Решение № 1406 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. М. П. чрез адв.П. Бояджийски от САК срещу Решение 4526/07.07.2021 год. постановено по адм. д. 10338/2018 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 10.09.2018 год. издадено от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда Софийска област . Наведените в касационната жалба възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства и игнориране на част от събраните по делото доказателства обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Софийска област чрез юрисконсулт Иванов намира касационната жалба за основателна и моли същата да бъде уважена. Ответникът Н. Л. И. чрез адв.Михайлов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за което представя списък на разноските. Ответникът П. А. П. в писмен отговор намира касационната жалба за основателна, за което излага доводи по съществото на спора.В съдебно заседание се представлява от особен представител адв.Георгиева, която моли касационната жалба да се уважи, а решението да се отмени. Претендира присъждане на възнаграждение за особен представител. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Предлага на съда решението да се отмени като неправилно. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 10.09.2018 год. издадено от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което е обявено съществуването на трудовото правоотношение между Н. Л. И. и А. П. П.. В мотивите на акта е посочено, че при извършена проверка на 29.08.2018 год. е установено, че с лицето А. П. П. е настъпил инцидент, при който при почистване на отводнителна канавка с къртач машината аварира и електрически ток преминава през тялото му, което довежда до неговата смърт. Инцидентът е станал на обект Строеж на жилищна сграда с двоен гараж, магазин и изгребна яма находящ се в гр.Банкя, [улица], УПИ V-458, кв.18а собственост на Н. Л. И.. Проверяващите направили извод, че Н. Л. И. в качеството му на работодател не е уредил отношенията с А. П. П. при предоставяне на работна сила като трудови. Съгласно предоставени от другите работещи на обекта лица декларации същите работят с определено работно време от 7 ч до 15 ч и получават трудово възнаграждение. Постановлението е обжалвано пред АССГ от Н. Л. И., който с процесното решение е отменил същото. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 29.08.2018 год. на обект Строеж на жилищна сграда с двоен гараж, магазин и изгребна яма находящ се в гр.Банкя, [улица], УПИ V-458, кв.18а при инцидент с къртач лицето А. П. П. е починало. Между собственика на строежа Н. Л. И. и инж.С. С. е сключен договор за технически надзор на обекта. Инж.С. сам набирал работниците включително и А. П. П., който извършвал строителна дейност, работел в градината и извършвал бояджийски услуги. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че Н. И. не е имал никакви отношения с П. вкл. и трудово-правни. Направил е извод, че не са събрани доказателства за наличие на елементите на трудовото правоотношение работно време, трудово възнаграждение, регулярно изпълнение на трудови задължения, липсва субординация между работодател и служител. В тази връзка съдът е приел, че издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено в нарушение на материалния закон, поради което го е отменил. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" А. П. П. се е намирал на строителен обект, но същият не е бил нает от Н. Л. И., а от инж.С. С.. По делото не са събрани каквито и да е доказателства установяващи твърдението на органа, че А. П. П. е предоставял работна сила с уговорено работно място, работно време, трудово възнаграждение в полза на И.. Декларациите подписани от другите работници, на които се позовава органа не са приложени по делото. В тази връзка правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за липса на фактически установявания относно твърденията на инспекторите от Дирекция Инспекция по труда . Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване съществуване на трудово правоотношение. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение. В оспорения пред първостепенния съд акт административният орган се е позовал на събрани декларации от лица работили съвместно с А. П. П. в същия ден , които обаче не са част от административната преписка и не са приложени по делото, което възпрепятства съдът да извърши проверка на удостовереното с тях. От друга страна по делото е разпитан свидетел като неговите свидетелски показания кореспондират на останалия доказателствен материал. Пред първоинстанционния съд административният орган не е доказал главно и пълно, че отношенията между Н. Л. И. и А. П. П. съдържат съществените елементи на трудовия договор по смисъла на чл. 66 от КТ, нито, че А. П. П. е престирал труд по трудово правоотношение с Н. Л. И.. Не са доказани основните характеристики на трудовото правоотношение съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ. Напротив от събраните по делото доказателства се налага извод, че между Н. Л. И. и А. П. П. не е имало трудово правоотношение, което да не е било оформено съгласно изискванията на Кодекса на труда. Обосновано съдът е приел, че не са налице данни, че А. П. П. е работил в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора своевременно заявената от ответника по касация Н. Л. И. акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция е основателна. Претендираните разноски за настоящото производство са в размер на 1000 лева представляващи адвокатски хонорар. Неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за първоинстанционното производство. Действително решението на първата инстанция е позитивно за Н. Л. И., но съдът не е присъдил разноски като е приел, че липсва изявление от процесуалния представител. От страна на Н. Л. И. не е подадена молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения настоящата инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските на ответника по касация за първоинстанционното производство. Следва да се осъди касатора да заплати на Н. Л. И. разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение