Решение № 7449 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16113/2009 г.

Решение № 7449 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16113/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Горна Оряховица против решение № 499 от 19.10.2009 г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм. д. № 554/2009 г. Поддържа се твърдение за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални норми и необоснованост. Ответната страна - ОППК "Бъдеще" - Долна Оряховица, не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност, тъй като сочените касационни основания не били налице. Съдът правилно бил приел, че е налице изричен отказ на кмета да извърши"административна услуга" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. Този отказ съставлявал индувидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като целта на исканото удостоверение била да се удостовери факт с правно значение, който да послужи за издаването на нотариален акт. Касационна жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи за неправилност на обжалваното решение Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред административния съд е иницирано по жалба на ОППК"Бъдеще", ответник в настоящето производство, против бездействието на кмета на общината да удостовери площта на УПИ-II-АПК, на който бил собственик на 2049/4200 идеални части, но не притежавал нотариален акт. Със заявление от 18.06.2009 г. бил поискал от кмета да му се издаде удостоверение, от което да е видно каква е цялата площ на имота, но такова му било отказано. Според него, както е и поддържал в жалбата, било налице неизвършване на фактически действия, които кметът е бил длъжен да изпълни и тези действия се изразявали в удостоверяване площта на имота, поради което било налице бездействие на административния орган. Съдът е приел, че е налице изричен отказ да бъде извършена "административна услуга" и този отказ съставлявал индувидуален административен акт, а не както е твърдял жалбоподателя бездействие, тъй като по смисъла на закона такова може да е налице само при задължение за извършване на фактически действия - чл. 256 от АПК, каквото в случая не било налице. И тъй като в случая административният орган е бил длъжен да издаде исканото от жалбоподателя удостоверение, което е от значение за снабдяването му с нот. акт за притежаваните от него иделни части от имота и с което е следвало да се удостовери площта на същия и не съществувала пречка да се откаже издаването му, отказът като незаконосъобразен бил отменен. След отмяната делото е върнато на административния орган за издаване на исканото удостоверение, като е определен и срок за издаването му. Според кмета на общината, касатор, решението било неправилно, тъй като издаването на удостоверението не било в правомощията му, тъй като имало спор за площта на имота, който можел да бъде разрешен от нотариуса в производството при издаването на нотариалния акт., а техническата служба в общината нямала задължения да извършва замервания на място на имотите. Върховният административен съд не споделя доводите на кастора и намира решението на административния съд правилно. Както основателно е посочил в решението си, според чл. 41, ал. 2 от Конституцията гражданите могат да получават информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна и не засяга чужди права. В случая това не е така. Възраженията на административния орган, че могат да се засегнат права на трети лица, евентуални собственици на част от имота са несъстоятелни, тъй като в случая се касае до издаване на констативен нотариален акт, по чл. 587, ал. 2 от ГПК, доказателствената сила на който е оборима и засегнатото лице може да установи това в производоство по чл. 537, ал. 2 от ГПК като докаже, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. Като е констатирал това, административният съд основателно е приел, че отказът на кмета да издаде исканото удостоверение като административна услуга е незаконосъобразен, поради което е уважил жалбата, с която е оспорен . Решението е законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на административно производствените правила. И тъй като не се установяват твърдяните оотменителни основания, същото на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ще следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение