Решение № 9538 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2009 г.

Решение № 9538 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Плаза Турс" ЕООД гр. София срещу решение № 5 от 29.01.2009 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 6565/2008 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 59, т. 4 от АПК и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция по туризъм, чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение и следва същото да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Плаза Турс" ЕООД срещу заповед № РКК-02-452/30.09.2008 г. на председателя на ДАТ, с която е наредено търговецът да бъде заличен от регистъра на туроператорите и туристическите агенти на основание чл. 20, Ал. 1, т. 3, б. "г" и Ал. 2 във връзка с чл. 42, Ал. 1 и Ал. 4, чл. 57 , чл. 58, т. 1, чл. 59, Ал. 2 и Ал. 4, чл. 61, Ал. 1, т. 1, б. "и" от Закона за туризма (ЗТ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че административната процедура е инициирана с решение по протокол № РКК-07-13/05.09.2008 г. от заседание на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) да се извърши проверка и да се изготви справка за туроператорите с изтичащ срок на договора за застраховка по чл. 42 от ЗТ към 01.08.2008 г., която да се докладва на следващото заседание и да се предприемат действия за заличаването им на основание чл. 20, Ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗТ (т. е. на тези, които не са представили в ДАТ застрахователен договор по чл. 42, Ал. 1 от ЗТ в законоустановения 14-дневен срок от сключването или подновяването му). Преди това, на 11 юли 2008 г. във вестник "24 часа" е публикувана и обява на ДАТ в тази насока. Видно от изготвената справка за резултатите от проверката, жалбоподателят не е представил в агенцията застрахователен договор по чл. 42, Ал. 1 от ЗТ към 01.08.2008 г., въпреки наличието на застрахователна полица, сключена на 05.06.2008 г. със срок на валидност на застраховката от 16.06.2008 г. до 15.06.2009 година. Въз основа на данните от проверката, председателят на ДАТ е издал оспорената заповед за заличаването му като туроператор, която му е изпратена чрез пощенска пратка, връчена на 16.10.2008 година. При тези фактически обстоятелства, съдът, след като е обсъдил доводите и възраженията на туроператора, е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. При установеното неизпълнение на задължението по чл. 42, Ал. 4 от ЗТ от страна на търговското дружество за представяне в законово определения 14-дневен срок на застрахователен договор (нов или подновен), тъй като то е вписано в регистъра на туроператорите през 2007 г., съдът е приел, че заличаването на търговеца от този регистъра е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 20, Ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗТ предвижда заличаването като единствена възможна последица при непредставяне на застрахователния договор в 14-дневен срок от сключването или подновяването му. Поради тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 17 от ЗТ, туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се осъществява само от регистрирани по този закон лица, като регистрацията се извършва от председателя на ДАТ в публичен Регистър на туроператорите и туристическите агенти. С разпоредбата на чл. 42, Ал. 1 от ЗТ е предвидено, че туроператорът е длъжен ежегодно да сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му - Ал. 4 на чл. 42 от ЗТ. Туроператорът представя на председателя на Държавната агенция по туризъм копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, Ал. 2. Регистриращият орган следи за изпълнението на това задължение, като при констатирано неизпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 20, Ал. 1, т. 3, б. "г" ЗТ, председателят на ДАТ е задължен да заличи регистрацията на съответния туроператор. С оглед цитираната нормативна уредба, съдът правилно е приел, че с непредставянето на копие от договора за застраховка в предвидения 14-дневен срок от сключването му, за туроператора или туристическия агент настъпва предвидената в чл. 20, Ал. 1 от ЗТ последица - заличаване на регистрацията при хипотезата на т. 3, б. "г". Договорът за застраховка на туроператора за съответната календарна година подлежи на ежегодно вписване, съответно - представянето му пред регистриращия орган е условие за продължаване действието на регистрацията. Компетентният орган по ЗТ следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност. Неизпълнението на задължението за представянето законодателят е приравнил на липса на договор за застраховка (независимо от обективното му съществуване, както е в случая), което се санкционира със заличаване от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на чл. 59, т. 4 от АПК. Това не е касационен довод по своя характер, а освен това в решението първоинстанционният съд подробно е анализирал както правното, така и фактическото основание на административния акт, като правилно е приел в тази насока, че волеизявлението на органа е ясно, непротиворечиво и надлежно мотивирано. Предвид изложените съображения касационната жалба е неоснователна и оспореното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски от страна на ответника по касационната жалба, жалбоподателят следва да се осъди да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, Ал. 2 и чл. 143, Ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,