Решение № 35 от 31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 419/2011 г.

Решение № 35 от 31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 419/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Н., чрез пълномощника му адвокат С. Х., против решение № 294 от 6.12.2010 г., постановено по гр. д. № 269 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 59 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 36/2009 г. на Районен съд-Луковит за отхвърляне на предявения от И. Д. Н. против Добрина И. М., Р. Д. Р. и Д. С. Р. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към образуването на Т. -Л. Д. Н. С. е бил собственик на нива от * дка в местността "Х. ", землището на [населено място], при съседи: от две страни път, В. В. и н-ци на С. И., който имот понастоящем попада в имот № * по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], възстановен на наследниците на К. И. С. Р. К. е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснати съществени процесуални нарушения, поради игнориране от страна на съда на установения като безспорен факт, че имотите на страните преди одържавяването са имали обща граница, игнориране на делбения протокол от 10.02.1941 г. и отхвърляне на установените от неоспорената експертиза обстоятелства. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответникът по касационната жалба Д. И. М. оспорва основателността й и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а Р. Д. Р. и Д. С. Р. не са изразили становище. С определение № 886 от 12.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса следва ли съда да зачете документи по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост, след като не е направено оспорване. В случая спорът по делото касае местоположението към момента на кооперирането на притежаваните от наследодателите на ищеца и ответниците различни имоти и е възникнал след индивидуализиране на старите реални граници на нивата от *дка на Д. Н. С. в имот, възстановен на наследниците на К. И. С.. Ответниците не са оспорили, че претендираният от ищеца имот е придобит от наследодателя му с протокола за делба от 10.02.1941 г., а Д. М. изрично е признала, че имотите на наследодателите са били съседни. Съдът е приел, че ищецът не е доказал точното местоположение на процесния имот с проектен номер 32048, въпреки заключението на вещото лице за идентичност с протокола за делба от 10.02.1941 г., тъй като от събраните гласни доказателства се установява, че И. Д. е работил спорното място, но същото му е било предоставено след кооперирането на земята. Счетено е, че не става ясно защо ищецът се позовава на протокола за делба от 10.02.1941 г., по силата на който наследодателят му Д. С. е придобил нива от * дка при граници от две страни път, н-ци на С. Р. и И. Н., докато е заявил нива от * дка при съседи И. Д., И. С. и от две страни път. В решение № 166 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 6240/2007 г., ВКС, II г. о. и решение № 348 от 18.06.2010 г по гр. д. № 657/2009 г., ВКС, I г. о. е прието, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, които съдът следва да зачете, след като не е направено оспорване. Правилна е практиката по посочените решение № 166 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 6240/2007 г., ВКС, II г. о. и решение № 348 от 18.06.2010 г по гр. д. № 657/2009 г., ВКС, I г. о.