Решение № 13959 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4414/2015 г.

Решение № 13959 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4414/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Димитър Райнов Йочев от с. Радишево, област Плевен, срещу решение № 101 от 9.03.2015 г. по адм. дело № 905/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 1.04.2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 101 от 9.03.2015 г. по адм. дело № 905/2014 г. Административният съд - гр. Плевен, V състав, е отхвърлил жалбата на Димитър Райнов Йочев от с. Радишево, област Плевен, срещу решение № 50 от 21.10.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане № МП-35693#2 от 5.08.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е разяснено изцяло от фактическа страна. Съдът е изследвал събраните доказателства, които обосновано е обсъдил в тяхната съвкупност с оглед релевантните за спора факти и обстоятелства. В тази връзка не са били допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното решение на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен, е постановено при изложени фактически и правни основания. Тезата на касационния жалбоподател, която е в друг смисъл, противоречи на съдържанието на административния акт, поради което не се възприема. Основният спорен въпрос по първоначалното дело се е свеждал до категорията на труда, който Йочев е полагал като "тракторист" на трактор С-100 през периода 25.03.1965-31.08.1965 г. в ДИП "Строителни материали", ДКЗ "Чедака" - гр. Летница. При отпускането на пенсията за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 4 от 5.05.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен, цитираният осигурителен стаж е бил зачетен като такъв от трета категория. Впоследствие, сдобивайки се с удостоверение образец УП-13, изх. № 1936-3429 от 19.05.2014 г. на "ИДОСД" при ТП на НОИ - гр. Ловеч, пенсионерът е поискал осигурителният стаж за периода 25.03.1965-31.08.1965 г. да бъде зачетен като такъв от втора категория. В трудовата книжка на Йочев след наименованието на предприятието - ДИП "Строителни материали", в графата "Вид дейност" е посочено "строителна керамика", а в графата "Длъжност" - "тракторист С-100". В удостоверение образец УП-13, изх. № 1936-3429 от 19.05.2014 г. на "ИДОСД" при ТП на НОИ - гр. Ловеч, е отразено, че лицето е работило в ДИП "Строителни материали" - гр. Летница, ДКЗ "Чедака", с наименование на длъжността "тракторист на С-100", "в транспорт". От така посочените доказателства се налага изводът, че лицето е полагало труд в звено за транспорт към завод, произвеждащ строителна керамика, който завод се е числял към ДИП "Строителни материали". Това означава, че спрямо категорията на труда на Йочев за процесния период не е приложим записът на т. 26, предложение трето от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), който се отнася до машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Вещото лице Илиева в изготвената и приета по първоначалното дело техническа експертиза заявява, че трактор С-100 е строителна машина, но наред с това посочва, че този трактор по своето предназначение служи за преместване или теглене на товари, за строителни работи, селскостопанско производство, задвижване на специален прикачен инвентар и много други дейности. В случая липсват доказателства, от които да се направи извод, че при изпълняването на трудовите си функции Йочев е ползвал трактора като строителна или пътна машина, респ. да е работил при специфичните условия, характерни за водачите на тези машини в строителството. В жалба вх. № МП-35693 от 23.09.2014 г. до директора на ТП на НОИ - гр. Плевен, Йочев твърди, че в процесния период е осъществявал трудова дейност, изразяваща се в копаене на пръст "мергел" с булдозерна уредба от открита площ от 10 дка, която се намирала на 300 м от цеха за производство на тухли и цигли. Следователно той няма дори твърдение, че е извършвал строителна дейност. Що се касае до посочената в решение № 50 от 21.10.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен, и в разпореждане № МП-35693#2 от 5.08.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Плевен, длъжност "тракторист около рингови пещи", такава не е открита при нормативната справка на редакциите на т. 26 ПКТП (отм.). В т. 28 ПКТП (отм.) в ред., обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г., са посочени следните длъжности: вадачи при рингови пещи в керамичната промишленост; редачи и вадачи в периодични пещи в порцелано-фаянсовата и електропорцелановата промишленост и в производството на огнеупорни каменинови изделия. Очевидно функционалните задължения на касатора, така както са посочени от самия него пред директора на ТП на НОИ, изключват която и да било от тези хипотези. Разпоредбата на т. 53а ПКТП (отм.) се отнася до водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната, и очевидно не са приложими за процесната категория труд, тъй като трудът не е полаган в транспортна фирма, респ. Йочев не е управлявал товарен автомобил. Събраните по делото доказателства не сочат работата на касатора да е била свързана със същата вредност и тежест на труда както при изброените длъжности, което изключва приложението на чл. 67 ПКТП. Стигайки до правни изводи за липсата на предпоставките на т. 26 и 53а ПКТП, както и за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,