Решение № 61 от 19.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 22/2015 г.

Решение № 61 от 19.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 22/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производството пред ВКС е образувано по искане на главния прокурор на Република България, за възобновяване на внохд № 4503/2013 г. по описа на Софийски градски съд и изменение на постановеното по него решение № 31 от 10.01.2014 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъкват се доводи за това, че при постановяването на решението е било допуснато съществено нарушение на материалния закон при налагане на задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, като не е бил приложен правилно чл. 42б ал. 1 от НК - не е била определена периодичността на пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес", а за мярката по т. 2 е определена периодичност, каквато не се следва от ал. 2 на чл. 42б от НК. В съдебно заседание пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Осъденият Г. К. И. не се явява, редовно призован. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо - подадено е от Главния прокурор, който разполага с компетентност, съгласно чл. 420, ал. 1 НПК, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: С присъда, постановена от Софийски районен съд на 18.12.2012 г. по НОХД № 10924/2007 г., осъденият Г. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от десет месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години. С решение № 31 от 10.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 4503/2013 г., Софийски градски съд е изменил присъдата, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК е наложил на подс. И. наказание "пробация", изразяващо се в пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца и "задължителни срещи с пробационен служител" два пъти седмично за срок от шест месеца. Настоящият касационен състав констатира, че налагайки задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, съдът е пропуснал да определи периодичност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК в разрез с изискването на чл. 42б, ал. 1 НК, предвиждащ явяването и подписването на осъдения пред пробационния служител не по-малко от два пъти седмично, а за мярката по т. 2 е постановил периодичност, каквато не се следва от ал. 2 на чл. 42б НК, където е уточнено, че срещите с пробационния служител са "планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения". С това е допуснато съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е приложен неправилно, и доколкото искането на Главния прокурор е за правилното му приложение, то допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция съобразно правомощията й по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК чрез определяне на минималната възможна периодичност на мярката по т. 1, а именно: два пъти седмично, както и чрез отмяна на недопустимо определената от СГС периодичност на тази по т. 2. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК