Решение № 5543 от 8.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8256/2021 г.

Решение № 5543 от 8.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8256/2021 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ал Риал Бийч" ООД, [ЕИК], представлявано от управителите В. В. и Л. В., подадена чрез адв. Сиракова срещу решение № 709 от 26.05.2021 г. постановено по адм. дело № 3096/2019 г. по описа на Административен съд – Варна (АС-Варна), с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000319001223-091-001/17.07.2019 г. издаден от органи по приходите в дирекция "Контрол" при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Варна, в частта потвърдена с Решение № 218/25.10.2019 г. издадено от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна, с която на "Ал Риал Бийч" ООД са установени задължения за корпоративен данък за данъчен период 2014 г. главница в размер на 26 538 лв. и лихва в размер на 11 571. 69 лв. и дружеството е осъдено да плати в полза на НАП сторените по делото разноски в размер на 2 220. 29 лв. В касационната жалба се поддържа твърдение, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че по настоящият спор не е обвързан с влязло в сила решение № 66 от 18.01.2018 г. по адм. дело № 1989/2016 г. по описа на АС-Варна. Съобразно цитираното решение, пазарната цена на спорните три имота, трябва да се приложи пряко и върху нея да се определи дължимия корпоративен данък. Счита, че назначение пред първоинстанционния съд експертизи са неотносими и неправилни. Съдът неправилно не е отчел степента на завършеност на апартаментите въз основа на представените приемо-предавателни протоколи от 12.03.2014 г. и неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели. Твърди, че не се дължи лихва за периода на спиране на ревизионното производство до датата на възобновяването му. Иска решението да бъде отменено изцяло, като се отмени РА. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Ответникът – Директорът на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на постановеното решение и след осъществена служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 ДОПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил горепосочения РА, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчния период 2014 г. главница в размер на 26 538 лв. и лихва в размер на 11 571. 69 лв. С РА на основание чл. 78 вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на задълженото лице със сума, представляваща неотчетен приход от продажби на недвижими имоти от "Ал Риал Бийч" ООД на свързани лица. По време на ревизията е установено, че извършваната дейност от ревизираното лице през ревизирания период е продажба на собствени недвижими имоти, находящи се в [населено място], община Долни Чифлик. През ревизирания период дружеството е осъществило четири броя продажби на недвижими имоти по фактури с номера както следва: № 6660000001/17.03.2014 г. на С. В., съгласно Нотариален акт (НА) № 71/17.03.2014 г. на стойност 6 989. 97 лв. и ДДС 1 397. 99 лв. за апартамент № 89; № 6660000002/17.03.2014 г. на Й. В., съгласно НА № 72/17.03.2014 г. на стойност 6 128. 70 лв. и ДДС 1 397. 99 лв. за апартамент № 77; № 6660000003/17.03.2014 г. на Л. В. и В. В., съгласно НА № 73/17.03.2014 г. на стойност 18 186. 25 лв. (10 737. 13 евро). и ДДС 3 637. 25 лв. за апартамент № 39; № 6660000004/07.05.2014 г. на В. И. и О. Д. съгласно НА № 197/7.05.2014 г. за апартамент № 54. Не е било спорно, че Л. В. и В. В. са свързани с дружеството лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. "в" и "е" от ДР на ДОПК по доставката документирана с фактура № 666000... 3/17.03.2014 г., а С. В. и Й. В. са дъщери на Л. В. и В. В., които са съдружници в "Ал Риал Бийч" ООД. Направен е извод, че продажбите по фактури № 66600.. 1/17.03.2014 г. и 6660... 2/17.03.2014 г. са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, тъй като цените на тези продажби се различават съществено от цената на продажбата на ап. 54 с купувачи В. И. и О. Д.. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да приеме, че РА е законосъобразен по отношение на установените задължения, решаващият състав е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, ведно с възраженията на дружеството и заключенията на вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа-оценителна експертиза и съдебно икономическа експертиза (СТОЕ и СИЕ) и допълнителното заключение на вещото лице по СОЕ. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по допълнителната СОЕ и въз основа на него е приел, че пазарната цена на апартаменти: № 39, 77 и 89, следва да се определи към датата на извършените продажби – 17.03.2014 г. Съдът е посочил, че при изготвяне на заключението в хода на ревизионното производство, вещото лице е използвало един от допустимите методи за определяне на пазарните цени при сходство в характеристиката на обектите – апартаменти на етап "груб строеж", които са предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана реална сделка. Съдът е посочил, че от заключенията по комплексна СТОЕ и СИО и допълнителна СОЕ са установени по високи пазарни цени за обектите, при използването на реални съпоставими сделки. Първоинстанционният съд е посочил, че представените официални документи – актове по Наредба № 3/2003 г. се ползват с материална доказателствена сила, която следва да бъде зачетена. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй като е приел, че те са споделили субективно възприети от тях факти относно състоянието на продадените апартаменти и техните показания са в противоречие със съдържанието на представените за строителството официални писмени документи. Съдът е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателя за намаляването на размера на установените задължения за лихви за периода на спиране на произнасянето по жалба на дружеството срещу РА № Р-03000315002900-091-001/21.10.2015 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП –Варна. Изложени са съображения, че спирането на административното производство по произнасянето по жалба срещу РА, е регулиран процесуален способ с правилата на чл. 34 и сл. ДОПК, а заповед № 614/16.12.2015 г. издадена от директора на Дирекция "ОДОП" - Варна не е оспорена по съдебен ред, поради което спирането е въз основа на валиден административен акт. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът обосновано е приел, че по настоящият спор не е обвързан с решение № 66 от 18.01.2018 г. по адм. дело № 1989/2016 г. по описа на АС-Варна, оставено в сила с решение № 424 от 11.01.2019 г. по адм. дело № 8993/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Правилни са изложените мотиви, че зачитането на влязло в сила решение следва да е съобразено с пределите установени в чл. 298 ГПК. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил спорният ревизионен акт, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО, а предмет на спора по горепосоченото дело е бил друг ревизионен акт, с който са били установени задължения на дружеството по ЗДДС. В случая се касае за различни индивидуални административни актове, с които са установени различни видове задължения. Въпреки че в двете ревизионни производства са установявани някои идентични обстоятелства – напр. пазарната оценка на ап. 39, то за установяването им са представени различни доказателства, поради което и в съдебните производства се е стигнало до различни фактически установявания, съответно правни изводи. Пред първоинстанционния съд в процесното производство са представени допълнителни доказателства - актове образец 12 и акт обр. 15 от 10.03.2014 г., които доказват различна степен на завършеност на процесните апартаменти, от степента на завършеност, която е приел съда по адм. дело № 1989/2016 г. по описа на АС-Варна. Последният се е съобразил с представените по делото доказателства, съответно се е мотивирал защо ги кредитира. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че етапите на завършване на строителството се установяват със съставените по реда на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г. с последващи допълнения и изменения/, актове за строителство, които имат характера на официални удостоверителни документи. В тази насока първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението по допълнителна СОЕ относно степента на завършеност на спорните обекти, в която е направен подробен анализ на установените като завършени СМР към датата на извършването на продажбите – 17.03.2014 г., именно въз основа на представените актове образец 12 и акт обр. 15 от 10.03.2014 г. - задължителен на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Настоящият състав намира, че вещото лице в кредитирания вариант на експертиза е използвало сравнителни аналози на извършените продажби, които се доближават максимално до процесните обекти. Правилно е посочено от съда, че представените официални документи – актове по Наредба № 3/2003 г. се ползват с материална доказателствена сила, която следва да бъде зачетена. Приемо-предавателните протоколи обосновано не са кредитирани от съда, както и показанията на разпитаните свидетели, като настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционното решение. По изложените съображения основателно е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА във връзка с определените задължения за корпоративен данък за 2014 г. Решението е правилно и в частта, за установените задължения за лихва. Основателно е посочено от съда, че при определянето на правилата за дължимост на лихвите за неплатените в срок публични държавни вземания, не е предвидено изключение в хипотезата на спиране на производството по установяване или съответно произнасяне по административен ред. На основание чл. 175, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за неплатените в срок публични задължения се дължи лихва. По изложените по - горе съображения, решението на административния съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 1 673. 29 лв. за настоящата инстанция, съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение