Решение № 7357 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2009 г.

Решение № 7357 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано по жалба на "Химремонт Волта Стандарт" ООД с ЕИК 175271842, представляван от Слави Михов Нойчев, в качеството му на управител на дружеството, срещу Решение № 856/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч на територията на община Харманли, област Хасково, в частта му, с която се отчуждава площ от 1.311 дка от поземлен имот с кадастрален идентификатор (КИ) № 21052.1012.78, находящ се в землището на гр. Димитровград, и изградената върху отчуждената площ сграда с КИ № 21052.1012.78.5. Жалбоподателят счита, че определеното му обезщетение е занижено и крайно несправедливо. С жалбата и в хода на делото по същество е направено и бланкетно искане за присъждане на разноски по делото, непридружено със списък на същите съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява отношение по така подадената жалба и не се представлява. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 856 на МС от 2008 г. са отчуждени от жалбоподателя два имота: 1,311 дка от урбанизиран поземлен имот с КИ № 21052.1012.78, имащ обща площ 5.006 дка по кадастралната карта на гр. Димитровград и с начин на трайно ползване - ниско застрояване, както и включената в имота едноетажна сграда - склад със застроена площ от 100 м2 и с КИ 21052.1012.78.5. От приложената като доказателство към административната преписка оценка за отчуждавания имот, възложена на 21.07.2008 г. и изготвена по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС преди 27.08.2008 г., равностойното парично обезщетение е определено на 18462 лв. за отчуждените 1.311 дка от поземления имот и 35351,60 лв. за сградата. Оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, но без да са приложени по делото, използваните от оценителя пазарни свидетелства и без същите да са описани в оценителския доклад. Административния орган е възприел частично оценката на отчуждаваните имоти, като в решението се е потвърдил дадената оценка за поземления имот, но без да са изложени допълнителни мотиви е завишил определената оценка на сградата от 35 351,60 лв. на 56 578 лв. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза със задача към назначеното вещо лице - инж. Димитър Бошнаков, да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждавания имот по смисъла на чл. 32, ал. 2 и § 1а от ДР на ЗДС. В представеното на 12.04.2010 г. и неоспорено от страните заключение на вещото лице, равностойното парично обезщетение е определено както следва - за отчуждената част от имот с КИ 21052.1012.78 в размер на 21907, а за сградата с КИ 21052.1012.78.5 в размер на 58900 лв. Така определените размери за поземления имот са изведени от осреднените цени на три сделки, вписани в службата по вписвания - Димитровград, извършени в 12 месечния период по § 1а, 1, т. 2 от ДР на ЗДС (броим от датата на възлагане на оценката от административния орган - 21.07.2008 г.), и касаещи недвижими имоти, намиращи се в близост до отчуждавания по смисъла на т. 4 от цитирания вече § и имащи подобни на него характеристики - урбанизирана територия, по предназначение за производствена дейност, с добра транспортна достъпност и изграден инженерна инфраструктура. По отношение на отчуждаваната сграда оценката е достигната чрез "метод на вещната стойност", при който се взима под внимание обвързаността между вероятната пазарна цена на оценявания имот и разходите за неговото създаване, коригирани с коефициент за овехтяване. Заключението не е оспорено от страните и е възприето от съда, като обективно и компетентно дадено по поставената задача. По изложените съображения настоящият състав, приема, че стойността на дължимото на жалбоподателите равностойно парично обезщетение, следва да бъде съобразена именно с размера, определен въз основа заключението на единичната СТЕ, прието от съда. По отношение на поддържания от ответника размер на обезщетенията следва да се отбележи, че законосъобразността при определянето му не е установена. В тежест на ответника е да докаже, законосъобразността при определянето на посоченото от него в акта парично обезщетение. В случая по отношение на отчуждените имоти на първо място следа да се отбележи, че липсват каквито и да доказателства за използваните от оценителя пазарни аналози, послужили му за определяне оценката на имотите. На второ - по отношение на процесната сграда, административния орган очевидно не е възприел посочената в доклада оценка на имота в размер на 35 351, 60 лв, като същата е завишена в акта на 56 578 лв, но завишаването е осъществено без да бъдат посочени каквито й да е фактически и правни основания за това. При тези установени пороци при определяне на дължимото обезщетение от страна на административния орган, то за настоящия съдебен състав се налага убеждението, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде определено спрямо размерите посочени в заключението на приетата по делото експертиза. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 450 лв., представляващи депозит-възнаграждение за вещото лице, назначено по делото. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение, то видно от представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2010 г., серия А-0857189, между дружеството жалбоподател и процесуалният му представител адв. Нойчев, то възнаграждение не е заплащано. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,