Решение № 12373 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2009 г.
ВАСII отделение22.10.2009 г.докладчик т Ангел Калинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 20.02.2009 г. по адм. д. № 8/2008 г. на Административен съд София - град, второ отделение, тридесет и осми състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12373 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на ДНСК - София срещу Решение № 8 от 20.02.2009 г. по адм. д. № 8/2008 г. на Административен съд София - град, второ отделение, тридесет и осми състав, в частта, с която е отменена Заповед № РД-14-422 от 21.11.2007 г. на зам.-началника на ДНСК. Иска отмяна на същото в тази част и да се отхвърли жалбата на Михаил Драгоев. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - Второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение, в обжалваната част, Софийският административен съд е отменил Заповед № РД-14-422 от 21.11.2007 г. на зам.-началника на ДНСК. За да постанови решението си съдът е приел, че в тази част строежът е търпим и не подлежи на премахване, тъй като са изпълнени изискванията на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ.Като е разпоредил премахването му, административният орган е нарушил закона. Заповедта е незаконосъобразна в тази част и следва да бъде отменена. Решението е правилно. Съгласно § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая вътрешното преустройство е извършено през 1993 г., което е допустимо по тогава действащите норми и е декларирано преди 31.12.1998 г. При това положение правилно съдът е приел, че макар и незаконно то не подлежи на премахване, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - Второ отделение