Решение № 2247 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2018 г.

Решение № 2247 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Тасев, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6965 от 23.11.2017 г. по адм. д. № 8363/2017 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 3349/14.07.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик на автомобил, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че като е подадено възражение срещу фиш серия М № 520659 не е налице висящност. Жалбоподателят подал възражение срещу фиша с вх. № УРИ-244000-6386 от 15.05.2017 г., в което посочил, че е уведомен за фиша на 10.05.2017 г. в сградата на ОПП - СДВР, оспорил го е като заявил, че не е шофирал автомобила и водач на автомобила е била С. Т.. Подал жалба срещу фиша до PC - Б. и последствие е образувано дело пред Административен съд - Б., който с определение № 1096 от 05.07.2017 г. по КНАХД № 448/2017 г. е върнал делото на началника на 02 РУ - Б. при ОД на МВР - Б., за произнасяне по компетентност във връзка с възражението срещу фиш № 520659. Фишът не е подписан от него. Сочи, че от представеното от ответната страна доказателство - картон на водача, е видно, че на ред № 49 е записано: "Глобата не е била дължима към датата и часа на извършване на проверката. Фиш М 520659/01.05.17 г. се обжалва пред директора на ОДМВР-Б. и пред Районен съд- Б.". Счита, че недопустимо съдът е приел, че му е служебно известна заповед № 8121 з-1525/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която СДВР и областните дирекции на МВР са определени за служби, които да осъществяват контрол по ЗДвП. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок, на 22.12.2017 г., при връчено съобщение за решението на 08.12.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да приеме, че издалият заповедта административен орган е разполагал с компетентност за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 от ЗДвП, съдът се е позовал на приложената по делото заповед № 513 з – 347/20.01.2017 г., съгласно която полицейските органи – държавни служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР са оправомощени да налагат принудителни административни мерки от вида на процесната, поради което не е от решаващо значение обстоятелството, че е приел, че му е служебно известна заповед издадена през 2016 г. За да отхвърли подадената жалба съдът е установил въз основа на данните по преписката, че на 14.07.2017 г. около 00: 50 часа жалбоподателят е управлявал в [населено място], по [улица], с посока от [улица] към [улица] собствения си лек автомобил с марка БМВ 525 Д с [рег. номер на МПС]. Спрян е за проверка, при която след извършена справка е установено, че има незаплатена глоба, наложена с фиш серия М № 520659 от 01.05.2017 г. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 124826/14.07.2017 г. за нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. Срещу констатациите в акта е направил възражение, че не е извършил нарушение и не дължи глоба. Въз основа на констатациите в АУАН, на същата дата - 14.07.2017 г. младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР издал оспорената пред съда заповед № 3349/14.07.2017 г., с която на Б. Тасев е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Съдът изложил мотиви, че съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП издаденият фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител, поради което приел, че глобата е дължима. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че фишът не му е връчен и че не е получил фиш, тъй като не обосноват тезата за недължимост на наложената глоба, предвид на това, че глобата се смята наложена и подлежи на плащане от момента на издаването на фиша. С издаването на фиша за жалбоподателя е започнал да тече 7-дневният срок по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП за доброволно плащане на наложената глоба. Тъй като в рамките на този срок глобата не е била платена – факт, който не се оспорва от жалбоподателя, а се установява и от справката - картон на водача, е направен извод, че са възникнали предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП. За неотносими към преценката за законосъобразност на мярката са приети доводите в жалбата за наличието на висящност на случая поради подаденото срещу фиша възражение. По силата на ал. 7 на чл. 186 от ЗДвП осъществяването на този фактически състав обуславя приравняване на фиша с влязло в сила наказателно постановление. Относно доводите, че в административния акт не е отразена датата на издадения фиш, както и че не е индивидуализирано моторното превозно средство е прието, че данните за серията и номера на фиша го индивидуализират в достатъчна степен, а марката и моделът на превозното средство са посочени в разпоредителната част на административния акт. Посочил, че делото не е приложена, но на съда е служебно известна заповед № 8121з-1525/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която СДВР и областните дирекции на МВР са определени за служби, които да осъществяват контрол по ЗДвП. На основание тази заповед директорът на СДВР като ръководител по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е издал приложената по делото заповед № 513з – 347/20.01.2017 г., съгласно която полицейските органи – държавни служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР са оправомощени да налагат принудителни административни мерки от вида на процесната. С. П. 2 от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, длъжността автоконтрольор е вид младши изпълнителска длъжност на държавен служител със средно образование, а съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗМВР полицейски органи са органите на областните дирекции на МВР, каквато е и СДВР. С оглед на това издалият процесната заповед административен орган – младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" СДВР е разполагал с необходимата компетентност за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 от ЗДвП. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която издаденият фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Но в случая фишът е оспорен и ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. В чл. 39, ал. 3 ЗАНН също е предвидено, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел. Съдът е посочил, че е представено като доказателство определение № 1096 от 05.07.2017 г. по адм. д. № 448/2017 г. на Административен съд Б., но не е взел предвид, че с определението е оставено в сила разпореждане № 4870/06.06.2017 г. по н. а. х. д. № 918/017 г. на Районен съд Б. и делото като преписката е изпратено на началника на 02 РУ - Б. за произнасяне по компетентост, като в определението е записано, че административнонаказващият орган следва да се произнесе по жалбата при условията на чл. 39, ал. 3 ЗАНН и едва след издаване на акт за установяване на административно нарушение и респективно на наказателно постановление въз основа на акта жалбоподателят ще има право по съдебен ред да обжалва санционния акт. Съгласно чл. 190, ал. 3 наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Следователно в случая глобата ще подлежи на заплащане след издаване и влизане в сила на наказателното постановление, при положение, че фишът, който не е електронен, е бил оспорен. Жалбоподателят е посочил пред съда, че видно от картон на водача на ред № 49 е записано от ответната страна: "Глобата не е била дължима към датата и часа на извършване на проверката. Фиш М 520659/01.05.17 г. се обжалва пред директора на ОДМВР-Б. и пред Районен съд- Б.", което също не е взето предвид от съда. Както сочи жалбоподателят, от представените доказателства по делото се установява, че глоба от фиш серия М № 520659 от 01.05.2017 г. не е била дължима към датата на издаване на заповедта 14.07.2017 г., поради което заповедта за прилагане на принудителната административна мярка чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП е незаконосъобразна. Въпреки, че са представени конкретни данни, от 05.07.2017 г., когато с определение на Административен съд Б. преписката е изпратена на началника на 02 РУ - Б. до 14.07.2017 г., когато е издадена оспорената пред съда заповед, не е възможно да е приключитело адмиистративнонаказателното производство с издаване на акт за установяване на административно нарушение и след това наказателно постановление, което да е влязло в сила. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени оспорената пред съда заповед и на жалбоподателя да се присъдят претендираните разноски пред двете съдебни инстанции - държавна такса общо 15 лв. и 1500 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени данни, че е изплатено в брой. Не е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение