Решение № 10256 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Караславов, против решение 2272/06.03.2024 г., постановено по адм. д. 640/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение 32-84122/02.03.2023 г. на директора на ТД Митница Варна към митническа декларация MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г.. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Значителна част от касационната жалба възпроизвежда съдържанието на акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател, противостоящи на изводите на съда за неосъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности и за неправилно прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) за определяне на митническата стойност на внесената стока. Касационният жалбоподател настоява, че е подценена доказателствената стойност на получения при осъществено административно сътрудничество отговор на американската митническа администрация и определя предоставената от тази администрация електронна информация за износ като част от наличните данни на територията на Съюза, използвани при прилагане на резервния метод. Оспорва изводите на съда за издаване на акта на митническия орган извън давностния срок по чл. 103, § 1 МКС, тъй като съществували предпоставките по § 1 от същата разпоредба за продължаване на срока при наличие на основания за започване на наказателно преследване. Търсената защита е за отмяна на съдебното решение, а имплицитно и за отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация М. Г. П., чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Варна решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стоката по митническа декларация с MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г. Определил е митническата стойност в размер 13 363.62 лева на внесената от М. Г. П. стока по митническата декларация лек автомобил употребяван марка Шевролет, модел Корвет с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси. Установени са допълнителни задължения за ДДС при внос в размер 1 953.55 лева. На основание чл. 104, § 2 МКС не са взети под отчет размерът на вносното мито, за което на основание чл. 103 МКС длъжникът вече не може да бъде уведомен. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на М. П. е с държава на износ САЩ и произход САЩ. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 2 050 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката включва конвертираната в лева цена на стоката и разходи за транспорт до мястото на въвеждане. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Декларираната цена на внесената стока в размер 2 050 щатски долара е съпоставена с информация, предоставена от митническата администрация на САЩ, според която автомобил със същия VIN номер е деклариран при износа от Florida prestige collection LLS, US с цена 7 100 USD. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена 7 100 щатски долара. Митническият орган е заявил намерение да приложи резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, Като е отрекъл възможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламента. Чрез заместването на декларираната с цената по износната декларация на продавача Florida prestige collection (по данните от електронната информация за износ) като елемент на договорната стойност и при включване на транспортните разходи е определена новата МС 13 363.62 лева. С новата МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Приел е, че актът е издаден от компетентен митнически орган във формата за действителност и при спазване на правилата на чл. 22, § 6, ал. 1 МКС. Съдът е квалифицирал като съществени нарушения на административнопроизводствените правила липсата на заповед по чл. 84в, ал. 1 ЗМ за започване на проверката в обхвата на последващия контрол и съобщаването на утежняващия административен акт след изтичане на давностния срок по чл. 103, § 1 МКС. Решаващите изводи на първостепенния съд са и за отсъствие на мотиви в оспорения акт и на доказателства в подкрепа на отказа на митническия орган да приеме декларираната МС и за определяне на нова стойност. Прието е, че е проведено успешно оспорването на верността на електронната износна декларация в частта за цената на автомобила. Отречено е тази декларация и писмата на американската митническа администрация, с които е представена, да притежават белезите на електронен документ или електронен образ на хартиен документ, което е основание да се дисквалифицират като годни доказателства. Обоснован е извод, че представените от американските митнически органи данни не са по достоверни от тези в декларацията на вносителя. МКС не предвиждал възможност МС да се определи по цената, декларирана от износителя. Необосновано в МС се включвали и допълнителни разходи за транспорт. Не било обосновано последователното отхвърляне на методите по чл. 74, § 2 МКС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 19BG002002019409R5/12.11.2019 г. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за необосноват отказ на администрацията да се търсят идентични или сходни стоки за използване на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. е и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности и те са произволно определени. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Не е проява на разумна гъвкавост простото отнасяне към конкретната стока на МС от държавата на износа. Очевидно предоставените по реда на административното сътрудничество данни от американската митническа администрация няма как да са налични на територията на Съюза. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Касационният съдебен състав наслагва към изводите на първостепенния съд такива за противоречащото на Съюзното право прилагане на резервния метод. Изборът на администрацията да ползва като МС цената в държавата на износа е в противоречие с ограничението по чл. 144, § 2, б. д от Регламента за изпълнение. Затова и е без значение дали и с какви доказателствени средства е установена тази цена. Възпроизвеждането на декларирана цена в износната декларация в съставен от длъжностно лице документ не променя доказателственото значение на декларирания факт нито убеждаващото въздействие на първичния информационен източник, тъй като принципът на непосредственост в доказването изключва подмяната на първични с производни доказателства /доколкото първичните съществуват/. На крайният извод за правилност на обжалваното решение не се отразява несъгласието на касационния съдебен състав с изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта на митническия орган. Утежняващият акт е заключителен в производство по чл. 48, § 1 МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Динамичният фактически състав на чл. 84а и сл. ЗМ е приложим за последващия контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ. Пропускането на давностния срок по чл. 103, § 1 МКС е неотносимо към спазването на административнопроизводствените правила, тъй като давността е институт на материалното право, а и обсъдената от първостепенния съд давност е за митнически задължения, каквито с административния акт не са установени. При действието на чл. 5, т. 18 МКС митническо задължение е това за заплащане на размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство. Това е причината митническия орган да откаже да вземе под отчет допълнително дължимото мито в размер 887.97 лева, за които срокът по чл. 103 МКС е изтекъл, а в съответствие с чл. 56 ЗДДС да начислят ДДС и да вземат под отчет само това задължение. Препращането от чл. 56 ЗДДС относно вземането на данъка под отчет към реда, определен за митническото задължение, не включва давността за митническото задължение. По съдържание вземането под отчет е дейност на митническите органи по вписване в счетоводните документи на размера на дължимите вносни или износни мита /вж. чл. 104, § 1 МКС/, като процедурите за това се определят от държавите членки /така чл. 104, § 3 МКС/. Крайният срок по чл. 103 МКС е за митническите задължения и за задълженията за ДДС преценката по чл. 104, § 2 МКС е неприложима. В тази връзка следва да се има предвид и т. 50 от решението на Съда по дело С-714/20, според което Накрая, законодателството на Съюза в областта на ДДС, и по-специално член 201 от Директивата за ДДС, не препраща към разпоредбите на Митническия кодекс, що се отнася до задължението за заплащане на този данък, а предвижда, че последният се дължи от лицето или лицата, определени или признати от държавата членка на вноса . Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 730 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,