Решение № 5887 от 15.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Димитров от гр. Върбица, чрез адв. Русева, срещу решение 187 от 20.12.2021 г. по адм. д. 218/2021 г. на Административен съд Шумен. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед 923/15.06.2021г. на кмета на Община Върбица, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Върбица,чрез адв. Геронтиев,в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 923/15.06.2021г. на кмета на Община Върбица, с която на основание чл.225а във връзка с чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконни строежи , съставляващи три броя навеси в имот с идентификатор 12766.79.73 по КККР , а именно: 1. Навес 1 - постройка на допълващото застрояване към Складова база за отглеждане на домашни животни, с размери 2,80/42,80м и височина 1,90м от север и 1,80м от юг, с едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с профилирана ламарина с преградни стени, метални парапети и оградна мрежа; 2. Навес 2 - постройка на допълващото застрояване към Складова база за отглеждане на домашни животни с размери 12,40/4,25м и височина 2,50м от изток и 2,15м от запад с едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на запад, покрита с профилирана ламарина и частично оградена с мрежа и 3. Навес 3 - постройка на допълващото застрояване към западната част на Навес 2 за отглеждане на домашни животни, с размери 11,40/4,25м и височина 2,10м, едноскатна дървена покривна конструкция с наклон на север, покрита с профилирана ламарина с преградни стени, метални парапети и оградна мрежа. Прието е, че заповедта е издадена от компетентният орган, в съответствие с изискванията на чл.59 АПК и при спазена административна процедура. Установено е ,че трите навеса са строежи по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ, изградени без разрешение за строеж в имот държавна частна собственост - горска територия, след 2007г., към който момент адресата на заповедта е придобил собствеността върху сградите на основно застрояване - акт 110/12.07.2007г., том VI, рег. 1687, дело 1208/2007г. на съдия по вписванията при PC - гр.Велики Преслав. Обсъдени са подробно констатациите на тройната съдебно-техническа експертиза и са изведени мотивирани изводи за вида на строително-монтажните работи - изградени бетонови фундаменти, конструкция метални и дървени колони, запънати в бетоновата основа и покривна конструкция. Прието е, че извършените строителни дейности трайно променят субстанцията и начина на ползване на земята, т.е. не попадат в обхвата на т.80,§5 от ДР на ЗУТ. Прието е също, че според техническите си характеристики/ трайно прикрепени върху земята, бетонова основа с дебелина 10-20 см., носещи метални колони, надлъжни греди и самостоятелна покривна конструкция/, както и предвид размерите им /2,80/42,80м; 12,40/4,25м и 11,40/4,25м и площ от 119,84 кв.м., 52,7 кв.м. и 48,49 кв.м./, навесите не съставляват леки постройки по чл.151, ал.1, т.З от ЗУТ . Мотивиран е и извод за липса на изискванията за търпимост на строежите по § 16 от ПР на ЗУТ и по §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 3/17.05.2021г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото от приетите съдебно-технически експертизи / първоначална и тройна/ обстоятелството, че се касае за незаконен строеж /три навеса/, с описаните параметри в заповедта, които съвпадат изцяло с установяванията на експертите. Установено е ,че строежа е извършен след придобиване на собствеността върху основните сгради /складови бази/ от собственика им С. Димитров, т.е. след 2007г. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ, така и по §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./,тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е до 31.03.2001г. С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на тройната експертиза досежно наличието на характеристиките по т.38, §5 от ДР на ЗУТ не са в противоречие с тези на първоначалната експертиза. И двете сочат категорично, че навесите съставляват строежи, а не преместваеми обекти с оглед начина им на закрепване към изградени фундаменти и невъзможността да бъдат преместени в цялост. Следователно процесните навеси не попадат в приложното поле на т.80, §5 от ДР на ЗУТ във връзка с чл.56, алл.1 ЗУТ. Неоснователно е и възражението по отношение на адресата на заповедта, тъй като той е определен при спазване изискванията на чл.225а, ал.5 от ЗУТ във връзка с §3, ал.1 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Ирелевантно е обстоятелството, на което сочи представеното Удостоверение за регистрация на животновъден обект ЗЖ 18- 2741/18.10.2021 г., тъй като не касае извършването на стоежа и не внася съмнение в данните за извършителя му, както правилно е прието от административният съд. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 1080лв по приложения списък по чл.80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 07.03.2022г. Възражение за прекомерност не е заявено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,