Решение № 13518 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2010 г.

Решение № 13518 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 239 от 7.01.2010 г., постановено по адм. д. № 553 по описа за 2009 г. на Административен съд Добрич, с което е обявена нищожността на уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-082/2383 от 29.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция-Добрич, в частта му, с която по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН № 08/040508/12577 от "Агровит" ООД е наложена санкция и редукция към заявлението в размер на 21 773. 04 лв. по СЕК и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 21 773. 04 лв. и при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е върната на компетентния административен орган. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената й част са развити съображения по допустимостта на първоначалната жалба, като се поддържа, че оспореното уведомително писмо не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Ответниците - "Агровит" ООД, както и Сежда Самейдин Симеонова, представител на Областна дирекция "Държавен фонд "Земеделие" - Добрич, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Агровит" ООД, представлявано от управителя му Емил Кирилов Алексиев, против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-082/2383 от 29.07.2009 г., издадено от ОРА-Добрич към ДФЗ, в частта му, с която по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН № 08/040508/12577 от "Агровит" ООД е наложена санкция и редукция към заявлението за наддекларирани площи в размер на 21 773. 04 лв. по СЕК, както и санкции за бъдещ период в размер на 21 773. 04 лв. Между страните не е имало спор относно това, че ДФЗ е единствената акредитирана за Република България разплащателна агенция. Със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. изпълнителният директор на ДФЗ е упълномощил всички експерти от 28-те областни разплащателни агенции да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания за 2008 г. до всички земеделски стопани, подали заявления. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбите на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), действал към момента на издаване на оспорения акт, организационните структури на ДФЗ и служителите в тях, независимо от принципа, на който са организирани - функционален или териториален, имат изпълнителски и административно-технически функции и не разполагат с правомощия да вземат решения по чл. 11а, т. 1 от ЗПЗП. В този смисъл областната разплащателна агенция няма материална компетентност да издаде сочения акт, тъй като няма правомощие да извършва директни плащания по подадени заявления за плащания на площ, както и да намалява размера или да отказва плащане по схеми за национални доплащания. Такива правомощия са предоставени единствено на изпълнителния директор на ДФЗ, действащ в качеството си на изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и законът не предвижда делегирането им на областните разплащателни агенции. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа, издател на акта. Правилни са изводите му, че не са били налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо - предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод е направен, чрез анализ на чл. 43, ал. 2, т. 2 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. При липсата на материална компетентност за издаването на акта, законосъобразно съдът е приел, че порокът на издадения акт е съществен до степен, която го прави нищожен. В касационната жалба са развити доводи единствено досежно характера на оспореното писмо, като се поддържа, че същото няма белезите на индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Доводите са неоснователни. Уведомителното писмо е в отговор на извършени проверки на място и административни проверки по подадено общо заявление за плащане на площ за 2008 г. с уникален идентификационен номер 08/040508/12577 и уникален регистрационен номер 182671, под които "Агровит" ООД е регистриран в системата ИСАК. С писмото на него му се отказва частично финансово подпомагане и му се налагат санкции в паричен размер, с което безспорно се засягат негови права, интереси и се създават задължения. В ЗПЗП, а и в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, издадена на основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, Наредба № 107 от 23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, издадена на основание чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП и Наредба № 11 от 3.04.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не е въведена забрана за обжалване на уведомителното писмо. Напротив. В предпоследния абзац на писмото е указан срок за неговото обжалване както по административен, а така също и по съдебен ред. От това следва, че въпреки наименованието си "уведомително писмо", то по своята правна същност е индивидуален административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изводите на административния съд в тази насока за обосновани и правилни. Законосъобразни са изводите на съда и по съществото на спора, касаещи липсата на материална компетентност у териториалните структури на РА да се произнасят по заявления за финансово подпомагане. Като индивидуален административен акт уведомителното писмо следва да бъде издадено от органа, оправомощен по закон да го издаде, този който разполага с материалната компетентност за това. Оспореното писмо е подписано от експерт на ОРА-Добрич, който има само изпълнителски и технически функции. Не може да се приеме, че същият е валидно упълномощен със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ да действа от името и за сметка на изпълнителния директор на фонда. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от УПДФЗ (отм.), които норми са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция. Те имат вътрешно организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, намалява и отказва плащане, визирано в чл. 43 от ЗПЗП, не е предвидено да се делегира по силата на закона. Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4 от 2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон. В конкретния случай такава законова делегация не е предвидена, поради което и не е налице валидно упълномощаване. При липсата на законова възможност за делегиране на правомощие от изпълнителния директор на ДФЗ на ОРА-Добрич, правилни са изводите на съда за нищожност на издаденото уведомително писмо в оспорената му част. По изложените съображения решението не страда от сочените в жалбата пороци-касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение