Решение № 6900 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2025 г.

Производството е по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от А. Н. А. и Г. П. А., двамата от гр. Опака, обл. Търговище, за отмяна на влязло в сила Решение 893/09.12.2024 г., постановено по адм. дело 225/2024 г. по описа на Административен съд Разград, с което е изменена Заповед ЗСП/Д-Т-П/5274 от 23.05.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Попово, изменена със Заповед ЗСП/Д-Т-П/5274 от 31.05.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Попово, потвърдена с Решение 25-РД06-0008 от 18.06.2024 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Търговище. В искането за отмяна са релевирани основания по чл. 239, т. 5 АПК. Посочено е, че след като молбата за правна помощ е била окончателно отхвърлена, за проведеното по делото заседание на молителите не дадена възможност да организират защитата си. Твърдят, че не им е било съобщено определението за отказ за предоставяне на правна помощ, поради което не са могли да упълномощят адвокат и на вниманието на съда не е поставен въпросът за разходите за м ноември 2023г. Предвид изложеното намират, че съдът е ограничил правата им на страна в процеса, което се явява основание за отмяна на постановеното решение по чл. 239, т. 5 АПК и връщане на делото на първата инстанция за ново произнасяне по съществото на спора. Ответникът директор на Дирекция Социално подпомагане Попово, не изразява становище по молбите. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите на искателите и данните по делото, намира следното: Искането за отмяна е подадено от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал.3 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Производството е образувано по жалба от А. Н. А. и Г. П. А., двамата от гр. Опака, обл. Търговище, против Заповед ЗСП/Д-Т-П/5274 от 23.05.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане-Попово, изменена със Заповед ЗСП/Д-Т-П/5274 от 31.05.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане- Попово, потвърдена с Решение 25-РД06-0008 от 18.06.2024 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Търговище, с която на основание чл. 13, ал. 2 Закона за социалното подпомагане (ЗСП) в полза на семейството на А. Н. А. е отпусната еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП в размер на 1221 лв. Първо заседание по адм. дело 225/2024г по описа на Административен съд - Разград е насрочено за 30.10.2024г с определение 723/ 02.10.2024г. С молба от 18.10.2024г А. Н. А. и Г. П. А. са поискали предоставяне на правна помощ по делото. С молба от 29.10.2024г Г. А. е възразила против даване ход на делото поради обжалване на съдебния акт за отказ да се предостави правна помощ като сочи, че ако отказът бъде потвърден, ще ангажира адвокат. В проведеното на 30.10.2024г съдебно заседание ход на делото не е даден. С Определение 808 от 11.11.2024г. исканията за предоставяне на правна помощ са отхвърлени от Административен съд Разград. Съдебният акт е оставен в сила с определение 13089/ 03.12.2024г по административно дело 11159/2024 г.по описа на Върховния административен съд. На 04.12.2024г в 10:00ч е проведено заседание по адм. дело 225/2024г. на Административен съд Разград, за което А. Н. А. и Г. П. А. са получили призовки на 11.11.2024г. Двамата не са се явили, не е присъствал и техен представител. Делото е обявено за решаване и на 09.12.2024г е постановено решение, с което оспорената заповед е изменена като е увеличен размерът на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, отпусната на основание чл. 13 ал. 2 ЗСП в полза на семейството на А. и Г. А., от 1221 лв. на 1267,16 лв. На основание чл.13, ал.6 от ЗСП решението е окончателно. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му като средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Неоснователни са развитите от искателите съображения за наличието на отменителни основания по чл. 239, т. 5 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Следователно нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая такова нарушение на процесуалните правила не е допуснато от съда. Видно от данните по делото, окончателното произнасяне на съда по искането А. Н. А. и Г. П. А. за предоставяне на правна помощ е направено на 03.12.2024г от Върховния административен съд. Актовете му се публикуват на интернет страницата на съда и не се съобщават на страните. Искателите са редовно призовани за насроченото на 04.12.2024г съдебно заседание, в което не са се явили. Разполагали са със законовите възможности за участие и защита по делото, включително да поискат отлагането му, но не са ги упражнили по свое усмотрение. Предходното заявление на Г. А., че ако отказът за предоставяне на правна помощ бъде потвърден, ще ангажира адвокат, не обвързва съда при липсата дори на индиция за реално осъществяване на това намерение и при задължението по чл. 168 АПК служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В производство по отмяна на влязло в сила решение не подлежат на обсъждане по същество оплаквания, свързани с твърдяна (на практика) неправилност на съдебния акт, тъй като неправилността не е отменително основание по чл. 239 АПК. А в обстоятелствената част на молбите за отмяна се сочат само касационни по същността си доводи за нарушение на съдопроизводствените правила непълнота в мотивите в атакувания съдебен акт. Тези доводи не обосновават предпоставка за отмяна на влязлото в сила решение доколкото не попадат сред хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК. Молбите не съдържат и твърдения за наличие на доказателства, които не са били представени на съда поради лишаване от възможност за участие в съдебното производство. Предвид изложеното, искането за отмяна на влязлото в сила Решение 893/09.12.2024 г., постановено по адм. дело 225/2024 г. по описа на Административен съд Разград, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,