Решение № 14650 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2014 г.

Решение № 14650 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Билдком" ЕООД със седалище София, представлявано от управителя Ангел Руменов Георгиев, срещу решение № 2948 от 07 май 2014 г., постановено по адм. д. № 1546/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ изх. № 94-53654-22-10-23787/11 декември 2012 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Йонка Костадинова Минкова и Росица Костадинова Минкова, чрез пълномощника си адв. Ралица Георгиева, намират касационната жалба за основателна. Останалите ответници - началникът на СГКК - София-град, "Ученически отдих и спорт" ЕАД със седалище София, Райна Константинова Христова и Боян Константинов Боянов, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Билдком" ЕООД срещу отказ изх. № 94-53654-22-10-23787/11 декември 2012 г. на началника на СГКК - София-град, с който е отказано извършването на изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър по заявление с вх. № 99-53654/28 септември 2012 г. на "Билдком" ЕООД. Съдът е приел, че при издаването на оспорения отказ не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения отказ на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на техническите експертизи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Установено е по делото, че съставения акт за непълноти и грешки не е подписан от един от вписаните в кадастралния регистър собственици на имот, който би бил засегнат от исканото изменение, каквото е изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал 3 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Неправилното отразяване на границите на имотите в кадастралната карта, каквото се твърди от касатора, следва да бъде отстранено съобразно процедурата, предвидена в чл. 53 от ЗКИР (в редакцията на нормата преди изм. ДВ, бр. 49/2014 г.). В случая очевидно е налице спор за материално право, поради което е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, а именно, че когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право те могат да бъдат отстранени след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. Наличието на такъв спор е пречка за исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както обосновано е приел и административният съд. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересуваните собственици е гаранция за безспорен правен статут на имота, което е условие за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадения в това производство отказ, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като производството е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,