Решение № 8075 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2008 г.

Решение № 8075 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Николай Иванов Йоновски, чрез адвокат Илия Илиев, срещу решение от 16.05.2008 г. на Софийския градски съд, постановено по адм. дело № 3881 от 2005 г. по описа на съда. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Йоновски срещу заповед № РД-09-2-212 от 3.10.2005 г., издадена от кмета на район "Триадица" при Столичната община. С така подадената касационна жалба са наведени твърдения в посока на неправилно приложен материален закон с оглед събраните по делото доказателства, както и необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, респ. отмяна на заповед № РД-09-2-212 от 3.10.2005 г. на кмета на район "Триадица" при Столичната община, както и присъждане на направените по делото разноски пред първата и пред настоящата инстанция. Ответната страна - кметът на район "Триадица", не взема отношение по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на съдебните прения дава заключение за неоснователност на касационните възражения и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, като разгледа касационната жалба, счита същата за процесуално допустима, но неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с оспорване на законосъобразността на заповед № РД-09-2-212 от 3.10.2005 г. на кмета на район "Триадица", с която се отменя негова заповед № 799 от 18.09.1969 г. и се прекратява действието на договор за наем с Николай Йоновски относно общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", ул. "Тодор Каблешков", бл. 240, вх. "Ж", ет. 8, ап. 166. Като фактическо основание за издаването на процесната заповед е посочено неизпълнението от страна на наемателя Никола Йоновски на договорното му задължение за заплащане на наемната цена за повече от шест месеца. Като правно основание са посочени чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столичната община. Съдът е приел, че по делото по безспорен начин е доказан втвърденият от административния орган факт, а именно, че повече от шест месеца (близо девет години) наемната цена, дължима на общината като наемодател, не е заплащана от Йоновски. Този си извод съдът е мотивирал с представената и неоспорена по делото докладна записка № 9301-43 от 30.09.2005 г., както и с процесуалното бездействие от страна на касатора да установи положителния факт на годно изпълнение на неговите договорни задължения. Подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно правото му на защита с оглед нарушения ред за съобщаване на оспорвания акт, както и тези, касаещи необходимостта от изрична покана от страна на наемодателя за заплащане на наемната цена. Прието е, че допуснатите нарушения относно съобщаването на акта не са съществени такива, тъй като не са се отразили на правото на защита на жалбоподателя с оглед проведеното съдебно производство по оспорване на заповед № РД-09-2-212 от 3.10.2005 г., както и че останалите му възражения са несъстоятелни с оглед липсата на нормативно или договорно установено задължение у наемодателя да прекрати сключения договор за наем, след като отправи до длъжника покана за доброволно изпълнение. Въз основа на тези си изводи първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна. Решението е правилно, като същото е постановено от компетентен съд в рамките на допустимо съдебно производство, и настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви. Що се касае до поддържаните от касатора доводи за неправилност на обжалваното решение, то настоящият съдебен състав не ги споделя. Твърдението, съдържащо се в касационната жалба, че по делото не е доказан фактът, че именно касаторът ползва процесното жилище, противоречи на собствените му изявления от жалбата пред СГС. В нея по ясен и категоричен начин Николай Йоновски заявява готовност да погаси наемните си задължения спрямо процесното жилище, както и възразява, че на "Евратата ми в мое (негово) отсъствие" е извършено връчването на оспорваната заповед. Несъстоятелни са и възраженията относно непредставянето по делото на заповедта за настаняване, тъй като за страните са безспорни както нейното съдържание, така и възникналите от нея правни последици. Що се касае до последното възражение - за отмяната на настанителната заповед наред с прекратяването на договорните правоотношения, възникнали въз основа на нея, съдът счита, че от съдържанието на административната преписка и от правните и фактически основания, посочени от органа при издаването на заповедта, може да се обоснове извод за неиздържан в стилистично отношение диспозитив на акта при иначе ясна воля за прекратяване на договора за наем. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,