Решение № 4491 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10838/2014 г.

Решение № 4491 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10838/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Техномаркет България" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 361, представлявано от заедно действащите Николай Иванов Китов и Цветан Кръстев Фидански, в качеството им на членове на съвета на директорите, чрез процесуалният им представител юрк. Вельова, срещу решение № 323 от 9.06.2014 г. постановено по адм. дело № 197/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, дадени с констативен протокол № 0169999/20.03.2014 г. от главен инспектор в Регионална дирекция Монтана на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон. По подробно развити съображения изтъква, че оспореното решение е немотивирано. Иска се отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - Комисията за защита на потребителите (КЗП), Регионална инспекция Монтана, чрез процесуалният си представител юрк. Джурджинска, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на дружеството - жалбоподател срещу задължителните предписания, инкорпорирани в констативен протокол № 0169999/20.03.2014 г. дадени от главен инспектор в Регионална дирекция Монтана на КЗП, с които е разпоредено да бъде приложен чл. 114, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се развали договора за продажба и се възстанови на потребителя заплатената от него сума. Съдът е приел от фактическа страна следното: подадена е жалба от потребителя Ася Матеева - Николова до директора на РД - Монтана на КЗП, в която е посочила, че на 23.10. 2013 г. е закупила от магазина на веригата "Техномаркет България" ЕАД, намиращ се в гр. Монтана лаптоп марка "Toshiba" модел "Satellite С50-А-11 F", който от момента на закупуването до датата на предявяване на жалбата е показал четири пъти един и същ дефект- отказ на харддиска, за което са предявени и четири рекламации. Съдът е установил, че в гаранционната карта не са отразени гаранционните ремонти, както и че при рекламациите и извършване на ремонтите не са и били предоставени актове за удовлетворяване на рекламациите. При извършената проверка от страна на длъжностно лице при РД - Монтана на КЗП по повод закупена стока с няколко констативни протокола са дадени указания на търговеца да вземе отношение по жалбата на потребителя, приети са представените от търговеца документи и становище, дадени са указания да се представи становище от независим сервиз, различен от гаранционния. С констативен протокол № К -0169967/14.02.2014 г. служители на РД- Монтана на КЗП, са констатирали, че са постъпили документи от оторизирания сервиз на "Стемо" ООД, според които продуктът работи. Потребителят Ася Матеева - Николова с жалба вх. № М- 03-227/17.03.2014 г., адресирана до директора на РД -Монтана на КЗП е посочила, че за четвърти път е предявила рекламация и е поискала от търговеца да развали договора за продажба, като и възстанови заплатената от нея сума, тъй като не е удовлетворена от начина, по който са решени рекламациите. В резултат на изложеното е съставен констативен протокол № 0169999/20.03.2014 г. от главен инспектор в Регионална дирекция Монтана на КЗП, с който са дадени задължителни предписания да се приложи чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП, като се развали договора за продажба и се възстанови на потребителя заплатената от нея сума. При тази фактология, административният съд е приел, че оспореният акт, който предписва задължително за адресата си поведение, е издаден от компетентен орган, като съгласно чл. 193, т. 2 ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи, посочени в чл. 191 от с. з. могат да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на ЗЗП. Спазено е изискването за форма, не се нарушени административнопроизводствените правила по издаването му. Въз основа на представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът е приел, че потребителят не е бил удовлетворен от начина на решаването предявените рекламациите, тъй като компютърът е продължил да дава същия дефект и съотвено не е било възможно използването му в съответствие с договора за продажба. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил, че след извършените ремонти и неотстраняване на несъответствието на стоката, потребителят първоначално е поискал стоката да бъде заменена с нова. Предвид обстоятелството, че това не е направено в едномесечния срок, потребителят е поискал да му възстановена стойността на стоката. Съдът е направил обстоен анализ на приложимите разпоредби на ЗЗП, касаещи настоящия казус, с оглед на което е стигнал до извода, че с оглед установените факти е безспорно несъответствието на закупената стока с договора за продажба, поради което са налице материалноправните предпоставки за разпореденото с констативен протокол № 0169999/20.03.2014 г. от главен инспектор в Регионална дирекция Монтана на КЗП. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от настоящата инстанция. Спорът е относно приложението материалноправните разпоредби на специалния Закон за защита на потребителите. Според чл. 112, ал. 1 ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Предвид обстоятелството, че потребителят не е бил удовлетворен от начина на решаване на рекламациите, нито стоката е била заменена в едномесечен срок, същият е поискал договорът за продажба да бъде развален и да й бъде възстановена стойността на закупената стока. Въз основа на тези относими обстоятелства се налага изводът, че стоката не е била приведена в съответствие с договора за продажба. За да възникне задължение за продавача в хипотезата на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, е необходимо да се констатира несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят да е предявил рекламация в рамките на гаранционния срок и да не бил удовлетворен от решаването на рекламацията. В конкретния случай по делото безспорно е установено, че продуктът е закупен от Ася Матеева на 23.10.2013 г. от магазин на дружеството, като продуктът е показал няколко пъти един и същ дефект, за което са предявени рекламации в рамките на гаранционния срок. С дадените задължителни предписания компетентният орган е действал в рамките на предоставените му по закон правомощия, като е посочил, че дружеството следва да удовлетвори искането на потребителя във връзка с рекламираната стока по предвидения в разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП начин. Като се има предвид изложеното, обосновано първоинстанционният съд - е приел, че законосъобразно контролният орган е пристъпил към процедурата по чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП и е дал на търговеца предписания в горния смисъл. Неоснователни са доводите на касатора са за нищожност на предписанията, поради липса на материална компетентност. Правилно и обосновано съдът по същество е приел за, че оспореният административен акт не е издаден в нарушение на чл. 146 от АПК . За изпълнение на целите на ЗЗП на длъжностните лица на контролния орган - Комисията за защита на потребителите, законодателят е предоставил определен обем правомощия, права и задължения. В зависимост от задачата, която длъжностното лице изпълнява в конкретния случай, то има правата по чл. 192 и 192а, ал. 1 ЗЗП или правомощията по чл. 193 ЗЗП. Законово определените права и задължения длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите осъществяват чрез различен инструментариум. В зависимост от правомощието, което реализира в конкретния случай длъжностното лице на контролния орган има различно качество и актовете, които издава за или при осъществяване на това правомощие имат различен характер. Разпоредбата на чл. 193, т. 2 от Закона за защита на потребителите вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи, посочени в чл. 191 от същия закон, да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания безспорно се издават от административен орган и представляват волеизявление, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Предвид изложеното длъжностните лица са действали с оглед правомощията, предоставени им от ЗЗП и възраженията на дружеството, че процесните предписания са несъответни на целта на ЗЗП и са извън компетентността на контролните органи на КЗП са несъстоятелни. От изложеното следва, че административният орган действа изключително в рамките на своите правомощия при констатиране на нарушение на правото на потребителя да получи съответна на договора стока и при даване на задължителни предписания за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. За да не се пристъпи директно към административно-наказателна санкция за извършеното правонарушение, законодателят е създал механизма на задължителните предписания, чрез които от една страна бързо и икономически изгодно за потребителя може да бъде решен въпроса за съответствието на стоката с договора, а от друга страна - осъществява това по един щадящ търговеца начин като му дава правна възможност без прилагане на държавната принуда, обективирана в административно наказание, да отстрани неблагоприятните последици от правонарушението. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователени. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и правилно е приложил към тях релевантната правна норма. При извършената служебно проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че същото е и валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на делото и предвид направеното от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за защита на потребителите Регионална инспекция Монтана, направените по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на същото следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300 (триста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение