Решение № 6626 от 5.7.2022 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение05.07.2022 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на министъра на правосъдието против Решение по т. 2 от протокол 11 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23 март 2022 г., с което не налага дисциплинарно наказание на Д. прокурор в Специализираната прокуратура, по предложение с рег. индекс ВСС-15389/11.11.2021 година.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на министъра на правосъдието против Решение по т. 2 от протокол 11 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 23 март 2022 г., с което ПК на ВСС не налага дисциплинарно наказание на Д. Петров прокурор в Специализираната прокуратура, по предложение с рег. индекс ВСС-15389/11.11.2021 година. В жалбата се поддържа, че решението било прието при допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби - чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ и не съответствало на целта на закона. На това основание като незаконосъобразно същото следвало да бъде отменено. Ответникът Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез юрисконсулт Калчева, счита жалбата за неоснователна, поради липса на сочените основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗСВ за незаконосъобразност на административния акт. Моли съдът да отхвърли жалбата срещу процесното решение на ПК на ВСС. Заинтересованата страна Д. Петров чрез адв. Жерков оспорва първоинстанционната жалба с доводи за нейната неоснователност, поради което също пледира да се отхвърли. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, от страна с правен интерес, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за законосъобразност на основание чл. 168 АПК, жалбата е неоснователна. По възражението на адв. Ж. Жерков процесуален представител на Д. Петров, за недопустимост на дисциплинарното производство на основание чл. 310, ал. 2 ЗСВ, съдът намира следното: Дисциплинарното производство срещу Д. Петров прокурор в Специализираната прокуратура (СП) е образувано с Решение по т. 21.1 от протокол 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.12.2021 г., по предложение, подадено от министъра на правосъдието и на основание чл. 313, ал.1, т. 4 от Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 310, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) ЗСВ, относим към датата на предложението 11.11.2021 г., дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях. Откриване е налице, когато е установен субектът на нарушението, времето, мястото на извършването и съществените признаци на деянието, квалифициращи го като дисциплинарно нарушение. Шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ в конкретната хипотеза започва да тече от момента, в който нарушението е станало публично, т.е. достигнало е до широк кръг от обществеността. Този извод следва от обстоятелството, че от данните по преписката е видно, че има публикации относно случилото се с лицето Я. Златанов, които са в периода м. юни 2020 г. м. октомври 2020 г., и касаят факти и обстоятелства във връзка с досъдебно производство по пр. пр. 566/2020 г. на СП, по което той е обвиняем. В тези публикации се споменават имената на адвокати, нотариуси, магистрати, депутати и т.н., вкл. и прокурор Д. Петров, последният във връзка с иззети по делото веществени доказателства. С оглед на тях и доклад от 18.06.2021 г. от главен комисар Йорданов, на 11.11.2021 г. министърът на правосъдието е направил предложение до ПК на ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу прокурор Петров. Дисциплинарното производство срещу него е образувано на 15.12.2021 г. и в рамките на 6 месечния срок, който е преклузивен. Следователно няма основание да се прекрати дисциплинарното производство в хипотезата на чл. 310, ал. 2 ЗСВ. Предложението с peг. индекс ВСС-15389/11.11.2021 г., изготвено въз основа на доклад с peг. индекс 92-15-260/18.06.2021 г. по описа на Министерство на правосъдието, допълнено с предложение рег. индекс ВСС 15389 от 02.12.2021 г., касае обстоятелства относно конвоиране на задържано лице Я. Златанов за провеждане на [заличен текст ] на 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г. от арест М-р Г. Векилски 2 при Областна дирекция ,Изпълнение на наказанията (ОСИН) - София в УМБАЛ - Лозенец - София и посещение на нотариус в болничното заведение. В предложението е посочено, че Я. Златанов е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК и е задържан, на основание чл. 64, ал. 2 НПК, за 72 часа в 03 СА - София. С определение от 17.03.2020 г. по нчд 1083/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд (СНС), спрямо обвиняемия Я. Златанов е взета мярка за неотклонение задържане под стража , която е разпоредено да се изпълнява в ГДИН, ОСИН - София, на адрес гр. София, бул. М-р Г. Векилски 2. Също така, с разпореждане на наблюдаващия прокурор М. Илиев от 18.03.2020 г. е постановено, на основание чл. 250, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), Златанов да се превежда всяка седмица в УМБАЛ - Лозенец за провеждане на лечение. Действията на прокурор Д. Петров, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност по ЗСВ, в предложението по чл. 312, ал. 1, т. 4 ЗСВ са описани по следния начин: По конкретно, цит. Обърнато е внимание, че в постъпилия в МП доклад с peг. индекс 92-15-260/18.06.2021 г. от главен комисар И. Йорданов - главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията , е посочено, че ...По този повод инспектор Славов провел телефонен разговор с прокурор А. Кънев от СП, осъществяващ надзор за законност е ареста на М-р Г. Векилски 2. Същият му предал, че ще проведе разговор с ръководителя на Специализираната прокуратура Д. Петров, за което ще го уведоми. При върнатото обаждане от страна на прокурор Кънев, същият уверил инспектор Славов в това, че прокурор Д. Петров знае за прехвърлянето на фирми, които били запорирани, поради което разпореждането на прокурор М. Борисова следва да бъде изпълнено. По делото не е спорно, а това обстоятелство изрично е отразено в предложението на министъра на правосъдието, че при проверка по случая от Инспектората при Висш съдебен съвет, не са констатирани нарушения във връзка с действията на посочените в писмото прокурори от Специализираната прокуратура. В предложението на министъра на правосъдието е изтъкнато, че Я. Златанов излага твърдения за извършени корупционни действия от прокурори по воденото срещу него наказателно производство, като в детайли обяснява как му е позволено да се лекува в болнично заведение и да бъде посетен от нотариус за извършване на удостоверителни действия, включително и подписване на документи за прехвърляне на дялове от собствените му фирми. Според вносителя на предложението разпространяването на подобна информация сред обществото за действия на български магистрати накърнява общественото доверие в работата на прокуратурата, води до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата, компрометира доброто му име, разколебава моралния интегритет на съдебната власт и уронва престижа й в обществото. В предложението изрично е подчертано, че именно при проведения телефонен разговор между прокурор А. Кънев и прокурор Д. Петров, в качеството му на административен ръководител на Специализираната прокуратура, последният е допуснал извършването на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, съответно нарушил е правилата за професионална етика на магистратите т.8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и е накърнил престижа на съдебната власт, както и не е изпълнил служебните си задължения в тази насока да бъде независим и безпристрастен магистрат, съобразно предвиденото в чл. 199, ал. 2 НПК. След образуване на дисциплинарното производство на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, спрямо прокурор Д. Петров е образувано и дисциплинарно дело 11/2021 г. по описа на ВСС. На основание чл. 317, ал. 7 ЗСВ копие от предложението и документите към него е било изпратено на лицето, за становище и възражения в 7 дневен срок от съобщението. Органът на основание чл. 317, ал. 1 ЗСВ е уведомил привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, за датата и часа на насроченото дисциплинарно заседание на дисциплинарния състав. С Решение по т. 21.2 от протокол 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.12.2021 г., е определен дисциплинарният състав, който да разгледа предложението. В срока указан от органа е постъпило писмено възражение от процесуалния представител на прокурор Д. Петров адв. Жерков. В него се поддържат възражения, че дисциплинарното производство било образувано след срока по чл. 310 ЗСВ, като се позовава на публикации в медиите. По същество счита, че предложението на министъра на правосъдието е неоснователно, защото не били налице материалните предпоставки на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност по ЗСВ. По делото са приети като доказателства, представените от вносителя на предложението писмени материали, послужили като фактическо основание да го изготви, а именно: доклад с peг. индекс 92-15-260/18.06.2021 г. от главен комисар И. Йорданов - главен директор на ГДИН; разпореждане от 18.03.2020 г. по пр. пр. 566/2020 г. на М. Илиев - прокурор в СП; разпореждане от 20.03.2020 г. по пр. пр. 566/2020 г. на М. Борисова - прокурор в СП; постановление от 23.03.2020 г. по пр. пр. 566/2020 г. на Н. Славова - прокурор в СП; писма peг. 92-15- 260/09.07.2021 г. по описа на МП, до главния прокурор на Република България и до главния инспектор на ИВСС; писмо изх. Ж-02-9/15.09.2021 г. по описа на ИВСС, ведно със становище от инспектор А. Мумджиев; публикация в електронна медия - www.capilat/bg, 2021/10/08/; в www.eurocom.bg; публикация в електронна медия www.mediapool.bg; публикация в електронна медия - www.eurocom.bg; публикация в електронна медия - www.svobodnaevropa.bg; публикация в електронна медия - www.dnevnik.bg; публикация в електронна медия www.dnevnik.bg; публикация в електронна медия - www.politico.eu /на английски език/; публикация в електронна медия - www.bird.bg.; доклад peг. 1647/07.02.2022 г. от комисар Н. Глачовска началник на ОСИН София към ГДИН относно осигуряване на достъп на нотариус до задържани лица в арестите в гр. София. По делото са приобщени като доказателства и следните писмени материали, също имащи отношение по разследването в хода на образуваното дисциплинарно производство, както следва: писмо изх. 9997/02.02.2022 г. от К. Филипова - заместник на главния прокурор на Република България; Доклад 5963/17.06.2021 г. (вх. 92-15-260/18.06.2021 г. по описа на МП) от гл. комисар И. Йорданов - главен директор на ГДИН, до министъра на правосъдието, ведно с докладна записка с peг. 9628/15.08.2021 г. от инж. С. Славов - главен надзирател в сектор Арести при ОСИН, окръжно писмо с pег. 2047 от 27.02.2020 г. на главния директор на ГДИН. Дисциплинарният състав е разгледал предложението по същество, след като е счел същото за допустимо, с оглед сроковете за образуване на дисциплинарно производство. По основателността на предложението дисциплинарният състав се е произнесъл с Решение ВСС-4768 от 09.03.2022 година. Дисциплинарният състав е приел за установено от фактическа страна, че с Разпореждане на Специализираната прокуратура от 20.03.2020 г. прокурор М. Борисова, определена за дежурен прокурор, съгласно Заповед РД-04-119/26.02.2020 г., изм. със Заповед РД-04-157/13.03.2020 г. на административния ръководител на СП, е разрешила на Я. Златанов, обвиняем по пр.пр. 566/2020 г. по описа на СП, да бъде посетен от нотариус с район на действие - района на СРС в УМБАЛ Лозенец - София, за извършване на удостоверителни действия по Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). От съдържанието на посоченото разпореждане е видно, че същото е постановено във връзка с постъпила молба от обвиняемия, чрез защитника му. Констатирано е, че с друго постановление от 23.03.2020 г. прокурор Н. Славова, определена за дежурен прокурор, съгласно Заповед РД-04-119/26.02.2020 г., изм. със Заповед РД-04-157/13.03.2020 г. на административния ръководител на СП, е разрешила на обвиняемия Я. Златанов да бъде посетен от нотариус с район на действия СРС в УМБАЛ Лозенец , за извършване на удостоверителни действия по ЗННД. Съгласно изложеното в доклад по дисциплинарното дело, по този повод инспектор Славов провел разговор с прокурор А. Кънев от СП, осъществяващ надзор за законност в ареста на М-р Г. Векилски , който му предал, че ще проведе разговор с ръководителя на СП - Д. Петров, за което ще го уведоми. Посочено е, че при върнатото обаждане от страна на прокурор Кънев, същият уверил инспектор Славов в това, че прокурор Петров знае за прехвърлянето на фирми, които били запорирани, поради което разпореждането на прокурор М. Борисова следва да бъде изпълнено. Във връзка с изнесените данни по случая, включително и в пресата, е отправено искане до Главния инспектор при Инспектората към ВСС да ги провери. Проверката в ИВСС е приключила със становище изх. Ж-02- 9/15.09.2021 г. по описа на ИВСС, с което е прието, че не са установени допуснати нарушения по образуването, движението и администрирането на прокурорска преписка 566/2020 г. по описа на СП. Изразено е становище, че прокурорските актове (от 20.03.2020 г. и от 23.03.2020 г.) са издадени след запознаване и преценка на докладваните материали по преписката, както и съгласуване по телефона с прокурор от екипа на наблюдаващите прокурори по досъдебното производство, като същите са съобразени с разпореждането от 18.03.2020 г. на наблюдаващия прокурор, с разпоредбите на чл. 250 и на чл. 253 ЗИНЗС, както и с приетите от МП, към съответния период, мерки срещу разпространението на коронавирусната инфекция. От страна на дисциплинарния състав са били допуснати и съответно разпитани свидетели, чиито показания са били обсъдени в съвкупност с всички относими по дисциплинарното дело доказателства. От показанията на инспектор С. Славов пред дисциплинарния състав се установява, че през месец март 2020 г. е потърсил по телефона прокурор А. Кънев, в качеството му на осъществяващ надзор за законност в ареста на М-р Г. Векилски , за да го уведоми, че е получил писмено разпореждане от прокурор лицето Я. Златанов да бъде посетено от нотариус и да подпише документи в УМБАЛ Лозенец . Свидетелят посочва, че тези документи касаят прехвърляне на дялове на фирми, за което също уведомил прокурор Кънев. Твърди, че при проведения разговор прокурор Кънев му обещал да му върне обаждане след като види за какво става въпрос... . Св. Славов заявява, че прокурор Кънев е върнал обаждане след 2-3 минути, като го уверил, че е говорил с прокурор Д. Петров и не били налице пречки да бъде изпълнено разпореждането на прокурора за посещението на нотариус, тъй като тези фирми били запорирани. Свидетелят заявява, че често провеждал разговори с прокурор Кънев във връзка с изпълнение на служебните си задължения, включително и чрез Интернет приложения (вайбър). В конкретния случай същият не си спомня дали разговорът е бил осъществен чрез вайбър. Посочва, че при провеждане на разговора в близост до него са били В. Владимиров - командир на отделение към ареста М-р Г. Векилски 2 и С. Николов - сътрудник по охраната в Главна дирекция Охрана . От своя страна разпитаният по дисциплинарното дело прокурор Кънев също свидетелства за това, че често разговарял с инспектор Славов във връзка с осъществявания надзор за законност в ареста на М-р Г. Векилски . Заявява, че не е водил разговори за посещения на нотариуси с лица от надзорния състав на арестите на М-р Г. Векилски и Г.М.Димитров , нито в качеството му на наблюдаващ прокурор, нито като осъществяващ надзор за законност в ареста на М-р Г. Векилски , включително и за конкретното посещение на нотариус в УМБАЛ Лозенец при обвиняемия Златанов. От анализа на показанията на свидетеля Кънев дисциплинарният състав приема, че същият познава прокурор Д. Петров, но не са обсъждали въпроси, свързани с обвиняемия Я. Златанов. В хода на дисциплинарното производство е била проведена очна ставка за изясняване на противоречията в показанията на свидетелите С. Славов и А. Кънев. Последният пояснява, че е провеждал много служебни разговори с инспектор Славов, но не може да заяви със сигурност дали такъв е провеждан на 20.03.2020 година. В показанията пред дисциплинарния състав св. В. Владимиров изтъква, че през месец март 2020 г. във връзка с получено писмено разпореждане от прокурор за допускане на нотариус и адвокат при обвиняемия Златанов в УМБАЛ Лозенец , инспектор Славов провел телефонни разговори, за които уведомил свидетеля, че са с прокурор и началника на ареста. Свидетелят Владимиров заявява, че инспектор Славов не му е споделял името на прокурора, с когото е разговарял, като изказва предположение, с оглед установената практика и утвърдена процедура, че това е прокурор А. Кънев, тъй като по това време той е осъществявал надзор за законност на ареста на М-р Г. Векилски . В показанията пред дисциплинарния състав свидетелят С. Николов потвърждава за проведени телефонни обаждания от страна на инспектор Св. Славов по повод полученото писмено разпореждане на прокурор при СП за допускане на нотариус при обвиняемия Я. Златанов. Посочва, че след пристигането им в УМБАЛ Лозенец , инспектор Славов се е обадил на прокурор А. Кънев, за да го уведоми, че се е запознал с документите, които е следвало да бъдат подписани от обвиняемия, като го е информирал, че се касае за прехвърляне на дялове на фирми. Свидетелят заявява, че прокурор Кънев е поел ангажимент да се свърже с наблюдаващия прокурор и да върне обаждане на инспектор Славов. Посочва, че инспектор Славов действително е получил телефонно обаждане по-късно, като уведомил св. Николов, че същото е от прокурор Кънев, който го уведомил че е провел разговор с наблюдаващия прокурор и не са налице пречки да бъде изпълнено разпореждането на прокурора. Св. Николов също заявява, че не знае какво е било съдържанието на проведения разговор, само това, за което го е уведомил инспектор Славов. Видно от решението на дисциплинарният състав, в него се кредитират обясненията по делото на В. Владимиров и С. Николов, тъй като отразяват непосредствените им впечатления, те не си противоречат, нито има противопоставяне на факти, с оглед тезите на всеки един от свидетелите. Както вярно е заключил и дисциплинарният състав, посочените свидетели са присъствали при провеждане на телефонни разговори от страна на инспектор Славов, поради което е логично те да посочват, че няма как да са запознати със съдържанието на целия разговор, включително и да са чули изречените думи от насрещната страна. