Решение № 4526 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2017 г.

Решение № 4526 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 5, т. 38 и т. 80 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от В. А. В. от гр. С., чрез процесуалния й представител, срещу решение № 5171 от 08.08.2017 г. по адм. дело № 2501/2017 г. на Административен съд С. - град, 31 състав, с което е отхвърлена жалбата на В. В. против Заповед № РА - 30 - 15 от 24.01.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "гараж - метална конструкция № 155", находящ се зад бл. ... и ул. "Немирович - Данченко", кв. 8, м. "Х. Д.", гр. С. от СО - район Подуяне. С жалбата жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че спорният обект представлява строеж. Посочва, че същият е преместваем обект и изпълнява критерия за такъв. Освен това твърди, че не са налице предвидените в чл. 195 от ЗУТ предпоставки за премахването му, тъй като не изпълнява целите на тази разпоредба да обезпечи сигурността, безопасността на движението, здравето на гражданите и естетиката, т. е. твърди, че гаража не е неподходящ по местонахождение. О. Д. на ДОСК при СО с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на В. А. В. против Заповед № РА - 30 - 15 от 24.01.2017 г. на директора на "ДОСК" при СО, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж "Гараж - метална конструкция № 155", находящ се зад бл. ... и ул. "Н. Д.", кв. 8, м. "Х. Д.", гр. С., като изграден без строителни книжа. Жалбата на Владимирова срещу тази заповед е отхвърлена с оспореното решение. За да постанови същото, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като при издаването й не са допуснати съществено нарушение на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж, за който не са налице строителни книжа, както и същият не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не е оборена констатацията в оспорената заповед и преписката по издаването й, че строежът е извършен към 2001 г. Приел е и че спорният строеж не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е неправилен извода на АССГ, че спорният гараж представлява стоеж, а не преместваем обект. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. На второ място законосъобразно АССГ е приел, че с оглед разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и наличието на конструктивна свързаност на обекта със земята, а именно закрепването му с бетонирани винкели, същият не представлява преместваем обект и в конструктивно отношение, тъй като е невъзможно преместването му без нарушаване на конструктивната му цялост. Във връзка с изложеното по вид и предназначение гаражът е строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и тъй като задоволява частна, а не обществена нужда, от който характер са преместваемите обекти. Т. е извода на АССГ, че обекта - гараж - представлява строеж, а не преместваем обект, е законосъобразен, съответен на събраните доказателства и на закона. След като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният гараж е изграден и без строителни книжа, то е налице основанието за премахването му по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. На следващо място неотносимо към настоящото производство е направеното възражение за липса на предпоставките по чл. 195 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Това е така, тъй като чл. 195 от ЗУТ се отнася за премахването на неподходящи по местонахождение или застрашени от самосрутване обекти, но не и до незаконни строежи, изградени без строителни книжа. Оспорената пред АССГ заповед не е издадена по реда на чл. 195 от ЗУТ, а на друго основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради и което направеното възражение за несъответствие с чл. 195 от ЗУТ е неотносимо. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АССГ е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски по делото, които следва да бъдат присъдени във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,