Решение № 272 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 217/2010 г.

Решение № 272 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 217/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане от осъдения К. Х. Н. за възобновяване на в.ч.н.д. № 343/2009 г. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 167 от 17.09.2009 г. От саморъчно написаното от осъдения искане може да се извлече оплакване за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост-основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Допуснато е нарушение на закона, защото при извършеното групиране и определеното по тях за изтърпяване общо наказание, съдът не е включил в съвкупността и наказанието с присъдата по н.о.х.д. № 132/2001 г., за която е имал данни, че е влязла в сила. На второ място, осъденият счита, че без да са налице условията на чл. 24 от НК, неправилно на това основание е увеличен размерът на определеното му за изтърпяване наказание. Пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него основания. Прокурорът намира, че като неоснователно, искането не следва да се уважава. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязло в сила на 24.11.2005 г. споразумение по н.о.х.д. № 357/2005 г. на РС-Пещера Н. е осъден за извършено от м. ноември 1997 г. до 7.05.1998 г. престъпление по чл. 215 от НК на шестстотин лева глоба. С влязла в сила 14.05.2009 г. присъда по н.о.х.д. № 1045/2007 г. на ОС-Пловдив, за престъпление по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 15.08.1999 г. Н. е осъден на шест години лишаване от свобода. С влязла в сила на 29.12.2001 г. присъда по н.о.х.д. № 132/2001 г. на РС-Свиленград, за извършени на 18.01.2001 г. престъпления по чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 и по чл. 339, ал. 1 НК, на основание чл. 23, ал. 1 НК на Н. е определено общо наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от три години. С влязла в сила на 14.05.2007 г. присъда по н.о.х.д. № 1564/2003 г. на ОС-Пловдив за извършени на 4.08.2002 г. престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Н. е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено с присъдата по н.о.х.д. № 132/2001 г. С определение от 13.07.2009 г. по ч.н.д. № 1303/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 и 3 от НК на Н. е определено едно общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 1564/2003 г. и № 1045/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, към което е присъединено и наказанието от шестстотин лева глоба, наложена с влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 357/2005 г. на РС-Пещера. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил размера на определеното на Н. общо наказание лишаване от свобода с три години, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание изтърпяната част от присъдите по н.о.х.д. № 1564/2003 г. и № 1045/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, С определение № 167/17.09.2009 г. по в.ч.н.д. № 343/2009 г. на Пловдивския апелативен съд е изменено първоинстанционното определение в частта по приложението на чл. 24 от НК, като увеличеният на това основание размер на общото наказание е намален от три години на една година лишаване от свобода. В останалата част определението на Пловдивския окръжен съд е потвърдено. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Деянията, предмет на присъдите по н.о.х.д. № 357/2005 г., по н.о.х.д. № 1045/2007 г. и по н.о.х.д. № 1564/2003 г. подлежат на групиране, защото всяко едно от тях е извършено преди, за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Същевременно, деянието, предмет на присъдата по н.о.х.д. № 1564/2003 г. е в рецидив с присъдата по н.о.х.д. № 132/2001 г., тъй като е извършено в определения със същата, на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок, което определя необходимостта от приложение на чл. 68, ал. 1 от НК, но съдът е пропуснал да стори това. Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от касационната инстанция в настоящото производство, защото то е инициирано от осъдения и е недопустимо по негова жалба да се утежни наказателноправното му положение. Неоснователно е оплакването на осъдения и по приложение на чл. 24 от НК. Тази разпоредба дава възможност на съда да съобрази повишената обществена опасност на личността на дееца в тези случаи, като увеличи определеното общо най-тежко наказание. Когато е налице съвкупност от престъпления, съдът е длъжен да прецени дали с оглед броя на престъпленията тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и т. н. следва да се увеличи общото най-тежко наказание, съгласно чл. 24 НК. Това свое задължение окръжният и апелативният съд са изпълнили изцяло, като последният е направил внимателна преценка за размера, с който общото наказание следва да бъде увеличен, като е коригирал първоначално определеният от първоинстанционния съд размер. Изводите на съдилищата са правилни и законосъобразни, поради което основанието за явна несправедливост не се споделя от настоящия касационен състав. Тук е мястото да се отбележи, че неправилно апелативният съд е наименувал съдебния си акт "определение", с оглед реда и начина на производството за проверка на постановено първоинстанционно определение. Разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от НПК сочи, че то следва да се проведе по глава ХХI от НПК - в открито заседание, което изисква въззивният съд да се произнесе по основателността на жалбата /протеста/ с решение, съобразно чл. 32, т. 2 от НПК. Допуснатото нарушение обаче, не е съществено, тъй като от съдържанието на определението е видно, че съдът е изпълнил предписанието на чл. 339 от НПК и не са ограничени процесуалните права на осъдения, което да налага отмяна на постановения съдебен акт само на това основание. Поради това, искането на осъдения Н. за възобновяване на в.ч.н.д. № 343/2009 г. на Пловдивския апелативен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното по него определение № 167 от 17.09.2009 г. се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.