Решение № 1485 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2010 г.

Решение № 1485 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "чек Дежене България" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Мрак Бюисон и чрез проц. представител адв. Илиян Иванов против Решение № 9852/14.07.2010 г., постановено по адм. д. № 2443/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Чек Дежене България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София против разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 10, чл. 12, алинеи 1, 2 и 3 и Приложение № 2 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., изм. и доп., ДВ, бр. 7 от 2010 г., в сила от 26.01.2010 г., както и против § 4 от преходните и заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на цитираната Наредба № 7 от 9.07.2003 г. (ДВ, бр. 7 от 2010 г., в сила от 26.01.2010 г.). Поискано е от съда да постанови незаконосъобразност на оспорените разпоредби поради надхвърляне на законовата делегация по чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), противоречие с чл. 209, ал. 2 и 3 от ЗКПО и със Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В допълнително депозирано становище е отправено искане за обявяване на разпоредбите за нищожни поради издаването им от некомпетентни органи. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че цитираните подзаконови разпоредби са издадени в рамките на делегираната от чл. 209, ал. 6 от ЗКПО компетентност на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите да издадат специална наредба, с която да определят "броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контрола върху осъществяването на дейност като оператор". Предназначението на издадената наредба съобразно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове е да осигури изцяло прилагането на законовите разпоредби на чл. 209, ал. 1 - 5 от ЗКПО. Правилно съдът е приел, че определянето на номиналната стойност на ваучерите едновременно с техния брой е фискална необходимост предвид създадените преференции както и че определянето на номиналната стойност по преценка на министъра на финансите е въпрос по целесъобразност, която не влиза в противоречие със Закона. Решението е валидно, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Решаващият съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в настоящия съдебен акт. В атакуваното решение са намерели отговор всички възражения на касатора. С оглед изхода на делото на Министерство на финансите следва да се присъди ю. к. възнаграждение в размер на 150 лв. на осн. чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. чл. 8 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав