Решение № 12958 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2009 г.

Решение № 12958 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") против част от Решение № 255/02.04.09 г. по адм. д. 357/04 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която е отменена част от Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 478/21.11.03 г., издаден от данъчен орган при Териториална данъчна дирекция - гр. Разград, потвърден с Решение № 1469/02.02.04 на Регионален данъчен директор - Варна. Изложени са твърдения, че съдебното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваната част на съдебното решение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "БКС Кубрат" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваната част на Решение № 255/02.04.09 г. по адм. д. 357/04 г. по описа на ВОС е отменена част от ДРА № 478/21.11.03 г. на ТДД - гр. Разград, потвърден с Решение № 1469/02.02.04 на РДД - Варна, с която на "БКС-Кубрат"ЕООД не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 18954, 82лв. по данъчни фактури № 2800337/18.12.02 г. и 2800344/20.12.02 г., издадени от "Киров"АД и по данъчни фактури № 1500342/20.12.02 г. и 1500341/20.12.02 г., издадени от "Автомотор - Корпорация". ВОС е приел, че по отношение на тези данъчни фактури са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит, което без основание е отказано от данъчният орган. Съдът е обосновал изводите си със заключението на съдебно-счетоводна експертиза и писмени доказателства по делото, от които е приел за доказано начисляването на данъка от доставчиците при спазване на изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) при редовно водене на счетоводството от тяхна страна. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон като не е анализирал въобще наличието на обстоятелства от значение за законосъобразността на обжалвания пред него ДРА в частта, която е предмет на съдебното решение, оспорено пред касационната инстанция. Видно от съдържанието на ДРА № 478/21.11.03 г. на "БКС-Кубрат" ЕООД не е признато право на данъчен кредит по данъчни фактури № 2800337/18.12.02 г. и 2800344/20.12.02 г., издадени от "Киров"АД и по данъчни фактури № 1500342/20.12.02 г. и 1500341/20.12.02 г., издадени от "Автомотор - Корпорация" не защото не е установено начисляването на ДДС от доставчиците, а защото получателят по доставките "БКС-Кубрат"ЕООД не разполага в счетоводството си с оригинал на тези фактури и няма данни, че машините ще се използват за извършване на облагаеми доставки от дружеството. Следователно спорни по делото са били наличието на предпоставките на чл. 64, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗДДС (отм.), а не на чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗДДС (отм.), за които са събирани доказателства по делото и са формирани правни изводи. За установяване на счетоводното отразяване на спорните фактури и стоките по тях е необходимо да бъде извършена проверка в счетоводството на "БКС-Кубрат" ЕООД и да се установи наличието екземпляри от спорните данъчни фактури и завеждането на машините като активи именно при данъчнозадълженото лице. От данните по делото не се установява по категоричен начин за чии нужди са придобити машините (ПСОВ - Кубрат), от кого са заплатени и получени (Община Кубрат или "БКС-Кубрат" ЕООД), дали и на какво основание общината само е предоставила средства, които са използвани като собствени от дружеството за придобиване на машини за неговите нужди, от кого се използват машините и за извършването на какви доставки. По отношение на възраженията в касационната жалба настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. По същество с касационната жалба е оспорено заключение на вещото лице Ковачева, което е прието в съдебно заседание на 16.02.07 г. в присъствието на процесуални представители на двете страни, а за първи път е оспорено на 29.05.08 г. в писмена молба. Аналогично процесуално недопустимо е и оспорването на писмени доказателства, приети на 09.11.07 г. при изрично изявление, че не се оспорват като писмени доказателства, а само относно тяхната доказателствена стойност и значение за доказване на относими към спора факти. Независимо от неоснователността на изричните възраженията в касационната жалба, при констатираните при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК нарушения, обжалваната част от съдебното решение следва да бъде отменена. По изложените съображения и като се вземе предвид, че за изясняване на делото се налага изслушване на съдебна експертиза, след отмяна на съдебното решение делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския окръжен съд. Частта от съдебното решение, с която дружеството е осъдено да заплати разноски за първата инстанция в размер на 524, 44лв. е относима към необжалваната част от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на "БКС-Кубрат"ЕООД, поради което не следва да бъде коригирана. Направените съдебни разноски следва да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК с оглед окончателния изход от спора. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,