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, нито показанията им свидетелстват за тяхна защитна теза в хода на дисциплинарното производство. От анализа на показанията на св. С. Славов и А. Кънев, които са си противоречели при свидетелстване относно фактите, релевантни за спора, и предвид, че тези противоречия не са се изяснили и след очната ставка, дисциплинарният състав е достигнал до обоснован извод, че от състоялата се очна ставка, не може да се направи категоричен извод, че на 20.03.2020 г. инспектор Славов е провел телефонен разговор именно с прокурор Кънев, както и за съдържанието на същия, споменаващ името на прокурор Д. Петров. Според дисциплинарния състав, твърдението на св. Славов, че такъв разговор е проведен, както и че прокурор Кънев го е уверил, че прокурор Д. Петров е запознат с посещението на нотариус в УМБАЛ Лозенец при обв. Я. Златанов не е достатъчно, за да се направи извод за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307 ЗСВ. Нещо повече, св. Николов заявява, че инспектор Славов го е уведомил непосредствено след провеждане на разговора, че ще бъде проведен разговор с наблюдаващия досъдебното производство прокурор и не е споменавано името на прокурор Д. Петров. Предвид установеното от фактическа страна, включително и прието от правна страна, вярно е констатирано, че не може да бъде направен обоснован извод, че прокурор Д. е извършил твърдените от вносителя на предложението нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. Съставът на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ е действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт, а по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ е неизпълнение на други служебни задължения. Тези деяния не са били доказани в хода на образуваното дисциплинарно производство срещу прокурор Д. Петров. По тази причина и на основание чл. 319 ЗСВ дисциплинарният състав намира, че следва да бъде внесено предложение до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на магистрата да не бъде наложено дисциплинарно наказание. С Решение по т. 2 от протокол 11 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23 март 2022 е решено от страна на колегиалния орган да не налага дисциплинарно наказание на Д. прокурор в Специализираната прокуратура, по предложение с рег. индекс ВСС-15389/11.11.2021 г. на министъра на правосъдието. В мотивите на решението на ПК на ВСС се посочва, че дисциплинарният състав подробно е анализирал всички представени гласни и писмени доказателства в хода на дисциплинарното производство. Възприел е безпротиворечиво установената фактическа обстановка, която не очертава от обективна и субективна страна извършеното дисциплинарно нарушение, твърдяно от страна на министъра на правосъдието и неговите представители, поради което дисциплинарният състав предлага на Прокурорската колегия да не налага дисциплинарно наказание на Д. Петров - прокурор в Специализираната прокуратура. Взетото решение е прието единодушно от всички 7 членове на ПК на ВСС. След като подложи на преценка поотделно и в тяхната съвкупност, приетите по делото доказателства, от правна стана съдът намира следното: Оспореното решение е издадено от компетентния по смисъла на чл. 320, ал. 2 ЗСВ орган Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет. Решението е взето при съблюдаване на правилата за формиране на воля на наказващия орган - кворум и мнозинство - не по-малко от шест гласа от общия състав, в съответствие с чл. 320, ал. 6 във връзка с чл. 30, ал. 4 ЗСВ, издадено е в предвидената форма. На проведеното на 23.03.2022 г. заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, за приемане на оспореното решение са гласували 7 членове. Решението по т. 2 е постановено в хипотезата на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. а ЗСВ, след като е разгледано в срока по чл. 320, ал. 2 ЗСВ предложението на дисциплинарния състав за неналагане на дисциплинарно наказание прокурор Д. Петров, за извършени от него дисциплинарни нарушения и е отхвърлено предложението на вносителя. В съответствие с чл. 320, ал. 7 ЗСВ решението на ПК на ВСС е мотивирано и приемането му е обосновано, както от съображенията на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 11/2021 г. по описа на ВСС, така и с изказаните становища от членове на ПК на ВСС, които са подкрепили предложението за неналагане на дисциплинарно наказание по ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗСВ за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на ВСС в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на ВСС. В този смисъл същото отговаря на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, във вр. с чл. 328 ЗСВ, като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Спазена е административнопроизводствената процедура при издаването на административния акт. Неоснователни са доводите, поддържани в жалбата на министъра на правосъдието, за нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът при вземане на оспореното решение се е мотивирал и със съображенията на дисциплинарния състав, изложени в решението му, част от административната преписка. Това е допустимо с оглед разясненията, дадени в Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, което е приложимо и актуално, и след приемането на АПК. ПК на ВСС при гласуване на диспозитива на решението на дисциплинарния състав изцяло е препратила към установените в него фактически обстоятелства и правни изводи. По възраженията за нарушение на материалния закон и целта на закона: Предложението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ е за действия и бездействия, извършени от прокурор Д. Петров за нарушаване изискването на чл. т.8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, накърняващо престижа на съдебната власт. Според съдържанието на тази точка магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване независимостта на магистратите при вземане на решение и при спазване на принципа на случайното разпределение на преписките и делата. От събраните по административната преписка доказателства, включително и тези приобщени към дисциплинарното дело, ценени поотделно и в своята съвкупност, не се установява прокурор Д. Петров да е давал устни разпореждания на прокурор Кънев за изпълнение на разпореждането на прокурор Борисова, без да са изпълнени всички необходими действия по преценка на молбата на адв. Найденова, последната поискала да бъде разрешено на подзащитния й Я. Златанов да бъде посетен от нотариус в УМБАЛ -Лозенец, с цел извършване на удостоверителни действия, поради което не е налице и соченото в предложението нарушение на чл. 142, ал. 2 ЗСВ. В подкрепа на изложената теза са свидетелските показания на разпитаните по дисциплинарното дело свидетели, сравнени с информацията, съдържаща се в посочените по горе издания и техните Интернет адреси. Изрично дисциплинарният състав е констатирал в мотивите на постановеното решение, че в информацията касаеща посещението на лицето Я. Златанов на 20.03.2020 г. от нотариус в УМБАЛ "Лозенец", не е споменато името на прокурор Д. Петров, нито се съдържат твърдения за предприети от него действия във връзка с твърденията в предложението за нарушаване на етичните правила и норми от негова страна, като е дал устни разпореждания на друг прокурор от Специализираната прокуратура във връзка с това посещение на нотариус. Само за яснота на изложението следва да бъде посочено, че в представените по делото материали от електронни издания, името на прокурор Д. не се споменава конкретно със случилото се с Я. Златанов на посочените две дати в предложението, а там е упоменато лицето П. Петров, съкратено Петров . На лист 51 от дисциплинарното дело е записано, че цит.: Миналото лято дъщерята на И. Златанов Пролетина пък разпозна Д. Петров по време на спецакция в семейната им къща. Тогава прокурорът не пожела да коментира дали действително е бил там. Съдържащите се данни в доклад заведен с рег. 92-15 260/18.06.2021 г. от главен комисар И. Йорданов касаят обстоятелствата относно конвоиране на лицето Я. Златанов на 23.03.2020 г. и на 20.03.2020 г., както и, че с получено по факта разпореждане от прокурор М. Борисова, се разрешава на лицето да бъде посетено от нотариус в МБАЛ Лозенец . Изнесените в доклада твърдения за проведен разговор между прокурор Кънев и инспектор Славов, на който е станало известно, че прокурор Петров знае за това посещение, не са доказани в хода на дисциплинарното производство, за което обстоятелство свидетелстват показанията на свидетелите В. Владимиров и С. Николов. Те свидетелстват за лично възприети факти и обстоятелства, лични впечатления, от това което им е споделил инспектор Славов, а именно, че прокурор Кънев го уведомил, че е запознат наблюдаващия прокурор, името на прокурор Д. Петров в показанията и на двамата свидетели не е споменаван. Показанията им не са опровергани от други факти и данни по дисциплинарното производство, а показанията на свидетеля Славов, на който се базира основната част на доклада на комисар Йорданов, не са кредитирани от дисциплинарния състав, защото са противоречиви. Обстоятелството, че в статия на mediapool.bg лист 42 от дисциплинарното дело е посочено, че по данни на И. Златанов цит. : Ф. е имал контакти с бившия следовател П. Петров, който пък го изнудвал , не е достатъчно основание да се приеме, че прокурор Д. Петров е нарушил т. 8.6 от КЕПБМ, нито, че превратно е упражнил своите функции като административен ръководител. Недоказан остана и правнорелевантният факт, че прокурор Д. Петров е дал устни разпореждания във връзка със случилото се на 20.03.2020 г. в противоречие с чл. 142, ал. 2 ЗСВ, както, и че по този начин са нарушени установения ред и условия за посещение на нотариус, съобразно текста на чл. 295, ал. 1, т. 16а ППЗИНЗС във връзка с чл. 240 ЗИНЗС. Липсата на нарушения във връзка с постъпилия сигнал в ИВСС по този повод е установена от проверяващия екип по преписка Ж-02-9/2021 година. Със становище изх. Ж-02- 9/15.09.2021 г. по описа на ИВСС, е прието, че не са доказани допуснати нарушения по образуването, движението и администрирането на прокурорска преписка 566/2020 г. по описа на СП. Съответно, че прокурорските актове (от 20.03.2020 г. и от 23.03.2020 г.) са издадени, след като прокурорът се е запознал с материалите по преписката и е проучил същите, както и съгласуване по телефона с прокурор от екипа на наблюдаващите прокурори по досъдебното производство. Цитираните по горе разпореждания на прокурор Борисова и на прокурор Савова са постановени по реда на ЗИНЗС и не са били служебно проверени по повод образуваното производство. В заключение съдът приема, че след като не се доказаха противоправните действия и бездействия на прокурор Д. Петров, така както бяха описани в предложението на министъра на правосъдието, то няма доказателства, че лицето е нарушило КЕПБМ и е накърнило престижа на съдебната власт.В този смисъл са били и мотивите на решението на дисциплинарния състав, постановено именно в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието. В хода на дисциплинарното производство не се доказа, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е извършило и нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ неизпълнение на други служебни задължения, в предложението посочени като задължения по чл. 199, ал. 2 НПК. Видно от съдържанието на тази норма всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Текстът на разпоредбата не сочи на неизпълнение на други задължения на прокурор Д. Петров по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, доколкото по делото не е доказано, че превратно е упражнил предоставената му власт и е повлиял за издаване на прокурорските актове на наблюдаващите прокурори, касателно тези с дати 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г., нарушавайки по този начин и функционалната независимост на наблюдаващия прокурор. При несъгласие с разпореденото в тези прокурорски актове има правна възможност те да бъдат обжалвани при условията на чл. 200 и чл. 201 НПК, ако са налице материалноправните и процесуалноправните условия за това. Но дори и такъв спор да бъде разрешен по пътя на инстанционния контрол по НПК, то преценката в случая не води до установяване на действие и бездействие, което се включва в хипотезиса на нормата на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ и е дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. В чл. 307 ЗСВ е дадено легално определение на понятието дисциплинарно нарушение, посочени са дисциплинарно отговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност. В чл. 307, ал. 3 ЗСВ законодателят изчерпателно е изброил видовете дисциплинарни нарушения. За да се ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Петров за действията и бездействията, констатирани от министъра на правосъдието и квалифицирани като дисциплинарни нарушения, е необходимо да се установи конкретно виновно поведение (действие или бездействие), извършено или допуснато от лицето и което представлява неизпълнение на служебните задължения или накърняване на престижа на съдебната власт. От проведеното дисциплинарно производство не се доказва, че прокурор Д. Петров с поведението си и в това си качество, е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието, поради което органът правилно не го е наказал и е приложил правилно материалния закон, в съответствие с неговата цел. Следователно, при служебната проверка на решението на органа не се констатират нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК. Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ПК на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК във връзка с чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт, Върховният административен съд, шесто отделение,