Решение № 152 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2012 г.

Решение № 152 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4582 от 7.08.2012 г., постановено по административно дело № 1117 по описа за 2012 г., Административен съд София - град е: 1) отхвърлил оспорването по жалбата от Валери Маринов Иванов против Решение № 339 от 8.12.2011 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) при НОИ, с което е отменено Разпореждане № 13214 от 25.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО; 2) осъдил Валери Маринов Иванов от гр. София да заплати на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ юрисконсултско възнаграждение 150 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Валери Маринов Иванов от гр. София, действащ чрез пълномощника адв. Веска Волева. Процесуалният представител на касатора навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд София - град и уважаване на първоначалната жалба, като се признае, че увреждането на здравословното състояние на жалбоподателя е вследствие на претърпяна трудова злополука на 15.05.2010 г. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред съдебните инстанции. Ответникът по касация - Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", не изразява становище. Другият касационен ответник - "Булгарком Рентал" ООД, ЕИК - 131225416, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Одрин" № 105, ет. 1, ап. 1, представляван от управителя Петър Тодоров Костадинов, действащ чрез пълномощника адв. Ваня Константинова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение поради неоснователност, а атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Софийският градски административен съд правилно е установил фактическата обстановка. Валери Маринов Иванов към 15.05.2010 г. е бил в трудови правоотношения с "Булгарком Рентал" ООД на длъжност "товарач и разтоварач" и е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Трудовият му договор е бил прекратен, считано от 5.05.2011 г., а на 13.05.2011 г. е представил в СУСО Декларация за трудова злополука вх. № 407 от същата дата, декларирайки, че е претърпял такава на 15.05.2010 г. по време на работа с флекс за рязане на метал, при което метална стружка е влязла в дясното му око под предпазните очила. Представил е медицински документи, удостоверяващи увреждане на роговицата на дясното око, както и доказателства за ползван отпуск за временна неработоспособност. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 13214/25.05.2011 г. е приело декларираната от Валери Маринов Иванов злополука за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО от осигурителя "Булгарком Рентал" ООД, като при осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 339 от 8.12.2011 г., главният директор на СУСО го е отменил и не е приел за трудова злополука увреждането на здравословното състояние на Валери Маринов Иванов, поради неосъществяване на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Валери Маринов Иванов против решението на главния директор на СУСО не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. В мотивите на проверяваното съдебно решение е доказана по категоричен начин несъстоятелността на подържаната от жалбоподателя теза, че е бил лишен от възможността да участва в административното производство пред СУСО и по този начин му е било накърнено правото на защита. На посочения от жалбоподателя адрес в декларацията му за трудова злополука административният орган е изпращал съобщения с известие за доставяне (обратна разписка), и поради това, че лицето не е откривано на посочения от него адрес, съобщенията са изпращани чрез майка му. Това не е препятствало Иванов ефективно да реализира правото си на защита, защото той се е явявал лично в НОИ и е представял документи. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил структурните елементи на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО и на база правилно установените факти обосновано е приел, че увреждането на роговицата на дясното око на жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на визираната норма. Не е установено на твърдяната от него дата 15.05.2010 г. Валери Маринов Иванов да е получил внезапно увреждане на здравето през време, във връзка или по повод на извършваната от него работа, което да е причинило временната му неработоспособност. Разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели (негови колеги, за които той твърди, че са видели как си е увредил окото по време на работа и са му оказали помощ), които са работили в непосредствена близост до него на този ден, са категорични, че нищо не се е случило с него, че той не се е оплаквал от увреждане на здравето му през време на работа, включително и от увреждане на окото. Виждали са го преди тази дата да си слага капки в очите, но не са знаели за здравословния му проблем и на какво се дължи той. Не е установено увреждането му да се дължи на влязла в окото метална стружка под предпазните му очила на същата дата през време на работа, както жалбоподателят твърди. Свидетелите не сочат той да е реагирал от болка или от неприятно усещане след такъв инцидент, нито е имал оплакване, нито е потърсил някаква помощ и е поискал временно преустановяване на работа по такава причина. Самият осигурител не е декларирал настъпване на трудова злополука, а това е сторил жалбоподателят близо една година след твърдяното претърпяване на трудовата злополука и осем дни след прекратяване на трудовия му договор с работодателя. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а касационните ответници не са претендирали такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,