Решение № 3232 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2019 г.

Решение № 3232 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационните жалби на Д. Д. и С. А. срещу решение № 113 от 16.01.2019 г. и срещу допълнително решение № 795 от 09.04.2019 г., постановени по адм. д. № 3476/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив). Излагат се доводи за неправилност на решенията, като постановени при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решенията и уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, счита касационните жалби за неоснователни. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Агенцията по вписванията, чрез процесуален представител, счита касационните жалби за неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваните решения на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

С обжалваното решение АС – Пловдив е отхвърлил изцяло предявените от Д. Д. и С. А. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция по вписванията и Министерство на правосъдието, за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностно лице при Агенцията по вписванията М. К. и длъжностно лице при Министерството на правосъдието М. Р. - съдия по вписванията, изразяващи се в допуснати неточности в Удостоверение за вписвания, заличавания и отбелязвания за имот с изх. № 543/19.01.2012 г. за лицето И. П., както следва:

1. за Д. Д. сумата от 19 650, 00 лв. (деветнадесет хиляди шестотин и петдесет) лева, представляваща част от стойността на претърпени от него имуществени вреди а именно платените до 10.04.2018 г. суми по споразумение от 30.01.2015 г. с "Лизингова къща София Лизинг" ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата - частичен иск от 31 009, 51 лв. (тридесет и една хиляди и девет лева и петдесет и една стотинки);

1. за Д. Д. сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща част от стойността на претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията и Министерството на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата - частичен иск от 5000 лв. (пет хиляди лева) за всеки от ищците;

1. за С. А. сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща част от стойността на претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията и Министерството на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата - частичен иск от 5000 лв. (пет хиляди лева) за всеки от ищците.

От фактическа страна съдът е приел, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 256, нот. дело № 20 от 2012 г. на нотариус С. П., per. № 638, с район на действие Пловдивски районен съд, вписан под акт № 126, том 3, дело № 450/25.01.2012 г. на Служба по вписванията при Агенция по вписванията - гр. Пловдив ищците са станали съсобственици на недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.524.440. 1. 5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Пловдив, ул. Персенк № 9, етаж 3, ап. 5, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.524.440, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, със застроена площ от 110, 86 кв. м. /сто и десет цяло осемдесет и шест стотни квадратни метра/, ведно със складово помещение № 11, със застроена площ от 2, 51 кв. м, ведно с 10, 15 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и ведно с 10, 15 % идеални части от поземлен имот с идентификатор 56784.524.440. Продавачи по сделката са били И. П. и съпругата му Б. П..

Съдът е приел, че към момента на изповядване на сделката по горепосочения имот, ищците са се снабдили с Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за горепосочения имот, изготвено от М. К. - длъжностно лице при Агенция по вписванията и подписано от М. Р. - съдия по вписванията при Министерство на правосъдието, в което е вписана договорна ипотека учредена в полза на "Юробанк И Еф Джи България" АД с Нотариален акт № 168, т. 16 от 02.11.2006 г. и Договорна ипотека учредена в полза на "Юробанк И Еф Джи България" АД с Нотариален акт № 46, т. 8 от 05.08.2009 г. Прието е от съда, че в деня на сделката, част от платената от ищците продажна цена е преведена по банкова сметка с титуляр ЕТ "Максимус – И. П. " за заличаване на вписаните договорни ипотеки, а остатъкът е внесен от купувачите по банковата сметка на ЧСИ М. О., рег. № 758 за погасяване на всички задължения на продавача И. П. и заличаване на наложената възбрана по изп. д. № 821/2011 г. по описа на същия ЧСИ. На следващо място съдът е приел, че на 23.11.2014 г. ищците получават съобщение с изх. № 12369/18.11.2014 г. по изп. д. № 20148200400271 по описа на ЧСИ Т. Л., per. № 820, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, съгласно което, по посоченото изпълнително дело със страни "Лизингова къща София Лизинг" ЕАД - взискател и длъжник - И. П., е наложена възбрана и насрочен опис на 16.12.2014 г. на съсобствения на ищците недвижим имот, поради наличието на възбрана за обезпечаване на бъдещ иск, предявен от лизинговата къща срещу единия от продавачите на процесния имот - И. П.. Ищците сключват споразумение с лизинговата къща, с което се задължават да платят по определен погасителн план сумата в общ размер от 31 009, 51 лв. За безспорно съдът е приел, че в издаденото удостоверение при изповядване на сделката за недвижимия имот, не е било отбелязано обстоятелството във връзка с обезпечаване на бъдещ иск, предявен впоследствие от "Лизингова къща София Лизинг" ЕАД.

След обсъждане доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната цялост, съдът е приел, че предявените искове са неоснователни. Приел е, че задълженията на длъжностните лица в Агенцията по вписванията се свеждат до това да издадат удостоверение, генерирано от системата, при поискване от заинтересованото лице - заявител. Служител на Агенцията по вписванията е издал такова удостоверение, което коректно е отразявало вписванията по партидата на заявителя - физическо лице И. П.. С издаването му длъжностното лице е изпълнило задълженията. Приел е, че въпросната възбрана е била вписана по партидата на едноличния търговец ЕТ "Маскимус – И. П. " и не е налице неточност в процесното удостоверение, издадено на физическото лице И. П.. Съдът е обосновал извод, че не е налице първата кумулативно предвидена предпоставка за реализиране отговорността на ответниците - наличие на незаконосъобразни действия или техни длъжностни лица, при осъществяване на административна дейност. Наред с това съдът е изложил мотиви и относно изтекла погасителна давност. Твърдяните незаконосъобразни действия, от които ищците претендират вреди, са били осъществени на 19.01.2012 г., а исковата молба подадена чрез куриер на 19.01.2017 г., в 23: 57 часа, видно от отбелязването върху исковата молба и приложената към нея товарителница от "Еконт Експрес" ООД. С тези мотиви съдът е отхвърлил предявените искови претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като неоснователни и недоказани.

С оспорваното решение по реда на чл. 176 от АПК съдът е оставил без уважение искането на Д. Д. и С. А. за допълване на решение № 113/16.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3476/2017 г. по описа на АС – Пловдив, с мотиви че е налице произнасяне по целия предмет.

Решенията са правилни.

Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АС – Пловдив е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция.

Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността за вреди, регламентирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е безвиновна, обективна отговорност за чуждо противоправно поведение.

В конкретния случай, ищците твърдят, че противоправното действие на съдията по вписванията, от което за тях са произтекли имуществени и неимуществени вреди, се изразява в подписването на Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, по проверка за лицето И. П., изготвено от служител на Служба по вписванията - Пловдив към Агенция по вписванията, без да извърши проверка за съответствие между посоченото в удостоверението и книгите по вписванията.

Според чл. 50, ал. 2 от Правилника за вписвания, писмени справки се изготвят и записват в регистъра за удостоверенията или регистъра за преписите от натоварения за това служител, заверяват се от служителя и се подписват от съдията по вписванията. Относно недвижими имоти в Службите по вписванията към Агенция по вписванията, служител в Службата по вписванията извършва справка и изготвя удостоверението, като го подписва за "изготвил". Удостоверението се представя на съдията по вписванията, който го подписва, като по своя преценка може да извърши проверка за верността на данните в него чрез справка в книгите на Службата по вписвания. Задълженията на длъжностните лица в Агенцията по вписванията, се свеждат до това, да издадат удостоверение, генерирано от системата, при поискване от заинтересованото лице - заявител. В случая, служител на Агенцията по вписванията е издал такова удостоверение, което коректно отразява вписванията по партидата на заявителя - физическо лице И. П.. С издаването му, длъжностното лице е изпълнило задълженията си законосъобразно и в пълнота. Справката за наличните вписвания, отбелязвания и заличавания по имотната партида, се генерира автоматично от системата, поради което служителите в имотния регистър не носят отговорност относно изготвянето на такава справка. Освен това иощците /касационни жалбоподатели в настоящата инстанция/ са знаели, че продавачът И. П. действа и като едноличен търговец, същите не са инициирали искане пред Агенцията по вписванията за изготвяне на справка относно тежести и прехвърлителни сделки върху конкретно посочения имот, както и справка по партидата на ЕТ "Маскимус – И. П., където е била вписана процесната възбрана.

Съдът е констатирал и съпричиняване на настъпилите вреди от страна на ищците, които са допринесли за причиняване на вредоносния резултат. При полагането на дължимата грижа, ищците са могли да предприемат необходимото, за да защитят правото си на собственост и да не допуснат твърдените от тях вреди. Налице е и изтекла погасителна давност. От посочената дата 19.01.2012 г. на която се твърди, че е извършено незаконосъобразното действие до предявяването на исковата молба, е изтекъл период по-дълъг от пет години.

Обосновани са и изводите на съда изложени в постановеното допълнително решение по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване. В случая не е налице основанието на чл. 176, ал. 1 от АПК за постановяване на допълнително решение, макар да е направено искане от страна в установения срок, тъй като с основното решение, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по цялото оспорване. С решението си съдът е обхванал целия спорен предмет.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита решенията на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни и като такива, следва да бъдат оставени в сила.. При този изход на делото, искането на ищците за присъждане на разноски по делото е неоснователно.

Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в относимата редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение