Решение № 14118 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3097/2015 г.

Решение № 14118 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3097/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Обединена българска банка" АД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 660 от 9.02.2015 г., постановено по адм. д. № 10403/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 642/30.09.2014 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № 642/30.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която органът е постановил забрана на "ОББ" АД да използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, пр. първо от ЗЗП, констатирана в телевизионен рекламен клип за промоция на дебитни карти "Маестро" от "ОББ" АД. Издателят на акта е приел от фактическа страна, че рекламата създава усещане у всички картодържатели с дебитни карти "Маестро", че могат да участват в промоцията, докато всъщност промоцията е относима само към тези клиенти, чиито карти са издадени на или преди датата 31.05.2014 г. От правна страна органът е мотивирал акта си с чл. 68л, ал. 1 вр. чл. 68в, вр. чл. 68г ал. 4, вр. чл. 68е, ал. 2, пр. първо от Закона за защита на потребителите. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуема форма, при спазване административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. По силата на приложимия Закон за защита на потребителите в правомощията на КЗП е да установява нелоялни търговски практики и нейно задължение е да предприема предвидени в закона мерки за преустановяване на заблуждаващи търговски практики (чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, пр. първо от ЗЗП). Безспорно е по делото, че в ефира на национални медии - БТВ и Нова ТВ, е излъчван рекламен клип със следното съдържание: "Когато плащате с "Маестро" от ОББ, печелите не само удобства и сигурност, но и страхотни награди. В рамките на един месец направете минимум пет плащания на обща стойност поне 100 лв. и петима от вас могат да спечелят 200 лв., а за трима от вас наградата ще бъда аз - супермодерен таблет. Общо 8 награди - всеки месец! Само с дебитна карта "Маестро" от ОББ! Плащайте с карта "Маестро" от ОББ и всеки месец може да спечелите 200 лв. или супермодерен таблет от ОББ! Научете повече на www. ubb. bg". Практически никъде в своето рекламно послание касаторът не конкретизира кога следва да бъде издадена картата, за да може притежателят й да участва в съответната промоция. Напротив - чрез съдържанието на рекламното послание се насърчават всички притежатели да използват дебитни карти "Маестро", като извършват плащане на стойност над 100 лв. с тях, с условието, че по този начин стават участници в промоцията. Съдът е установил, че от извършената проверка и представените от банката Условия на промоцията е видно обстоятелството, че промоцията е относима само за притежателите на карти, издадени преди и до датата 31.05.2014 г. По тези причини и поради така възприетото послание и рекламна покана, засегнат потребител, притежаващ карта "Маестро" на ОББ, издадена извън посоченият период, е сезирал Комисията. Националният Закон за защита на потребителите транспонира нормите на Директива 2005/29/ЕО, като са приложими и разпоредбите на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама. От практиката на Съда в Люксембург е видно, че търговски практики, които е възможно да се считат за нелоялни съгласно националното законодателство, без да са обект на оценка на всеки конкретен случай съгласно разпоредбите на членове 5 - 9 от Директивата, са единствено онези търговски практики, които са включени в приложение I към Директивата. Следователно практика, която не е включена в това приложение, може да бъде обявена за нелоялна единствено след като се провери нелоялният характер в съответствие с критериите, установени в посочените членове 5 - 9. По силата на чл. 5 § 2 б. "б" от Директива 2005/29ЕО една търговска практика е нелоялна, когато съществено изопачава или е възможно да изопачи икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. Съгласно чл. 6 § 1 б. "г" от Директивата заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна. Ето защо, в конкретния случай възниква основателно въпросът за верността на направеното от рекламодателя съобщение. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел същото за недоказано. Следва да се отбележи, че по силата на чл. 7 б "а" от Директива 2006/114/ЕО, националните компетентни органи на държавите-членки могат да изискват от жалбоподателя да представи доказателства за точността на фактическите си твърдения. Поради това е неоснователно възражението на касатора, че е налице допуснато нарушение на съдпроизводствените правила досежно доказателствената тежест в процеса. Още повече, че самият рекламодател не оспорва факта на премълчани в рекламното съобщение обстоятелства, а именно изискването дебитните карти да са издадени до определена дата, за да могат притежателите им да участват в промоцията. Вместо ясно и точно послание обаче, препраща към съдържащи се в Общите условия на банката уточнения и налична информация на информационния сайт на дружеството. Конкретните обстоятелства не представляват част от рекламното съобщение, излъчвано в рамките на националният ефир, поради това не могат да бъдат взети предвид. Заблуждаващата реклама е всяка реклама, която по какъвто и да било начин въвежда в заблуждение или може да заведе в заблуждение потребителите, до които се отнася или до които достига и която поради своя заблуждаващ характер може да повлияе върху икономическото им поведение и поради тези съображения да навреди или би могла да навреди на конкурент. В тази връзка следва да се отчита схващането на средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител за съответните стоки или услуги, предмет на рекламата. Касационният състав счита, че нарушението е установено от фактическа страна, доколкото съдържанието на рекламното съобщение категорично е формулирано по отношение на всички притежатели на карта "Маестро" от ОББ, извършили плащания на определена стойност. За средния добре осведомен, наблюдателен и съобразителен потребител е несъмнено, че ОББ е една от утвърдените в страната банки, а "Маестро" е с изграден имидж в областта на картовите плащания в световен мащаб. Ето защо напълно логично е да се приеме, че сътрудничеството между търговски дружества с подобен мащаб не представлява затруднение за въпросната промоция. Още повече, когато същата е така категорично анонсирана. Ето защо и в съответствие с чл. 68е, ал. 2 пр. първо ЗЗП, правилно първонистанционният съд е приел, че е налице премълчана съществена информация, с която се въвеждат в заблуждение потребителите. При постановяване на първоинстанционното решение АССГ е извел логично и систематизирано решаващите изводи, като е аргументирал установените по делото релевантни факти, поради което не може да се приеме, че съдебният акт е необоснован. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане за разноски от страна на касационния ответник, доказателства за извършени процесуални действия пред касационната инстанция и надлежно процесуално представителство, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да се присъдят разноски за защита от юрисконсулт в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният административен съд