Решение № 2518 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2010 г.

Решение № 2518 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Десислава Иванова Тодорова, действаща като ЕТ"Десислава Иванова ", със седалище гр. Балчик, против решение № 85 от 15.04.2010 г., постановено по адм. д. № 759/2009 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена нейната жалба против заповед № РД-08-25/04.12.2009 г. на директора на ДКИ "Културен център "Двореца", гр. Балчик. С нея са определени спечелилите участници в търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от пет години на три обекта, посочени в заповедта, представляващи тротоарни площи, публична държавна собственост, предоставени за управление на ДКИ "Културен център "Двореца", гр. Балчик . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил доказателствата и материалния закон, тъй като по делото не било установено утвърждаване на тръжната документация за провеждане на търга. На второ място - че атакуваната заповед е издадена в нарушение на изискването по т. 16 от условията за провеждане на търга, одобрени от административния орган, съгласно което е следвало да бъде извършена корекция в тръжната документация досежно наемната цена. Освен това намира, че вторият търг незаконосъобразно е бил открит и проведен, тъй като първоначалният търг е обжалван в съда и съдебното производство по него е висящо. Възразява и срещу размера от 500 лева на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ДКИ "КЦ "Двореца", гр. Балчик с твърдения, че не е съобразено с нормата на чл. 143, ал. 4 АПК. Иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново по същество, с което се отмени оспорената заповед за определяне на спечелилия търга за отдаване под наем на процесните три обекта . В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Директорът на ДКИ "Културен център Двореца", в писмено възражение и чрез процесуалния си представител адв. Вълева оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни - "Бъки - Петър Иванов, "Санси М" ЕООД, "Актив 7" ЕООД, "Нитрам 1" ЕООД и "Спринк Пластик" ЕООД не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото, поради което релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице. Намира, че съдът правилно е приел, че оспорената заповед, с която са определени резултатите от проведен търг с тайно наддаване, на обекти- публична държавна собственост е законосъобразна, предвид установеното, че първият търг е непроведен, а вторият е открит със Заповед № РД - 08 - 04/04.11.2009 г. т. е. след решение на тръжната комисия, поради което намира, че са спазени изискванията на утвърдените от административния орган тръжни условия. Счита, че решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № РД-08-25/04.12.2009 г. на директора на ДКИ "Културен център "Двореца", гр. Балчик, издадена на осн. чл. 16, ал. 2 от ЗДС във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗДС и чл. 13, ал. 3 и ал. 5 във вр. с чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, заповед № РД-08-24/4.11.2009 г. на директора на ДКИ "Културен център "Двореца", гр. Балчик и протокол от 11.12.2009 г. на комисията, определена да проведе търга, в който са обективирани резултатите от проведения търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от пет години на тротоарни площи и павилиони за сувенири, публична държавна собственост, предоставени за управление на ДКИ "Културен център "Двореца", гр. Балчик, съгласно АДС № 604/2.02.1998 г. С нея са определени спечелилите търга участници за отдаване под наем на три обекта - публична държавна собственост, а именно: на "тротоарна площ № 2 /в дясно/" с полезна площ 9. 40 кв. м. - оспорващия ЕТ, на "тротоарна площ № 3 /в дясно/" с полезна площ 9. 40 кв. м. и на "тротоарна площ № 4 /в дясно/" с полезна площ 10. 00 кв. м. - "Санси М" ЕООД. Със заповедта е определен срока на наемния договор /5 години/, наемната цена и дължимите вноски. Развитите в жалбата доводи били за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на изискването по т. 16 от условията за провеждане на търга, с твърдения, че е следвало, а не е извършена корекция в тръжната документация досежно наемната цена и второ - че атакувания търг незаконосъобразно е бил открит и проведен, тъй като жалбата против първоначалният търг до съда е спряла екс леге процедурата по новия търг. От доказателствата по делото съдът установил, че със заповед № РД-08-17/18. 09. 2009 г. директорът на ДКИ "КЦ "Двореца", гр. Балчик, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗДС и чл. 13, ал. 5 от ППЗДС открил процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 5 години на тротоарни площи и павилиони за сувенири, предоставени за управление на ДКИ "КЦ "Двореца", гр. Балчик по АДС № 604/2.02.1998 г. на 12 посочени в заповедта обекта. Била назначена комисия за провеждане на търга, която в свой протокол за провеждане на търг от 31.10.2009 г. констатирала, че за процесните три обекти-публична държавна собственост, а именно: тротоарна площ № 2 /дясно/ с полезна площ 9. 40 кв. м. и тротоарна площ № 3 /дясно/ с полезна площ 9.40 кв. м. липсват подадени оферти, а за обект тротоарна площ № 4 /дясно/ с полезна площ от 10 кв. м. има подадена една оферта за участие. Предвид на тази констатация комисията приела, че за тези обекти обявения търг е непроведен, поради което са налице обстоятелства за провеждане на нов търг. С нова заповед № РД-08-24/04.11.2009 г., издадена на основание чл. 16, ал. 2 от ЗДС и чл. 13, ал. 5 от ППЗДС, директорът на ДКИ "КЦ "Двореца", гр. Балчик открил процедура за провеждане на търг с тайно отдаване по отношение на обектите, за които не е проведен търг на 31.10.2009 год, с определена със заповедта начална тръжна цена и за трите обекта в размер на 8 000 лв., каквато е била и при първоначално проведения търг, и с посочване на обектите, предмет на търга, място, и време на провеждане на търга, размер, начин на плащане и срок за внасяне на депозита, условията за оглед на обектите, начин на плащане на наемната цена от спечелилите търга участници, условията за допускане до търга, начина на обявяване на заповедта и състава на комисията за организиране и провеждане на търга. Съдът установил, че към заповедта са приложени условия за провеждане на търга № 08-24/4.11.2009 г., декларация от участниците, заявили участие в търга, ценово предложение, заявление за участие, договор за наем и текст на обява на заповедта, както и че заповедта е надлежно обявена в национален и местен вестник и интернет страницата на административния орган . Съдът установил, че с три заявления съответно с № № ФС-04-50, ФС-04-51 и ФС-04-52 - всички от 10.12.2009 г., жалбоподателят подал заявки за участие в търга за трите обекта по предмета на търга. Търгът е проведен на обявената дата, като работата на тръжната комисия е обективирана в протокол от 11.12.2009 г., въз основа на който е издадена процесната заповед. С нея директорът на ДКИ "КЦ "Двореца" определил жалбоподателя за спечелил търга по отношение на обект "тротоарна площ № 2 /в дясно/" при цена 8 113. 00 лв, предвид предложена от него най-висока цена, а на другите два обекта - "Санси М" ЕООД, който за тях предложил най-високата цена. При тези данни от фактическа страна, съдът приел жалбата за допустима /предвид възражението за ненамалена цена/, но неоснователна. Развил съображения, че процесната заповед не страда от пороци, че е издадена от компетентен орган, при спазване на чл. 16, ал. 2 от ЗДС и на чл. 13, ал. 5 от ППЗДС за отдаване под наем на имоти-публична държавна собственост, каквито са процесните, видно от АДС № 604/2.02.1998 г., и реда на чл. 19, ал. 1 от ЗДС - за срок до 10 години, при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление. Съобразил, че по откритата процедура за провеждане на търга обектите, предмет на търга, могат да се използват за търговия на картини, икони, дърворезба, пластика или метал, произведения от стъкло, ковано желязо или метал, цветя, ръчно плетиво и други произведения и сувенири, т. е. произведения на художествените занаяти или изкуството, който предмет на търговия е съобразен с предмета на дейност на ДКИ "КЦ" Двореца", посочен в устройствения му правилник, издаден от Министерството на културата, обн. в ДВ бр. 61/13.07.2004 г. По отношение възражението, че не била утвърдена тръжна документация за провеждане на търга, приел липсата на изричен текст в този смисъл в разпоредителната част на заповедта за откриване на търга за несъществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като най-съществената част от нея, а именно Условията за провеждане на търга № 08-24/4.11.2009 г. са утвърдени от директора на ДКИ "КЦ" Двореца". Съдът преценил като неоснователно възражението за нарушени правила за провеждане на търга поради неспазване на т. 16 от условията за провеждането му, съгласно които при повторно насрочен търг поради неявяване на кандидат, първоначалната цена се намалява до 20 на сто еднократно и до 10 на сто за всеки следващ случай, но не повече от 50 на сто общо, като се извършват съответните корекции в тръжната документация. В тази връзка изложил съображения, че тази разпоредба / на т. 16 от условията за провеждане на търга /противоречи на чл. 41, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ППЗДС. Последното възражение на оспорващия съдът преценил също като неоснователно, предвид липса на преюдициална зависимост между съдебното обжалване на първоначалния търг и действията на административния орган по провеждане на втория обявен търг, по съображения, че тротоарните площи, предмет на втория търг, не са включени в предмета на съдебното производство за преценка законосъобразността на първоначалния търг, поради факта, че търга за тези тротоарни площи е обявен за непроведен. Предвид решаващия извод, че не са налице нарушения при провеждане на тръжната процедура и са спазени изискванията на ЗДС и ППЗДС, съдът отхвърлил жалбата и осъдил оспорващия да заплати разноски в полза на ответника. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда са развити отново същите доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед - липса на утвърждаване на тръжната документация за провеждане на търга, несъобразяване с т. 16 от условията за провеждането му, предвид неизвършена корекция в тръжната документация на наемната цена и че процесния търг "незаконосъобразно е бил открит и проведен", щом "първоначалният търг е обжалван в съда и съдебното производство по него е висящо". Възраженията са неоснователни, както следва: По възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид липса на изрично посочване в оспорената заповед за утвърждаване на тръжната документация за провеждане на търга освен посоченото от съда следва да се допълни, че съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице. Възражението за неспазване на т. 16 от условията за провеждането на търга, по отношение на обект-тротоарна площ № 2 /в дясно/ съдът правилно е преценил за допустимо, но неоснователно. Този извод се налага от анализа на текста на т. 16 от условията за провеждане на търга, относим към "повторно насрочен търг", съпоставен с разпоредбата на чл. 41, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ППЗДС, съгласно която първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти за стопански нужди може да се намали еднократно с до 30 на сто, когато при провеждане на 3 поредни търга не се яви нито един кандидат. Настоящия случай не е такъв, касае се за втори търг за продажба на процесните три обекта, но не повторен, както се твърди от касатора, а за последващ нов, поради което е обоснован изводът, че за административния орган не е възникнало задължение за намаляване на наемната цена, от където следва, че не е налице твърдяното нарушение на нормативно установените правила за провеждане на търга. По отношение на останалите два обекта възраженията също са неоснователни. Към мотивите на съда, с които е отхвърлено възражението, които се възприемат от настоящата инстанция и не е необходимо да се повтарят, следва да се добави и следното. Посочените твърдения не касаят предмета на настоящото производство и са относими към валидността и законосъобразността на заповедта, с която е открита тръжната процедура- заповед № РД-08-24/04.11.2009 г. Ако жалбоподателят е считал, че няма основание за провеждане на търга, то е следвало да оспори заповедта за откриване на търга. Същата обаче не е обжалвана и е влязла в сила. Заповедта е самостоятелен административен акт, като с влизането си в сила е породила правните си последици. Крайният акт в процедурата, с който е определен спечелилия участник, не може да се оспорва с възражения, относими към влязлата в сила заповед, с която процедурата е открита и която е стабилен административен акт. Участникът е подал заявление за участие, участвал е в търга и едва след като не е бил определен за спечелил по позициите за тротоарна площ № 3 /дясно/ с полезна площ 9. 40 кв. м и за обект "тротоарна площ" № 4 /дясно/ с полезна площ от 10 кв. м, е оспорил крайния акт с оплаквания за неговата незаконосъобразност. Същите обаче, както бе посочено по-горе, са относими към акта за откриване на търга, поради което не могат да обосноват незаконосъобразност на обжалваната заповед в тази част. Неоснователно е и следващото твърдение на касационния жалбоподател- че оспорената заповед за обявяване на резултатите от търга е незаконосъобразна поради неприключило съдебно производство по оспорване на заповедта за обявяване на резултатите от първоначално проведения търг, тъй като съгласно т. 15 от условията за провеждане на първоначалния търг № РД-08-17/18. 09. 2009 г., в случай на непроведен търг или липса на заявление за някои от тротоарните площи или павилиони за сувенири, комисията съставя протокол, въз основа на който директора на ДКИ "КЦ" Двореца", в тридневен срок издава заповед за насрочване на нов търг, което условие е непълно съобразено с чл. 45, ал. 3 от ППЗДС. Както бе посочено по-горе, вторият търг е открит със Заповед № РД - 08 - 04/04.11.2009 г. след решението на тръжната комисия в горния смисъл, т. е. при спазване изискванията на утвърдените от административния орган тръжни условия. Обоснован е изводът на съда, че няма преюдициална зависимост между съдебното обжалване на първоначалния търг и действията на административния орган по провеждане на втория търг, предвид факта, че обектите- тротоарни площи, предмет на втория търг, не са включени в предмета на съдебното производство по оспорване законосъобразността на първоначалния търг поради обстоятелството, че търга за тях е обявен за непроведен. Съображенията, изведени от чл. 166, ал. 1 АПК са принципно верни, но ирелевантни по настоящия спор, тъй като оспорването на процедурата по първия търг действително спира изпълнението, но на административния акт-предмет на спора по него. Последният довод, че размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответника е прекомерен, съдът преценява също за неоснователно. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Ответната страна е представлявана от адв. Вълева, която своевременно - преди приключване на устните състезания в този съд, е поискала определянето му, като приложила адв. пълномощно и фактура № 46/19.02.2010 г. на адвокатско съдружие "Мина Вълева и партньори", гр. Варна, в размер на 500 лв./л. 321 от делото/. Видно от протокол от о. с. з. от 06.04.2010 г., оспорващият едноличен търговец, въпреки че е бил представляван от юрк. В. Цветков, не е направил възражение за прекомерност съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което е следвало валидно да стори преди приключване на устните състезания в този съд. Съдът е съобразил правилото, въведено в чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК, че при отхвърляне на жалбата, страната има право на разноски и е присъдил такива в размер на 500 лева. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че размерът на разноските противоречи на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Видно от наименованието й, в нея са определени минималните такива, което не съставлява пречка за страната при ползване на адвокатска защита да договори и съответно заплати по-голяма сума. Именно доказания размер на възнаграждение е присъдено на ответника по жалбата. Следва да се допълни, че съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски. С оглед изхода на делото, на ответника правилно са присъдени направените по делото пред първостепенния съд разноски. Решението е правилно и в тази му част. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК . Тази страна чрез представляващия адвокат Вълева, във възражението си срещу жалбата и в о. с. з. е поискала присъждане на разноски. Оспорващият следва да бъде осъден да му ги заплати в доказания размер на 500 лева, видно от приложените на л. 37 от настоящото дело адв. пълномощно и на л. 38 по делото фактура, установяващи, че тази сума е действително внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Добрич е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение