Решение № 8192 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11898/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТП ДГС) - Ивайловград, чрез пълномощника адв. А. Йорданова срещу решение 314 от 14.08.2020 г. по адм. дело 1290 по описа за 2019 г. на Административен съд - Хасково, с което са отменени негови заповеди РД-10-307 от 30.10.2019 г. и РД-10-317 от 12.11.2019 г., изменяща първата заповед от 30.10.2019 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на търговското дружество, както за присъждане на направени по делото съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът- Юголес ООД, гр. Ивайловград, представлявано от управителя Т. Загончев не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на Юголес ООД срещу заповед РД-10-307 от 30.10.2019 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Ивайловград, с която на основание чл. 174, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ), чл. 33, ал. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти е разпоредено да се задържи внесената от търговското дружество сума в размер на 2 128,00 (две хиляди сто двадесет и осем) лева, без ДДС, представляваща гаранция дадена от него за изпълнение по договор РГ-03-02 от 04.02.2019 г. за добив на дървесина, на основание чл. 5.4. от този договор. Като мотиви е посочил, че договор РГ-03-02 от 04.02.2019 г. за добив на дървесина от обект 1908, в териториалния обхват на ТП на ДГС Ивайловград е прекратен на основание чл. 6.3.4. от него за нарушение на чл. 3.1.2.1 от същия. Изпълнителят е извършил нарушения на ЗГ, за което са съставени три броя АУАН срещу лицензирания лесовъд. Пред първоинстанционния съд дружеството е оспорило и заповед РД-10-317 от 12.11.2019 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Ивайловград, с която на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 33, ал. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейнсоти в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, и във връзка с чл. 62, ал. 1 от АПК е изменена неговата първа заповед РД-10-307 от 30.10.2019 г., в частта относно изложените мотиви за задържане на гаранцията по договора. В мотивната й част е допълнено, че изпълнителят е извършил нарушения на ЗГ, за което са съставени три броя АУАН срещу работници на Юголес ООД, а не както е посочено в първоначално издадената заповед срещу лицензираният лесовъд. Административен съд - Хасково е приел, че заповед РД-10-307 от 30.10.2019 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Ивайловград е издадена от компетентен административен орган, в качеството му на представляващ възложителя по договор РГ-03-02 от 04.02.2019 г. за добив на дървесина от обект 1908, отдели 13-а; -б;-в;-г., по който жалбоподателят е бил изпълнител. Заповедта е в писмена форма и съдържа посочване на правни и фактически основания за издаването й. Посочил е, че от правна страна заповедта е обоснована с чл. 5.4 от договор РГ-03-02 от 04.02.2019 г. за добив на дървесина, препраща към чл. 33, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, а от фактическа с прекратяването на цитирания договор за добив на дървесина на основание чл. 6.3.4, във връзка с чл. 3.1.2.1 от същия, а именно поради извършени от изпълнителя нарушения на ЗГ. За тях са съставени 3 броя актове срещу лицензирания лесовъд. По отношение на другата оспорена заповед инстанцията по същество е изложила доводи, че същата е мотивирана, с оглед посочените обстоятелствата относими към прекратяване на сключения договор. Съставените 3 броя АУАН с номер и дата на съставяне и непосочването на нарушенията, за които са съставени и дали въз основа на тях са влезли в сила наказателни постановления са обстоятелства, които са относими към прекратяването на сключения договор за добив на дървесина. Достигнал е до извод, че при издаване на заповед РД-10-307 от 30.10.2019 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Ивайловград не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е незаконосъобразна при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, а именно поради нарушение на материалния закон, поради което я е отменил. Посочил е, че уведомление изх. АСД-09-73 от 13.05. 2019 г. за едностранно прекратяване на договора за добив на сеч е получено от изпълнителя на 31.10.2019 г., от която дата договорът се счита за прекратен и към тази дата не са били налице основанията за задържане на гаранцията, внесена за изпълнение на съглашението. Отменил е и заповед РД-10-317 от 12.11.2019 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Ивайловград, понеже с нея се изменя предходната заповед от 30.10.2019 г., на основание чл. 62, ал. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото инстанцията по същество правилно е установила фактическата обстановка по спора и въз основа на нея е извела законосъобразни изводи за нарушение на материалния закон при издаване на заповедта от 30.10.2019 г. на директора на ТП Държавно горско стопанство - Ивайловград, изменена със заповедта от 12.11.2019 г. на същия орган в частта й относно мотивите. С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (предишен текст на чл. 33 от Наредбата, изм., ДВ, бр. 90 от 2012 год.) е прието, че условията и сроковете за задържане на гаранцията за изпълнение, както и заплащането на неустойките се уреждат в договора по чл. 35 от цитирания подзаконов нормативен акт, в приложимата му редакция. Съгласно чл. 20 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В разглеждания случай в договора за добив на дървесина РГ-03-02 от 04.02.2019 г., сключен между търговското дружество и директора на ТП Държавно горско стопанство - Ивайловград, в част шеста Прекратяване на договора страните са се договорили, че поетите облигационни отношения между страните се прекратяват с едностранно писмено уведомление от страна на възложителя, без да дължи обезщетение за пропуснати ползи, когато по време на действието на договора се установят, съгласно т. 6.3.4 от него, нарушения по т. 3.1.2.1 от него, а именно нарушения на Закона за горите или свързаните с него подзаконови нормативни актове. Неизпълнението на тази клауза е мотивирана с установени извършени нарушения на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, а именно сеч на немаркирана дървесина от лица, посочени от дружеството в разрешителното за достъп до насаждения в държавни горски територии, в които се извършва добив на дървесина с рег. 11 от 17.04.2019 г., за които са издадени три броя АУАН, и трите от 23.04.2019 г., подписани от нарушителите без възражения, поради което на основание т. 5.4. от процесния договор административният орган е задържал внесената от Юголес ООД гаранция за изпълнение на съглашението за добив на дървесина. В първоначалната заповед РД-10-317 от 12.10.2019 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Ивайловград е посочено, че съставените актове са срещу лицензиран лесовъд, а с тази от 12.1.2019 г. е изменена предходната, като са коригирани мотивите й и е посочено, че АУАН са съставени срещу работници на дружеството. От гореизложеното се налага изводът, че към момента на издаване на заповедта за задържане на гаранцията, договорът от 04.02. 2019 г. за добив на дървесина не е бил прекратен. Уведомление изх. АСД-09-73 от 13.05.2019 г. за едностранно прекратяване на договора за добив на сеч е получено от изпълнителя на 31.10.2019 г., от която дата договорът се счита за прекратен и към тази дата не са били налице основанията за задържане на гаранцията, внесена за изпълнение на съглашението, поради което правилно съдът е отменил процесната заповед. Законосъобразни са изводите на инстанцията по същество за нарушение на материалния закон при издаване на процесната заповед и правилно съдът е отменил и последващата, изменяща първоначалната, тъй като тя е издадена на основание чл. 62, ал. 1 от АПК за поправка на допусната грешка в първоначалната и това е редът за отстраняване на допусната неточност в издадения преди това акт. Самата заповед за поправка съдържа фактически и правни основания за издаването й, без да променя действителното волеизявление на органа. Касае се единствено до посочване на нарушителите по трите броя актове, съставени при установяване на неправомерно отсечените дървени материали. Не е налице допусната промяна нито в предходната, поправената заповед, нито в разпоредителната й част. Посочването на лицата, извършили нарушения по ЗГ не влияе върху валидността на акта, нито върху формирана от административния орган воля, изразена в разпоредителната част на акта. Следователно, след като по отношение на първоначалната е установено нарушение на материалния закон, то и върху изменителната рефлектира същия недостатък, поради което правилно първостепенният съд е отменил оспорените пред него две заповеди. Пред настоящата касационна инстанция са представени нови писмени доказателства, установяващи наличието на три сключени договора между страните, от които два за възлагане на услуга по сеч, добив и рампиране и един за продажба на дървесина, но за различни обекти в териториалния обхват на ТП ДГС - гр. Ивайловград: договор РГ-03-13 от 05.02.2019 г. за продажба на дървесина от същия обект, договор РГ-03-03 от 04.02.2019 г. за добив от обект 1909 и договор РГ-03-02 от 04.02.2019 г., и трите прекратени по различно време с уведомления от страна на административния орган. Представени са три ксероксни копия на известия за доставяне във връзка с посочените действия, а пред Административен съд - Хасково е представено единствено известие за доставяне с баркод ИД PS 6570 001X02 Z, за което е посочено изрично, че с него е съобщено уведомлението за прекратяване на договора за добив на дървесина на дружеството. С разпореждане от 04.12.2019 г.. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Ивайловград, че на основание чл. 171, ал. 4 от АПК не сочи доказателства за датата, на която уведомление изх. АСД-09-73 от 13.05. 2019 г. и заповед РД-10-317 от 12.11.2019 г., изменяща оспорената са съобщени на дружеството. Административният орган не е предприел никакви процесуални действия по ангажиране на доказателства по повод на дадените му указания. Проявил е бездействие и едва с подаване на касационната жалба е ангажирал доказателства, установяващи съобщаването на уведомлението за прекратяване на договора за добив на дървесина. С разпоредбата на чл. 220 от АПК е въведена забрана за установяване на фактически установявания и преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доказателствата за наличието на различни известия за доставяне, касаещи три различни договора с ответника по касация и имащи за цел оборване на установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд не са свързани с касационни основания, поради което не се ценят в касационното производство по арг. на чл. 219, ал. 2 от АПК. Обжалваното решение като обосновано и постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. При този изход на спора съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,