Решение № 6686 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2012 г.

ВАСIII отделение16.05.2013 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3780 от 04.07.2012 г., постановено по адм. д. № 9906/2011 г. по описа на АС - София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6686 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от СНЦ "Клуб за защита интересите на населението" със седалище гр. София и адрес за призоваване: гр. София, кв. Горна баня, ул. "Гладиола" № 24 срещу решение № 3780 от 04.07.2012 г., постановено по адм. д. № 9906/2011 г. по описа на АС-София град, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Столична община за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от председателя Васил Василев, който поддържа касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде отменено. Ответникът, Столична община, редовно призован, се представлява от юрк. Георгиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - София град е отхвърлил иска на СНЦ "Клуб за защита интересите на гражданите" - гр. София срещу Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., изразяващи се в болки и страдания от това, че живеем в държава, в която отговорни държавни ведомства не изпълняват функционалните си задължения, довело до влошаване на здравното състояние на членовете на СНЦ - жалбоподател - резултат от отровните емисии на метан и въглероден диоксид, изпускани от сметището в кв. Суходол. АССГ е приел, че така претендираните вреди са претендират от незаконосъобразни действия и бездействия на Столична община, изразяващи се в непредоставяне на дължимата информация на населението за емисиите на вредни за здравето газове, резултат от продължаващото извън пределния срок за това ползване на сметището в кв. Суходол, като обезщетението за неимуществени вреди се претендира за периода от 2003 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място - съдът е заключил, че не са събрани достатъчно доказателства, за да се приеме, че е налице незаконосъобразно действие, евентуално - бездействие от страна на Столична община, от които да са причинени твърдените от ищеца вреди. Според съда непредоставянето на информация от страна на Столична община по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, препращащ към Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, не съставлява фактическо действие или бездействие по смисъла на чл. 250 от АПК, съответно чл. 257 от АПК. Безспорно ищецът от 2003 г. досега нееднократно е искал достъп до обществена информация относно сметището в гр. Суходол и влиянието му върху околната среда и здравето на гражданите и е получавал такава, видно от събраните по делото доказателства. Съгласно ЗДОИ тази информация се предоставя с административен акт, който подлежи на обжалване, а не с фактически действия на Столична община по см. на чл. 250 от АПК. Не е налице и незаконосъобразно бездействие по АПК, от което да се генерират претендираните вреди. Освен липсата на този елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно фактическо действие или бездействие, от което се претендират вредите, не е налице и друг елемент от този фактически състав, а именно: принципно е невъзможно юридическо лице, макар и сдружение с нестопанска цел, да претърпи неимуществени вреди - болки и страдания, включително и такива, понесени от неговите членове. По горните съображения АССГ е приел, че предявеният от СНЦ "Клуб за защита интересите на населението" - гр. София иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен и е отхвърлил същия изцяло. Решението на АССГ е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АССГ е приел, че по делото остава недоказано наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи на Столична община, извършени при или по повод осъществяване на административна дейност, от които да са причинени твърдените вреди. Предвид исковия характер на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, извън няколкото процесуални норми в АПК /чл. 204 - чл. 207/, приложение имат процесуалните правила по ГПК, в т. ч. и правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Ищецът следва да проведе пълно доказване на всички факти и обстоятелства, на които основава иска си, в т. ч. и на това в какво точно се изразяват фактическите действия и бездействия на общинската администрация, в какво се изразява тяхната незаконосъобразност и т. н. Видно от исковата молба и трите уточняващи я молби, СНЦ "Клуб за защита интересите на гражданите" твърди, че претенцията му се основава на чл. 55 от Конституцията на РБ и ратифицираната от Р България Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /т. нар. Орхуска конвенция/, като източник на претендираните вреди са действия и бездействия на Столична община, изразяващи се в поискана, но непредоставена от общинската администрация дължима информация за вредното въздействие, което оказва върху здравето на населението продължаващата експлоатация на депото за твърди битови отпадъци в кв. Суходол, гр. София. Правилно АССГ е приел, че липсват доказателства за наличие на твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на общинската администрация, от които се претендират вредите. Цитираната от ищеца Орхуска конвенция предоставя на сдруженията с нестопанска цел право на достъп до обществена информация, касаеща околната среда и право на обжалване на пълния или частичен отказ за предоставяне на такава. Подобно право ищецът има и по Глава втора от Закона за опазване на околната среда, препращащ в чл. 26 от ЗООС към процедурата по Закона за достъп до обществена информация, а в чл. 27 - към реда за обжалване отказите за предоставяне на исканата информация по реда на АПК. Всички цитирани по-горе международни и национални актове предвиждат предоставянето на информация за околната среда да се извършва на база нарочно искане за достъп до такава информация, в отговор на което съответният държавен орган /в т. ч. и общинската администрация/ предоставят исканата информация с решение, съставляващо индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по АПК. Предвид горното правилен е изводът на АССГ, че предоставянето на информация от страна на органите към Столична община никога не е фактическо действие по см. на чл. 250 или 256 от АПК. Отделно от това ищецът не представя доказателства да е предявил искане до СО за достъп до информация относно сметището в Суходол, на което Столична община да не е отговорила или да е отказала достъпа. Евентуално, дори да е налице отказ от предоставяне на такава информация, липсват както твърдения, така и доказателства "Клуб за защита интересите на гражданите" - гр. София да е обжалвал този отказ пред съда по съответния ред, съответно да е налице влязло в сила съдебно решение, разпореждащо предоставяне на незаконосъобразно отказан достъп до информация. Непредоставянето на информация за количествата вредни газове, изпускани в атмосферата не съставлява и незаконосъобразно бездействие по см. на чл. 257 от АПК, тъй като не е посочена законова разпоредба, вменяваща на орган на Столична община служебното предоставяне на подобна информация с цел осигуряване достъп до обществена информация. Правилно, на следващо място, АССГ е приел, че сдружение с нестопанска цел, каквото е ищецът, не може да понесе неимуществени вреди във вид на болки и страдания - от една страна, а от друга страна - не може да предяви в качеството си на процесуален субституент подобна претенция от името на своите членове. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

8