Решение № 1014 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13552/2018 г.

Решение № 1014 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13552/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Ч., подадена чрез адвокат С. С. срещу Решение № 1825 от 13.08.2018 г., постановено по административно дело № 147/2018 година на Административен съд– П. (АС П.) в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове срещу Министерство на здравеопазването, за разликата над 4610, 77 лв. до 23 944, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на закупени медикаменти. Касационният жалбоподател счита съдебното решение в неговата отхвърлителна част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че АС П. погрешно е приел, че госпожа Ч. разполага с възможност за поемане на лечение за периода от 01.04.2010 г. до 01.01.2011 г., тъй като независимо от включване на заболяването на ищцата за лечение на различните му проявни форми по няколко клинични пътеки, тяхното финансиране е недостатъчно за пълноценно лечение на пациентите. Оспорва изводът на съда, че след като съществува ред за поемане на домашно лечение на ищцата, то не е налице противоправно поведение на ответника. Акцентира, че се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, които представляват направени разходи не само за домашно лечение, но и за болнично такова. Иска отмяна на съдебното решение в неговата отхвърлителна част и да се уважат исковете за имуществени вреди в пълен размер. По делото е постъпила и касационна жалба на Министерство на здравеопазването (МЗдр), насочена срещу Решение № 1825 от 13.08.2018 г., постановено по административно дело № 147/2018 г. на АС П. в частта, с която e осъдено да заплати сумата от 4610, 77 лв. (четири хиляди шестстотин и десет лв. и седемдесет и седем ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на закупени по необходимост медикаменти за лечение. Касационният жалбоподател МЗдр счита съдебното решение в неговата осъдителна част за необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Намира, че съдът не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция дадени с Решение № 363 от 10.01.2018 г., постановено по административно дело № 9234/2016 г. на ВАС. С., че в съдебния акт неправилно е приложена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи, че ищцата е лекувана в лечебни заведения с диагнози [диагноза] и е имала възможност да се ползва от правата си на здравноосигурено лице и да се лекува по предвидения за това ред. Счита, че неправилно съдът е обвързал причинно следствената връзка по отношение на причинените вреди с липсата на нарочна клинична пътека за заболяването [диагноза] и с това, че заболяването не фигурира в Наредба № 38/2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. Намира, че с Наредба № 38/2004 г. се урежда списъка на заболявания за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни, а не осъществяването на лечение по клинична пътека, за което е установена дискриминация. Моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и да се отхвърли предявения иск срещу МЗдр. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Моли да се потвърди решението на Административен съд П., като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. С обжалвания съдебен акт Министерство на здравеопазването- гр. С., e ОСЪДEНО да заплати на К. Ч. сумата от 4610, 77 лв. (четири хиляди шестстотин и десет лв. и седемдесет и седем ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на закупени по необходимост медикаменти за лечение, поради липсата на самостоятелна клинична пътека за заболяването й [диагноза], предвидена в Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 01.04.2015 г. до окончателното й изплащане. На следващо място са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на К. Ч. срещу Министерство на здравеопазването за разликата над 4610, 77 лв. до 23 944, 00 лв., представляваща претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на закупени медикаменти. Решаващият съд за да достигне до този резултат намира, че К. Ч. от ранна детска възраст е диагностицирана със заболяване "[диагноза] ([диагноза])", от което страда и понастоящем. Посочено е, че с влязло в сила Решение № 195 от 09.11.2011 г. по Преписка № 81 по описа на КЗД за 2008 г. е установено, че от страна на Министерство на здравеопазването спрямо жалбоподателите С. А. - председател на "Инициативна група от родители на деца болни от муковисцидоза и възрастни пациенти" от гр. Д. и Асоциация "Муковисцидоза" от гр. П., представлявано от председателя К. Ч. е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "увреждане" чрез липсата на изработена клинична пътека за заболяването "Муковисцидоза". Според адм. съд пряката дискриминация е осъществена не само по отношение на общностите от болни организирани в инициативната група и в асоциацията, чиито представители са А. и Ч., а по отношение на всички лица страдащи от въпросното заболяване, включително и ищцата Чернева. Анализирана е нормативната уредба, като се акцентира на приемането на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 от 2004 г. на МЗ (обн., ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) където, в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично от наредбата с код "Е 84" по Международната класификация на болестите е включено заболяването "Кистозна фиброза". Счита, че за периода от 01.04.2010 г. до 01.01.2011 г., Ч. е претърпяла вреда, която е пряка последица от нарушаването на правата й, поради осъществена от страна на Министерство на здравеопазването на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "увреждане". На следващо място намира, че след 01.01.2011 г., такова противоправно поведение не се констатира, поради което за този период, исковата претенция се явява неоснователна. След анализ на извършените разходи за медикаменти, които са удостоверени с представени фактури се приема, че сумите, които са действително изразходвани от ищцата възлизат в общ размер от 4610, 77 лв. В заключение се приема, че исковата претенция за обезвреда на претърпяна щета в размер на 4610, 77 лв. е доказана по основание и размер. В останалата част, до пълния предявен размер от 23944, 00 лв. се счита, че иска е останал недоказан по основание, поради което е отхвърлен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение на адм. съд за правилно, а подадените срещу него касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател МЗдр за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради това, че съдът не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция, дадени в отменителното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане. При постановяване на оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд се е съобразил с указанията, дадени в Решение № 363 от 10.01.2018 година, по адм. дело № 9234/2016 година на ВАС. С. е разпоредбата на чл. 224 АПК, като е даден отговор на въпроса каква е стойността на лекарствените средства, които следва да са заплатени на ищцата. Неоснователно в касационната жалба на МЗДр, са изложени твърдения, че иска се явява изцяло неоснователен, като в съдебния акт неправилно е приложена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на действащата нормативна уредба и на влязлото в сила Решение на КЗД, което е установило наличието на дискриминация от страна на Министерство на здравеопазването по отношение на всички лица страдащи от заболяването "Муковисцидоза". Обоснован е изводът на адм. съд, че поради наложителната необходимост да заплати процесните медикаменти и консумативи за лечението за периода от 01.04.2010 г. до 01.01.2011 г., Ч. е претърпяла вреда, която е пряка последица от нарушаването на правата й поради осъществена от страна на Министерство на здравеопазването пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "увреждане". Правилно адм. съд на база представените разходо- оправдателни документи е приел за установено, че до приемане измененията в наредбата, във връзка с лечението са направени разходи в общ размер от 4610, 77 лева. Тези разходи са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с дейността на Министерството на здравеопазването. С оглед това правилно е уважен предявеният иск за причинени имуществени вреди в тази му част ведно с дължимите лихви, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. По делото е установено, че лечението на лицата страдащи от "Муковисцидоза" е необходимо и осигуряващо живота на пациента. При липсата на изработена клинична пътека за заболяването "Муковисцидоза", неизбежния алтернативен вариант– домашно лечение, налага необходимостта, съответните консумативи и медикаменти, да са изцяло за сметка на болния. Това е така, защото заболяването "Муковисцидоза" не е фигурирало в Наредба № 38/16.11.2004 г. на МЗ от 16.11.2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. Неоснователна е и касационната жалба на Ч. срещу решението в неговата отхвърлителна част. С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 от 2004 г. на МЗ (обн., ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) е променен чл. 1, по силата на който в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично от наредбата с Код "Е 84" по Международната класификация на болестите е включено заболяването "Кистозна фиброза". С това противоправното поведение на адм. орган е преустановено. Отпуснати са средства за лечение на лицата с визираната диагноза. За периода след 01.01.2011 г., противоправно поведение от страна на министерството не се констатира, поради което, исковата претенция за времето след тази дата се явява неоснователна. В тази част правилно предявения иск е оставен без уважение. С оглед извършените разходи за лечение фиксираната сума от 4610, 77 лв., дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се намира справедливо възмездяване на вредите, които лицето е претърпяло. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение