Решение № 7574 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 426/2018 г.

Решение № 7574 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 426/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Ювимекс" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 6029/25.10.2017 г. по адм. д. № 10206/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221015004950-091-001/04.04.2016 г. на ТД на НАП-С. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221015004950-091-001/04.04.2016 г. на ТД на НАП-С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 8400 лв и са начислени съответни лихви по фактури на "Стоун хаузес"ЕООД за периода м. 9 и 11.2014 г. и м. 4.2015 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на демонтажни работи, извозване и депониране на отпадъци не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена от доставчика, издал фактурата. Съдът е обсъдил противоречията в доказателствата и обосновано е приел, че представеният договор от 29.09.2014 г. за възлагане на демонтажни работи, извозване и депониране на отпадъци не е сключен между ревизираното лице и доставчика, след като е подписан от бившия управител на доставчика, а в производството по оспорване на договора по чл. 193 от ГПК ревизираното лице не е представило доказателства, че договорът е подписан от Д. Д.. Към договора е представен протокол обр. 19 от 30.09.2014 г., в който са описани като осъществени и приети СМР, чийто обем не позволява да бъдат изпълнени за един ден от сключване на договора на 29.09.2014 г. Правилно съдът е приел, че протоколи № 2 и № 3 са съставени за доставка на материали. Към всеки от протоколите са съставени спорните фактури с предмет на фактурата от 30.09.2014 г. - аванс по договор, а по останалите фактури предметът е съгласно договор. В договора от 29.09.2014 г. е предвидено възложените работи да се индивидуализират с приложение № 1, което не е представено по делото. При тази фактическа обстановка обосновано съдът е приел, че договорът е неавтентичен. Спорните фактури нямат предмет и не отговарят на изискванията на чл. 71, ал. 1 и чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. П. фактурата от 30.09.2014 г. не е налице данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС - съставена е за авансово плащане, което видно от заключението на вещото лице е извършено на 8.10.2014 г., а протоколът от 30.09.2014 г. за приети СМР е недостоверен предвид твърдението в него, че за един ден са изпълнени описаните значителни по обем демонтажни работи. Останалите две фактурите с предмет по договор, какъвто между ревизираното лице и доставчика не е съставен, също нямат предмет и не установяват осъществени доставки. Приложените протоколи № 2 и № 3 не могат да бъдат отнесени към фактурите от същите дати предвид посоченият в тях предмет "съгласно договор", какъвто не съществува. Правилен е изводът на съда, че е извършено префактуриране на услуги без реално осъществени доставки от "Стоун хаузес"ЕООД, за които обстоятелства ревизираното лице е знаело и не е добросъвестно по смисъла на практиката на СЕО и СЕС. Неправилно съдът е обсъждал отличителни белези на подписи, макар, че са очевидни. За преценка авторството на подписи съдът следва да назначава графологическа експертиза. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е опорочило крайните правилно изводи на съда относно липсата на договор между ревизираното лице и доставчика поради непредставени доказателства за подписване на договора от лице с представителна власт за доставчика. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 614,44 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,