Решение № 4875 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Кръстева, против Решение 8148/22.12.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 5446/2022 г., в частта му, с която е отменен по жалба, подадена от БАКРИ МЕС ЕООД [ЕИК], Ревизионен акт /РА/ Р - 22220320007657-091-001/22.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение 291/21.02.2022г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София, в частта на допълнително установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчните периоди м. 02.2018 г., от м. 06.2018 г. до м. 08.2018 г., от м. 10.2018 г. до м. 07.2019 г. и от м. 09.2019 г. до м. 12.2019 г., м. 03.2020 г., м. 06.2020 г. за сумата над 13 017,58 лв., заедно с определените лихви в размер над 3 325,05 лева, както и в частта на допълнително установения корпоративен данък в общ размер на 60 857,83 лв. за 2018 г. и 2019 г., в резултат на преобразуване на декларираните финансови резултати по реда на Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/, ведно с лихвите в размер на 13 011,73 лв. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснованост и противоречие с материалния закон, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от юрк. Василева. Същата представя списък на разноските. Ответникът по касационната жалба БАКРИ МЕС ЕООД, [ЕИК], оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Велкова по съображения, подробно изложени в писмен отговор и писмени бележки, и заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от адв. Велкова. Същата представя списък на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения: АССГ е сезиран с жалба от БАКРИ МЕС ЕООД против РА Р - 22220320007657-091-001/22.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение 291/21.02.2022г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София. Съдът е приел оспорването на РА за допустимо и основателно. Констатирал е, че РА е издаден от компетентен орган по приходите чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Приел е, че е доказано фактическото извършване на спорните доставки и съответните счетоводни отразявания чрез представените от жалбоподателя в хода на производството многобройни писмени доказателства, както и от основната и двете допълнителни съдебно счетоводните експертизи (ССЕ). Съдът е приел, че от заключенията се установява, че е налице съответствие между отчетените от дружеството приходи и реализираните от Бакри мес ЕООД доставки, като са представени всички първични счетоводни документи - фактури, издадени от доставчиците СВС-98 ЕООД, Аладин фуудс ООД, Бийф мийт Велинград ЕООД, Вивекта БГ ЕООД, Ферматъ ООД, София маркет ЕООД, Текрам ЕАД, Витоша импорт ООД и ЧЕЗ разпределение България АД на Бакри мес ЕООД, през процесните данъчни периоди, с изключение на посочените в Таблица 1, на стр. 3 от ССЕ, приета в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2023 г., 3 броя фактури, издадени от СВС-98 ЕООД и една фактура на ЧЕЗ разпределение България АД. т.е. за всички останали доставки е налице първичен счетоводен документ. Приел е за незаконосъобразно и извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат с данъчната основа по фактурите, издадени от Вивекта БГ ЕООД и Уотър Дистрибюшън ЕООД поради неустановената материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Посочено е и, че предвид гореизложеното, и в частта на установените по ЗКПО задължения за 2018г. и 2019г. с оглед извършеното с РА данъчно преобразуване по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, с твърдения за липса на първични счетоводни документи и отчетени разходи в повече от данъчната основа по фактурите, е изцяло незаконосъобразно и необосновано и РА следва да бъде отменен и в тази му част. По тези и други подробни мотиви съдът е приел, предвид съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, че процесния РА е частично незаконосъобразен, като с решението си го е отменил. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е постановено след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Подробно са разгледани и обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. Правилно е констатирано от първоинстанционния съд, че по делото са събрани достатъчно доказателства /фактури, стокови разписки, плащания/ по всички сделки, по които дружеството е страна, като същите са обективирани във фактури, които са намерили отражение и в счетоводството на доставчиците на дружеството. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на назначеното по делото вещо лице, включително и изслушаното в с.з. на 09.10.2023 г., което подробно е изследвало и анализирало издадените на Бакри мес ЕООД фактури от доставчиците Аладин фуудс ООД, София маркет ЕООД, ЧЕЗ разпределение България АД, Текрам" ЕАД, Витоша импорт ООД, СВС-98 ЕООД, Бийф мийт Велинград ЕООД, Вивекта БГ ЕООД, Ферматъ ООД и Д и Д комерс енд диливъри ООД през процесните данъчни периоди м. 02, 06, 07, 08, 10,11, 12.2018 г., м. 01,02, 03, 04, 05, 06, 07, 09, 10, 11, 12.2019 г. и м. 03.2020 г., като е установил начисления ДДС от всеки един от доставчиците, както и размерът на ползвания данъчен кредит от БАКРИ МЕС" ЕООД. Административният съд е извършил проверка на събраните доказателства и въз основа на техния анализ и заключението по съдебно-счетоводната експертиза мотивирано е приел установената фактическа обстановка. Предвид заключението правилно е прието за установено по делото, че от страна на Вивекта БГ ЕООД (основния доставчик на жалбоподател) са издавани представените по делото през ревизирания период фактури на Бакри мес ЕООД, както и са налични доказателства за тяхното плащане, счетоводно отразяване, както и включването им в отчетните регистри по ЗДДС - начисленият по тях ДДС е отразен в подадените СД през процесните периоди и е разчетен (внесен) в бюджета. Настоящият касационен състав споделя извода на решаващия съд, че получените стоки и услуги по процесните фактури са използвани от дружеството във връзка с дейността за осъществяване на последващи облагаеми доставки към клиенти и/или са вложени в последващи доставки на месо, с които се осъществява дейността на дружеството. Основателни са и мотивите на съда относно аргументите на приходните органи за недоказаната материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците ВИВЕКТА БГ ЕООД и УОТЪР ДИСТРИБЮШЪН ЕООД. Липсата на последната би могло да бъде основание за непризнаване на данъчен кредит единствено в хипотеза на доказано участие на претендиращото приспадане на ДДС лице в данъчна измама или знание за такава, каквато е и постоянната практика на ВАС и СЕС. По отношение на останалите възражения в касационната жалба в тази и част настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно изрично предвидена възможност, визирана в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК. Воден от горните мотиви, настоящият състав на касационната инстанция намира, че поддържаните касационни оплаквания са неоснователни с оглед на установената фактическа обстановка по спора, събраните доказателства и правилната преценка на съда на същите, което е формирало убеждението му, че оспореният РА е законосъобразен в частите му, по отношение на които същият е потвърден. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 15 000 лв. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение