Решение № 14525 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2750/2013 г.

Решение № 14525 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2750/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. ДОПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба "ИМ Трейдинг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. "Отец Паисий" № 5, ет. 3, ап. 9, представлявано от Ивелин Йорданов Великов, чрез адв. Зл. Куртев против Решение № 11 от 04.01.2013 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2507 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 191105083/16.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 289/13.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 07.2011 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 11 712,82 лв. по фактури на "Интерлийз Ауто" ООД и за данъчен период м. 08.2011 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 31 976,54 лв. и са определени 1 800 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Необосновано съдът приел, че процесните автомобили са леки и при придобиването им на лизинг ревизираното лице няма право на данъчен кредит. В частта за допълнително начислен ДДС, съдът основал решението си предимно на писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, които обаче тълкувал неправилно, защото управителят по същество обяснил, че уговорката между страните за бъдеща продажба има характер на предварителен договор, а не на окончателен такъв, който да е данъчно събитие. Иска се отмяна на решението и на РА в посочените части, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- частично основателна, поради следното: 1.Относно отказания данъчен кредит. За данъчен период м. 07.2011 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 11 712,82 лв. по фактури, издадени от "Интерлийз Ауто" ООД, В ревизионното производство е било установено, че през този данъчен период жалбоподателят е приспаднал ДК в посочения размер по фактури с предмет вноски по лизингов договор и разходи по лизингов договор. Констатирано е, че фактурите са издадени на основание договор за финансов лизинг № 2019483/А/01.07.2011 г. сключен между лизингодателя и РЛ. Съгласно този договор РЛ е придобило два броя автомобили "Рено флуанс" с брой места 4+1. Автомобилите притежават свидетелства за регистрация, в които е посочено, че местата за сядане са 4+1, че автомобилите са товарни и, че същите имат одобрена категория N1. При тези установени факти, ревизиращите органи са приели, че дружеството е придобило леки автомобили по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС са отказали приспаднатия данъчен кредит в размер на 11 712.82 лв. по фактурите издадени във връзка с подписания договор за лизинг. За да отхвърли жалбата в тази част, административният съд е потвърдил посочените фактически и правни изводи. В тази част на спора не е имало спор по фактите. Безспорно е установено, че броят на местата за сядане на автомобилите са 4 + 1 и тези места са монтирани от производителя. Приетото без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза е установило, че липсва разлика в конструкциите на процесните автомобили и пътническият им аналог, налице е само разлика във функционалните им параметри, зададени от завода производител, няма и видима разлика между процесните автомобили и пътническата им версия. Съгласно т. 3 от заключението на вещото лице процесните автомобили са предназначени за превоз на пътници и товари до технически допустима максимална маса на автомобила 1977 кг., която е с 192 кг. повече от тази на пътническата им версия. Не е спорно и това, че процесните автомобили са от категория N1. Съдебното решение в посочената част е необосновано и материално незаконосъобразно. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя". С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник nр L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160/ е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) На 12 декември 2012 г. е приет Регламент (ЕС) No1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета . Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31-38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Съгласно чл. 2 от него, в допълнение на определенията, установени в Директива 2007/46/ЕО и Регламент /ЕО/ 661/2009 г., за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1/тип превозно средство са превозните средства, спадащи към група, която е определена в част Б от Приложение II към Директива 2007/46/ЕО. В приложение II от Директивата, б. А "Дефиниране на категории превозни средства", категорията N е определена като моторни превозни средства най-малко с четири колела, проектирани и конструирани за превозване на товари, а подкатегорията N 1 е специфицирана в зависимост от масата на превозното средство - ненадвишаваща 3,5 тона. Въпросните разпоредби не са в противоречие и на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Необосновано, при посочените факти, съдът е приел, че процесните автомобили са леки. Случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата-легално определение на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Регистрацията на автомобилите като такива от категория N1 е потвърдена и с приетата без оспорване съдебно - техническа експертиза. При това, съдът необосновано е приел, че не е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като са налице закупени леки автомобил, а не товарни такива. Щом става дума за дълготраен материален актив на ревизираното лице, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години, необхванати от ревизирания период, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период, още повече, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот. Изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не е имало основание за отказ на данъчен кредит. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решението му по дело С-118/11, съгласно което, когато става дума за автомобил, който е ДМА, ако данъчнозадълженото лице придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС (т. 63). В тази част и в съответната част за разноските, с която РЛ е осъдено да заплати юрисконсутско възнаграждение в размер над 995, 24 лв., съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което РА в посочената част следва да се отмени. 2.Относно допълнително начисления данък. В хода на ревизионното производство е установено, че през данъчен период м. 08/2011 г. РЛ е подписало приемно-предавателни протоколи, с които е предало стока /семена и препарати/ на други търговци. Констатирано е, че за предоставените стоки по описаните в РД протоколи дружеството не е издало данъчни документи. Предвид това, на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 82, чл. 86 от ЗДДС, органите по приходи са начислили допълнително ДДС в размер на 31 976.54 лв. За да определят стойността на продадените стоки по приемно-предавателните протоколи, органите по приходи са ползвали продажните цени на стоки от същия вид, посочени във фактурите, издадени от РЛ. Обосновано съдът е приел, че в предприятието са съставени приемно-предавателни протоколи, с които дружеството е предало стоки на търговците, вписани в протоколите. От съдържанието на приемно- предавателните протоколи е видно, че същите са издадени в изпълнение на сключени договори за покупка-продажба. Протоколите са подписани от двете страни и в тях са отбелязани номерата на транспортните средства, с които са превозени стоките. Обосновано съдът е приел, че представените протоколи са достатъчно доказателство за прехвърляне на правото на собственост върху описаните в тях вещи и липсата на доказаталества за плащане не се отразява на въпросното прехвърляне на собствеността, което всъщност е данъчно събитие. Вярно е, че в ревизионното производство не е правена проверка на дружествата получатели на стоките, но с това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при ревизията, както правилно е прието от съда, защото управителят на проверяваното дружество в обяснение, дадено от него и приложено на л. 44 от преписката сам е посочил, че е била "постигната договорка с купувачите фактурирането на стоките и тяхното заплащане да бъде извършено на по-късен етап, но в рамките на настоящата година". Правилно съдът е приел, че от това обяснение по безспорен начин се установява, че стоките по приемо-предавателните протоколи са били доставени на приелите ги търговци в резултат на договор за покупко - продажба. Обстоятелството, че между търговците е била постигната договорка за по-късното заплащане на стоките не освобождава доставчика от задължението му да начисли ДДС в момента на възникване на данъчното събитие. Касационното оплакване, че това обяснение означавало, че били сключени само предварителни договори не намира опора в текста на обяснението. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем и възниква задължение да го начисли. Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС възниква задължение да го начисли, като издаде данъчен документ в които посочи данъка на отделен ред и включи размера на данъка. Законосъобразно административният съд е приел, че като не е изпълнило това свое задължение, дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбите на ЗДДС и в съответствие с материалния закон с обжалвания РА е начислен размерът на дължимия данък. Данъчната основа е определена съгласно данните посочени от жалбоподателя, поради което правото му на защита не е било нарушено. Решението в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ревизираното лице следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 655,48 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение