Решение № 9090 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 42/2018 г.

Решение № 9090 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 42/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Й. Йорданов, чрез пълномощника му адв. Владова и Г. Ташевски, чрез пълномощника му адвокат Йорданов, срещу Решение № 6484 от 9.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1197/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Й. Йорданов обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменен административен акт. Иска отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск изцяло. Иска присъждане на направените по делото разноски Г. Ташевски обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменен административен акт. Иска отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск изцяло. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Игнатов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Й. Йорданов и Г. Ташевски против Министерство на регионалното развитие, с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК всеки от тях е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди със суми в размер на по 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 8.08.2013 г. Исковете се основават на отменена по съдебен ред заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е наложена повторна строителна забрана върху посочени в нея поземлени имоти, урегулирани с подробен устройствен план за срок от една година, на които имоти ищецът Ташевски е собственик, а за девет от тях на ищеца Йорданов е отстъпено право на строеж. Причинените неимуществени вреди в исковата молба се обосновават като причинени тревоги, притеснения и неудобства, негативни емоции вследствие невъзможността да реализират инвестиционните си намерения и безсилие пред незаконните действия на администрацията. Заповедта потвърдила разпространяваща се в обществото невярна информация относно статута на имотите и довело до упреци, забележки и неодобрителни коментари. С отменения акт били уронени авторитета и доброто им име пред обществото, влошило се здравословното им състояние, нарушени са семейните им отношения, причинени са негативни емоции, поради несигурността и недоверието, което изпитали към държавните органи. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице незаконосъобразен акт, но по делото не са доказани сочените в исковата молба вреди. Решението е валидно и допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационните жалби, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищците са надлежно реализирани в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. При установената по делото фактическа обстановка обоснован и при правилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, при недоказаност на сочените в исковата молба за причинени вреди, като произтичащи от отменения административен акт. Обосновано е прието в обжалваното решение, че от свидетелските показания не се установяват факти, релевантни за делото и обуславящи претендираните за причинени неимуществени вреди. От съдържанието им не следва извод да са претърпени от ищците конкретните вреди, посочени в исковата молба, като непосредствена последица от издаването на отменения акт. От свидетелските показания не се установява тяхно обективно състояние, обуславящо основателност и доказаност на претенциите. С обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения, липса на всички изискуеми се законови предпоставки за уважаване на предявените искове, които настоящата инстанция споделя. Несъгласието на страната с изводите на съда, основали и правилното приложение на закона не съставлява необоснованост на съдебното решение. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от обстоятелството, че ищците притежават вещни права върху имотите, върху които е наложена строителна забрана не произтичат твърдяните негативни емоции. Сочената от тях невъзможност за осъществяване на инвестиционни намерения е останала недоказана. Наличие на протокол за трасиране на бъдещи сгради в един от имотите не налага такъв извод. Що се касае до представения по делото отказ за издаване на виза за проектиране за друг имот следва да се посочи, че това е административен акт, подлежащ на обжалване, като няма данни за оспорването му и неговата отмяна. Още по-малко съществуващи инвестиционни намерения, като обем и съдържание могат да се основат на свидетелските показания. Правилно е прието също в обжалваното решение, че не са доказани от ищците, върху които е доказателствената тежест, претърпени неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното им състояние, като пряка последица от отменения акт. От представените по делото амбулаторни и болнични листове не може да се изведе извод за пряка причинна връзка между отразеното състояние и поставена диагноза с твърдяното въздействие от отменения акт. Влошено здравословно състояние именно от отменения акт не може да бъде установено и от свидетелските показания. Недоказани са останали и твърденията, че в следствие отменения акт е налице влошаване на семейните отношения, както и уронване на доброто име на ищците пред обществото. Както правилно е прието в обжалваното решение отговорността на ответника не може да се ангажира от извършени публикации в медиите, дори и те да са предизвикали негативни обществени нагласи, тъй като не може да влияе върху съдържанието им. Отделно от това в самата искова молба се твърди, че издаването на заповедта е потвърдило вече разпространяваща се невярна информация относно статута на имотите. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. При приложението на чл. 52 ЗЗД съдът следва да прецени естеството и характерът на причиненото страдание не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, а съобразно установени и доказани конкретни факти, от които тя произтича, при съобразяване и с общите схващания за справедливост, основаващи обезщетяването им. Обосновано и при правилно приложение на закона в случая съдът е приел неоснователност на предявените искове, при недоказано настъпване на твърдяните вреди и то в пряка причинна връзка от отменения акт. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение