31.12.2011 г., а е работило върху данни за цялата 2011 г. Поддръжа се решението в частта, касаеща исковете за неимуществен вреди. Видно от определение от 28.04.2016 г. със същото съдът е насрочил делото, конституирал е страните, допуснал е до разпит поисканите свидетели, и е дал допълнителни указания по събиране на доказателства по делото. Липсва произнасяне по постъпилите молби за уточняване на исковете по основание и размер и определяне на предмета на делото. С протоколно определение от 17.05.2016 г., съдът е допуснал изменение в предмета на иска като е приел, че искът за обезвреда обхваща период от 15.11.2011 до 25.06.2015 г. Същевременно изменението е допуснато въз основа на твърдение на ищецът, че "ЕАЗИПА не е била обезпокоявана да осъществява дейността си до 25.06.2015 г., когато заповедта на заместник министър Василев е била потвърдена с окончателен акт на ВАС. До изменението на иска от 17.05.2016 г., ЕАЗИПА е твърдяла, че причина за пропуснатите ползи е отменения мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011 г. по заявление № 12-00-0159/24.06.2011 г. Тази отмяна е следствие от влязлото в законна сила на 1.06.2013 г. решение № 7398/30.05.2013 г. по адм. дело № 2342/2012 г. на ВАС. Видно от определението от 17.05.2016 г. за допускане на изменението, съдът не е отчел изменението на иска по неговото основание, а се е произнесъл само относно размера - периода. В последствие с молба от 13.12.2016 г., ЕАЗИПА е поискала отново изменение на иска по отношение на размера до 19 958 558 лв. ("без да изменям основанието") и същото е допуснато с протоколно определение от 13.12.2016 г., без съдът да се съобрази с чл. 214 ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК относно допустимостта на изменение на иска. При така протеклите процесуални действия, свързани с иска на ЕАЗИПА за пропуснати ползи, касационната инстанция намира, че като краен резултат съдебното производство е протекло при неизяснен предмет на спора от гледна точка неговото основание. Допуснатото изменението на иска за пропуснати ползи с определението от 17.05.2016 г., касае основанието на иска за периода след 21.10.2013 г. до 25.06.2015 г. и е свързан с неясното твърдение на ЕАЗИПА, че сдружението не е било обезпокоявано да извършва дейността си. Така въведено основание, предполага предмет на доказване чрез средствата на процеса на фактите относно спокойно/неспокойно извършване на дейност, довело/недовело до пропуск за обогатяване на сдружението вследствие от незаконосъобразно административна дейност, която е необходимата предпоставка за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Очевидна е липсата на яснота в претенцията след 17.05.2016 г. от гледна точка обстоятелствената част на иска и логическото обосноваването на твърденията на ищеца, стоящи като причина за търсената съдебна защита чрез присъждане на спорното между страните право на вземане в размер от 19 958 558 лв., формирано като пропуснати ползи в периода 15.11.2011 – 25.06.2015 г. Касационната инстанция намира, че решението в обсъждана му част е неправилно по причина очевидното несъобразяване на съдът с допуснатото с изменение относно периода на иска за пропуснати ползи. Както бе посочено, съдът е допуснал за разглеждане претенция, касаеща спор за парично обезщетение, формирано в периода 15.11.2011 – 25.06.2015 г., а се е произнесъл за период, поддържан от ищеца до 17.05.2016 г., а именно 15.11.2011 - 21.10.2013 г. В случая не може да се приеме, че е налице техническа грешка, каквито възражения поддържа ответната страна. Такова заключение не може да се направи от мотивната част към съдебното решение, а доколкото решението като съдържание и значение е строго формален акт, постановяван при формално протичащ процес, подобно заключение би било резултата на предположение, тъй като няма данни нито съда, нито страните да са упражнили правата си за поправка на решението по реда на чл. 175 и сл. от АПК. При така изложеното и доколкото претенциите за забава към главничното задължение са акцесорни по своя характер, решението, в частта му, с която е отхвърлен иска на ЕАЗИПА за обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 19 958 558 лв. за периода от 15.11.2011 г. до 21.10.2013 г. ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011 г. следва да бъде отменено и върнато за нова разглеждане. По отношение на решението, в частта му, с която е отхвърлен иска на ЕАЗИПА за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 27.10.2011 г. – 21.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011 г., касационната жалба намира, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. След направено уточнение на иска с молба от 19.02.2016 г., същият има за предмет установяването на факти, свързани с твърдението на ЕАЗИПА, че по причина на мълчаливия отказ на министъра на културата е настъпило накърняване на авторитета и доброто име на сдружението и на нейните многобройни членове. За да отхвърли искът за неимуществени вреди, съдът с кратки мотиви е приел, че сдружението е самостоятелен правен субект, който съществува в правния мир отделно и независимо от учредителите му и от лицата, които го управляват и представляват и тъй като неимуществените вреди са свързани със субективни усещания и преценки, юридическо лице не би могло да има неимуществени права, които да брани. Съдът е приел, че всичките права на едно юридическо лице са имуществени, респ. липсват неимуществени активи и пасиви, поради което не би могло да се претендира, съответно да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че изпитваните от членовете на сдружението болки и страдания не могат да са основание за неимуществени вреди за самото дружество. В решението се съдържат само правни изводи, но липсва обсъждане на фактите и доказателствата във връзка с иска за неимуществени вреди. Касационната инстанция намира, че административният съд необосновано е приел, че сдружението като юридическо лице по причина на своята правна природа обективно не може да притежава, респ. защитава неимуществени права като авторитет и доброто име на сдружението. Този извод, макар да е срещан в досегашната практика на ВАС, не се споделя от настоящия състав. Подобно на доброто име и авторитета на една физическо лице, което е резултат от неговите постъпки, действие и постижения, което като такова носи ползи или негативи на лицето, така репутация (името на юридическото лице – без значение от наличието или не на стопанска цел за неговото съществуване) е резултат от постиженията му в търговските или гражданските му отношения с трети лица. Да се приеме, че добрата репутация на юридическите лица не е част от техния патримониум, от сферата на тяхното притежание противоречи както на житейската логика, така и на силата на фактическото положение. Доброто име на юридическото лице има своето нематериално присъствие и значение, поради което неговата загуба или накърняване може да се брани във всеки случай, когато по непозволен начин то се уврежда от трето лице. Нито законът, нито добрите нрави позволяват свободно посегателство и увреждане на репутацията (разбирано като авторитет и добро име) на юридическите лица. От тук и извода, че от института на непозволеното увреждане, имащ своето общо основание в чл. 45 от ЗЗД и специално в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намира пълно приложение, както по отношение на физическите, така и на юридическите лица, когато предмета на защита е свързан с форма на незаконосъобразна административна дейност, която причинява вреда като нарушение на добрата репутация на всеки правен субект, вкл. юридическите лица. Вредата макар да е неимуществена е остойностима, но това не я прави имуществена по природа или не изключва съществуването й. Доброто име и авторитета, както на физическите, така и на юридически лица, са получената външна оценка от работата на лицето и са основа за създаването на личния, респ. стопанския живот на субекта. Пряка подкрепа за горното се намира и в практиката на ЕСПЧ, където е прието, че: "Съдът... не е изключвал възможността на търговско дружество да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на основания, които в по-голяма или по-малка степен са "обективни" или "субективни". Сред тях следва да са репутацията на компанията, несигурността в планирането и вземането на решения, разцеплението в управлението на дружеството и на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на управленския екип (вж., наред с други, Комингерсол С. А. срещу Португалия (Comingersoll S. A. v. Portugal) [ГК], № 35382/97, §§ 32 – 36, ЕСПЧ 2000-IV, и "Шести май инженеринг" ООД и други срещу България, № 17854/04, § 115, 20 септември 2011 г.). При така изложеното, решението в тази му също част следва да бъде отменено и върнато на административния съд за ново разглеждане, при което се обсъдят фактите и доказателствата във връзка с иска за неимуществени вреди като се съобразят указанията по това решение. По отношение решението, в частта му касаеща отхвърлянето на иска на К. Икономов за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 27.10.2011 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011 г. от отменен мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011 г. по заявление № 12-00-0159/24.06.2011 г., касационния състав намира, че решението е неправилно за сумата на иска над 20 000 лева. С исковата молба и с уточнението на иска с молбата от 24.03.2016 г. (т. 3), искът за неимуществени вреди на К. Икономов е предявен за сумата от 20 000 лв. Видно от данните по делото, този иск не е изменян нито по основание, нито по размер. В този смисъл, съдът като се произнесъл, отхвърляйки искът за сумата над 20 000 лв. се е произнесъл при свръх петитум, т. е по непредявен спор. Касационния състав намира доводите за необоснованост на решението и в тази му част, за правилни. Съдът е отхвърлил претенцията поради недоказаност на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011 г. по заявление № 12-00-0159/24.06.2011 г. и претърпяното от лицето увреждане на здравето (инфаркт на миокарда) без да бъде допуснато и прието на направеното уточнение на основанието в крайна сметка от отменен акт ли са причинени претендираните вреди или от действия и бездействия за които се е твърдяло в исковата молба както и понастоящем в касационното производство и в касационната жалба конкретно както за първия така и за втория ищец по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че в казус като процесния е достатъчно за уважаване на иска да се установи съвпадение между времевия период на незаконосъобразни действия и на увреждането, както и че в тежест на ответника е да установи, че "не той е увредителя". По отношение разпределението на доказателствената тежест е достатъчно да се посочи, че по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, субсидирано приложим и в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с разглеждането на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, всяка страна е длъжна да установи фактите, но които основава своите искания или възражения, като съдът е длъжен да уточни с определение предмета на делото по основание и размер с оглед правилното произнасяне и мотивиране на акта. Следва да се посочи, че не е налице и времево съвпадение между твърдяното уреждането и периода на иска, въведен в процеса с начало 27.10.2011 г. Съдът е длъжен след направено уточнение и изменения да се произнесе със съответния съдебен акт, което не е сторено. Основателно е възражението на касаторите, че в мотивите съдът се е позовал и на издадения вече изричен отказ със Заповед № РД 09-551 от 21.10.2013 г. като е приел, че с нея се обосновава липсата на третата предпоставка на иска по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, без това доказателство да е обсъдено в съвкупност с другите доказателства и предвид липсата на позоваване от страна на ищците на тази заповед. С оглед на това следва да се приеме, че наличието на противоречие на мотивите и необоснованост на решението с оглед твърдените допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение са налице. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Точно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото, което в конкретния казус не е сторено. Липсва излагане на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него накратко са описани становищата на страните и част от събраните по делото доказателства. Спрямо приетите за установени от съда факти, не са изложени правни съображения, липсва изложение какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Най общо посоченото, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, не съответства на изискването на закона за мотивиране на съдебния акт, с посочване на относимите към случая правни разпоредби и приложението им към конкретния спор. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховния административен съд, трето отделение