Решение № 9317 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2011 г.

Решение № 9317 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Златко Митков Сираков, от с. Баните, чрез неговия пълномощник срещу решение № 478/29.12.2010 г. по адм. д. № 247/2010 г. на Административен съд гр. Смолян. Счита обжалваното решение неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Бисер Атанасов Чилингиров и община Баните не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и регистър на с. Баните в частта й досежно границата на имот с идентификатор 44402.500.440. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Такава е и фактическата констатация, че процесният имот е ограден с материализирани граници, които са заснети в кадастралната карта. Претенцията на жалбоподателя е за разлика от около 43 кв. м., която попада понастоящем в тротоар, като до тротоара имотът е ограден с бетонова ограда. Към така установените безспорни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сочи данните за установяване на границите на поземлените имоти при отразяването им в кадастралната карта, както и приоритетността на тези данни. Отразяването на границата на поземлен имот е детайлизирано в чл. 43 от цитираната Наредба и правилно е приложено от административния орган. Приоритетността в случая е спазена - чл. 14, ал. 2, т. 2 от Наредбата, поради което нито за административния орган, нито за съда има задължение за съобразява подробни устройствени планове. Кадастралната карта следва да отразява съществуващите на място материализирани граници и това точно е отразено. В този смисъл следва да се отбележи, че заповед със съдържание като оспорената има само констативно, а не и конститутивно действие и не може да разрешава спорове за граници със съседи. Предвид изложеното, като е приел законосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, както се твърди в касационната жалба, без да се сочи в какво се състои претендираното нарушение. Спрямо обжалвания съдебен акт не са налице наведените от касатора основания за отмяна, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение