Решение № 4360 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2016 г.

Решение № 4360 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Т., като процесуален представител на Л. Г. П., едноличен търговец с фирма "Л. П. 2000" срещу решение № 1052 от 20.05.2016 г. по адм. дело № 407 по описа за 2014 г. на административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основане чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата само по повод направено възражение за нищожност на оспорения ревизионен акт. Не претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - П. е бил ревизионен акт № 161304003 от 22.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 41 от 10.01.2014 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП"-гр. П.. Ревизията е по прилагането на ЗДДС, на ЗДДФЛ и на ЗЗО. В хода на реализирането й са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК, поради което тя е осъществена по специалния ред затова. Ревизираният субект е уведомен по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Ревизираните данъчни периоди по ЗДДС са от 1.12.2007 г. до 31.12.2012 г., а по прилагането на ЗДДФЛ е за финансови 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Органите по приходите са взели предвид основната дейност на търговеца, а именно търговия на дребно с лекарства, медицински изделия и козметика, като е имало и обект на дейност, аптека в гр. К.. В хода на ревизията е констатирано, че ревизираното лице не е отразило покупката на стоки в значителни количества, както не е декларирало извършени от него доставки, респ. не е отразен разход и приход, не е начислен ДДС и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ върху същите. Също така не са заведени стоки, предоставени безвъзмездно и не са декларирани доставки с тях. Издадени са кредитни известия, за върнати стоки и за предоставен рабат, които са неотразени в счетоводството на същия субект. Извършени са насрещни проверки на "Л." ЕАД, "С. т." АД, "С." АД, "Б. 2000" ЕООД. Не е отразило в дневниците за покупки закупени стоки и получени като рабат стоки, издадени от "Л." ЕАД, "П." ЕООД, "Т. л. НАЦ" АД, "С. т." АД, "Х." ЕАД, "Б. 2000" ЕООД, "С." АД и "А." ЕООД. По повод на първия спорен момент относно установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК, за да бъде извършена ревизията по особения ред, по делото безспорно е установена, че са налице данни за укрити доходи, не е водена редовна счетоводна отчетност при ревизирания субект, както и че е налице несъответствие между приходите и разходите му. Прилагането на специалния ред се обуславя дори и при наличието само на едно от тези обстоятелства, които по делото се явяват доказани и необорени с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. По повод на другия спорен момент, обусловен от първия, а именно дължимост на публични вземания за данък върху добавената стойност и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, по делото също е безспорно се установява и този факт. По повод третия спорен момент относно основанието и размера на същите тези вземания по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, подробно обсъдена в мотивите на съдебния акт. Това са и трите основни възражения в касационната жалба. Съдът точно е изложил фактическата обстановка по делото и конкретно установеното в хода на ревизията, направил е извод за издаден от компетентни органи ревизионен акт, който е частично незаконосъобразен относно установените задължения по реда на Закона за здравното осигуряване и неприложимостта на чл. 124а от ДОПК за времето преди 15.02.2011 г., когато влиза в сила тази разпоредба с материалноправен характер. Правилно съдът е приел, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно, в какъвто смисъл е и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като не са отразени фактури за извършени покупки на стоки, впоследствие и продажби на същите, а също и издадени му кредитни известия във връзка с получени търговски отстъпки и във връзка с върнати стоки. От изисканите от него счетоводни и търговски документи то е представило частично само някои от тях. Това се установява и от насрещните проверки, като се установяват доставки по отношение на едноличния търговец, както и извършени от него, без да е начисляван ДДС, като не са завеждани и стоки, които са му предоставени безвъзмездно, не са декларирани и доставки с тях. Издавани са кредитни известия за върнати стоки и предоставен рабат, които също не са отразени в дневниците за покупки. Данъчната основа е определена от данъчните органи при съобразяване с надценката за отделните видове стоки, определяна от доставчиците. По повод на тези доставки и данъчната основа, административният съд е изложил подробни съображения относно реалността на доставките спрямо ревизирания субект, както и тази формирана по комплексната съдебно-фармацевтична експертиза, при отчитане на началния баланс към 31.12.2007 г., и към края на всяка от ревизираните години. Преценката на последните е формирал извод на съда и за установени липси при ревизираното лице. Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът е кредитирал заключенето по съдебно-счетоводната експертиза и не е кредитирал това по комплексната съдебна-фармацевтична експертиза относно формирането на данъчната основа по реда на ЗДДС, доколкото тя е определила задълженията върху разликата между продажната цена и отчетната стойност на продадените стоки и след приспадане на лекарствата, които подлежат на реимбурсиране от НЗОК, понеже същите подлежат и на т. н. свободна продажба. Съдът се е аргументирал с данни изходящи от предоставена информация от РЗОК - П. по повод помесечно превеждани суми на ревизирания търговец, констатиращи значителна разлика с тези приети за подлежащи на реимбурсиране от съдебните експерти. Правилна е преценката на съда, че за достоверни следва да се приемат тези данни относно реимбурсацията на лекарствените продукти, които са предоставени от РЗОК - П.. Това се налага и от нередовно водената счетоводна отчетност от едноличния търговец, понеже не може да се установи каква част от фактурите от обсъжданото ревизионно производство се отнасят за такива лекарства. При отчитане на надценката съдът правилно е приел, че разликата между използваната от данъчните органи и тази от вещото лице е минимална, още повече че нередовно воденото счетоводство не дава възможност за преценка дали балансовата стойност на изписаните стоки съответства на продадените такива, т. е. стойността на изписаните дали не предвижда продадените такива. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като съдът правилно е отчел и липсата на съществени административнопроизводствени нарушения. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение