Решение № 837 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2008 г.

Решение № 837 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по повод на постъпила ЖАЛБА от Тонка Гогова Илиева, жив. в гр. София, ул. "Слатинска" бл. 46, за отмяна на влязло в сила решение на Хасковския районен съд по гр. дело № 1632/2006 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 изр. второ, т. 5 на ГПК и чл. 146, т. т. 1, 2, 3, 4, 5 и чл. 239, т. 1 и т. 5 на АПК. Молителката твърди, че това решение е потвърдено от Хасковския административен съд като счита, че и двете съдилища би следвало в името на справедливостта и обективната истина да й позволят да се снабди с копия от кадастралния план на претендираните от нея имоти. В тази връзка заявява, че решенията на РС - Хасково и на АС - Хасково са необосновани, несъобразени със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и моли да бъдат отменени, а делото върнато в районния съд с указание да задължи ОСЗГ съобразно нормите на закона и правилника му да издаде решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Ответната страна - Общинска служба по земеделие гр. Хасково не заявява становище. По своя правен характер подадената жалба представлява молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение и настоящото производство е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В това производство законодателят не е предвидил участието на прокурор, поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е взел отношение по молбата за отмяна. Молбата за отмяна (неправилно наименована "жалба") е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. Посочените в молбата (жалба) основания по чл. 303, ал. 1, т. 2 изр. второ и т. 5 на ГПК не намират приложение, защото въпросът е уреден в специалния закон - АПК, а посочените основания по чл. 146, т. т. 1, 2, 3, 4 и 5 на АПК касаят основания за оспорване на административни актове пред първата съдебна инстанция, а не основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения в извънредното производство. Така че, като основания за отмяна остават за обсъждане посочените текстове на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Съгласно първата цитирана разпоредба, решението подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: С Решение № 385 от 30.07.2007 г. по гр. дело № 1632/2006 г. Хасковският районен съд, пети граждански състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тонка Гогова Илиева против Решение № 36001/8.12.2005 г. на ОСЗГ - гр. Хасково, с което е отказано възстановяване в реални граници правото на собственост върху нива от 7 дка в Казан топра, нива от 4 дка в същата местност, нива от 25 дка в Чифлик дере, както и нива от 5 дка в Сюлекли, в строителните граници на гр. Хасково, като неоснователна. С решение № 1 от 10.03.2008 г. по адм. дело № 4/2007 г. Административен съд - Хасково ОСТАВЯ В СИЛА горното Решение № 385/30.07.2007 г. по гр. дело № 1632/2006 г. по описа на Хасковски районен съд. Макар и в двете съдебни решения да не е посочено правното основание, производството се е развило по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Решението на Районен съд - Хасково е постановено в първоинстанционно производство, а решението на Административен съд - Хасково е постановено в касационно производство. Предвид двуинстанционния характер на административните производства за разлика от гражданските, които с малки изключения се развиват на три съдебни инстанции, решението на Хасковския административен съд е окончателно и не подлежи на последващо обжалване (както правилно е отразено в него). С постановяване на решението на втората инстанция решението на първата влиза в сила и може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. В конкретния случай към молбата за отмяна не са приложени никакви доказателства, нито се твърдят нови обстоятелства. Оплакванията са по съществото на правния спор, които обаче имат значение за касационно производство, но са неотносими за извънинстанционно производство, каквото е настоящото. Второто заявено основание за отмяна на решението на Районен съд - Хасково е това по чл. 239, т. 5 от АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато "страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". Нито една от посочените хипотези не е налице в конкретния случай по отношение на молителката. В самата молба за отмяна не са изложени никакви фактически обстоятелства в какво точно се изразява евентуално нарушено право на участие в процеса. Страната е била призовавана в съответствие с процесуалните правила и пред двете редовни съдебни инстанции и се е представлявала от съпруга си Илия Нинов Илиев и адв. Димо Стоянов от АК - Хасково. С оглед изложеното до тук молбата за отмяна и на това основание се явява неоснователна и ще трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,