Решение № 14536 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2011 г.

Решение № 14536 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Салахадин Мохамед Абдула, гражданин на Ирак, срещу решение № 9487 от 28.06.2011 г. по адм. д. № 5505 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 140/30.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че съдът не съобрази представените документи от МВР-Ирак относно религиозната му принадлежност и свързаните с нея заплахи за личността му от Ал Кайда, а от друга страна съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията от актуалните справки за ситуацията в Ирак. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС - чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова оспорва касационната жалба. В подкрепа на твърденията си представя справка № 2906/18.06.2011 г. относно актуалната обстановка в Ирак Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред първоинстанционния тричленен състав на Върховния административен съд е било Решение № 140/30.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Салахадин Мохамед Абдула, гражданин на Ирак. С обжалваното понастоящем решение е отхвърлена жалбата на Салахадин Мохамед Абдула. Прието е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Не са представени никакви доказателства, а и от бежанската история не се установява, наличие на някоя от причините по чл. 9 от закона, поради която лицето да е принудено да остана извън страната си по произход - заплаха за живота, сигурността или свободата му или опасност от изтезание или други форми на нечовешко унизително отнасяне. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Предвид противоречивите и нелогични изявления, които чужденецът е направил, правилно е преценено, че страхът му от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, не е обоснован. Затова не може да се приеме, че е имало преследване или съществува риск от преследване в бъдеще, поради вероизповеданието му. Според чл. 8, ал. 5 от ЗУБ действия на преследване, релевантни за предоставянето на бежански статут, могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Преследването като понятие означава достатъчно тежко по своето естество или повторяемост нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека (чл. 8, ал. 4 ЗУБ). В тази връзка самата религиозна принадлежност не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Чужденецът е потърсил помощ от властите и те са му оказали съдействие, като са му изпратили охрана и са предприели съответните действия за разследване на случая. След жалбата в полицията, той повече не е получавал заплахи, включително и след като се е преместил да живее на друго място. Основателно е възражението на ответника, че в сегашната редакция на ЗУБ не е предвидено при отказ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, председателят на ДАБ да се произнася задължително за сигурността на държавата, в която чужденецът следва да бъде върнат. Такова задължение не се съдържа и в чл. 4, ал. З от ЗУБ, като тази разпоредба не се отнася до произнасянето по предоставянето на закрила. Забраната за връщане е бездействие, което българските власти дължат докато едно лице, търсещо закрила е в производство по разглеждане на молбата му или след като е получило статут. Забраната за връщане касае компетенциите на Дирекция Миграция, а не преценката дали едно лице е бежанец или не. Обосновано е прието то съда, че Салахадин Абдула не е бил обект и за него не се установява риск за някое от следните посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. При постановяването както на съдебното решение, така и на административния акт, е изпълнено посоченото в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ задължение за преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му по произход. Тълкуването в решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07, на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС е неотносимо към настоящия случай, тъй като не е установено, че понастоящем в Ирак безогледното насилие достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там, цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Изрично в тълкуването е признато правото на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт. В съдебното решение правилно е установено, че по отношение на Салахадин Мохамед Абдула не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход, в случай на въоръжен конфликт. Представената в съдебно заседание справка с вх. № 2906/10.06.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, потвърждава направените изводи в административния акт, които са споделени и от съда. От цитираната справка става ясно, че като цяло властите в Кюрдската автономна област са в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите на региона. Актовете на насилие, при които има случайни жертви са малобройни. Според Амнести Интернешънъл Кюрдската автономна област е най-стабилна по отношение на сигурността и икономически най-просперираща от 2003 г. до сега. Освен стабилно растящ просперитет, се наблюдава бурно развитие на гражданското общество. Създадени са и функционират голям брой неправителствени организации, които активно действат в защита на човешките права. Според оценката на ВКБООН в трите северни провинции, където е на лице относително много по-голяма религиозна и етническа толерантност, са защитени правата на немюсюлманите и членовете на некюрдските етнически групи. Финландия приема, че мъжете от кюрдски произход в добро здравословно състояние, които притежават документи за самоличност и заявяват, че са преследвани от недържавни субекти имат алтернатива за вътрешно преселване в КАО. В тази връзка, предвид кюрдската етническа принадлежност на чужденеца и обстоятелството, че той е роден в Северен Ирак, може да се направи извод, че в този район за него не съществува реален риск да понесе тежки посегателства и той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Според същата справка, практиката на европейските страни при оценката на ситуацията в Иракски Кюрдистан и при разглеждането на молби за закрила на кандидати от този регион е, че ситуацията на сигурност там е стабилна и всяка молба следва да се разглежда индивидуално. Според Меморандума на ВКБООН, нуждата от международна закрила на търсещите убежище от трите северни провинции Дахук, Ербил и Сюлеймания трябва да се преценява на индивидуален принцип. Цитираната информация относно обстановката в Ирак, потвърждава направените изводи в съдебното решение, че по отношение на иракския гражданин не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт: В решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности (голям състав) по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от Директивата. Преценката относно степента на безогледното насилие е предоставена на компетентните национални власти. В т. 36 от решението се сочи, че според формулировката на правило 26 от директивата, опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства, т. е. обективно констатираната опасност във връзка с общата ситуация в страната по принцип не е достатъчно за установяване на прогласените в чл. 15, б. "в" от Директивата условия като изпълнени по отношение на определено лице. Използването на израза "обикновено" допуска хипотезата на извънредна ситуация, която би се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че именно лицето, търсещо защита, индивидуално би се изложило на разглежданата опасност. Тази разпоредба следва да се тълкува в съответствие с другите две посочени в чл. 15 ситуации и в тясна връзка с тази индивидуализация. В това отношение, важно е молителят да може евентуално да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи. Отделно от това, следва да се посочи, че съгласно т. 40 от решението на СЕО, при преценяването на молбата на лично основание, следва да се отчете географският обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, както е видно от чл. 8, § 1 от Директивата, според който при преценяването на молбата за международна закрила държавите-членки могат да решат, че молителят не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува никакво основание за опасения, че той може да бъде преследван, нито пък какъвто и да било реален риск той да понесе тежки посегателства и може да бъде направена разумна преценка, че молителят може да остане в тази част на страната. Аналогична е разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. В цитирания законов текст се посочва, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. В тази връзка основателен е доводът на ответника в настоящото производство, че жалбоподателят е кюрд по етническа принадлежност и може да се установи в автономна област Кюрдистан, Северен Ирак, където, обстановката е стабилна. Обстоятелството, което се установява от представения пред първата инстанция доклад от 15.09.2008 г. на МВР на Провинция Мосул, Ирак относно отправяни заплахи спрямо касатора, поради неговите религиозни убеждения, не променя крайния извод за правилност на първоинстанционното решение по същество, въпреки, че този документ не е бил обсъден в него. Удостоверените обстоятелства касаят отдалечен във времето период, а поведението на лицето, което, след като е напуснало Ирак през м. септември 2008 г., отново се е върнало в Ирак, в същия град гр. Мосул и е живяло там около година, сочи че заплахата, не е била основателна и ако е имало такава, е отпаднала. В периода преди следващото напускане на Ирак, непосредствено преди пристигане в РБ, не се установява наличие на обстоятелства, представляващи положителни предпоставки по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,