Решение № 14349 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2010 г.
ВАСIII отделение25.11.2010 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 261/22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет, постановено по молба с вх. № 1023/16.10.2009 г., подадена от Азис Хама Саид, гражданин на Ирак. ВРЪЩА преписката на председателя на Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет за ново произнасяне, съобразно доказателствата представени в съдебното производство. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
Мотиви
Решение № 14349 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Азис Хама Саид, гражданин на Ирак срещу решение № 261/22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. С молба от 29.10.2010 г. процесуалният представител на жалбоподателя адв. Петров е депозирал документи - нови писмени доказателства, в превод на български език, както и самите оригинали. Представени са писмо от Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция полиция - област Багдад, Република Ирак; писмо от Управление Гражданска защита, Дирекция гражданска защита в Ал Талиби; писмо от съпругата на жалбоподателя Азис Хама Саид; писмо от тъста на жалбоподателя Азис Хама Саид. В съдебно заседание адв. Петров представя епикриза от Университетската национална кардиологична болница, гр. София, в уверение на това, че жалбоподателят при получаване на горепосочените писма е получил сърдечен пристъп на 23.10.2010 г., който е овладян. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата, както и по новопредставените писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е и основателна по следните съображения: С обжалваното административно решение председателят на ДАБ при МС, в производство по чл. 72 и сл. от ЗУБ е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут на Азис Хама Саид, роден на 01.01.1970 г. в гр. Багдад, Ирак, гражданин на Ирак, народност - кюрд, вероизповедание: мюсюлманин-сунит. Женен. Приел е, че по отношение на чужденеца не са налице материалноправните предпоставки на специалния закон за предоставяне на закрила в Р България. От данните по делото се установява, че в изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени три интервюта на 19.10.2009 г., на 17.02.2010 г. и на 25.02.2010 г. Пред интервюиращия орган жалбоподателят разказва, че от 1988 г. до 2003 г. е служил в паравоенните части на Гражданска защита, в отряда за противодействие на кюрдските бунтовници. От 2004 г. работи в полицията на квартал Талабия, гр. Багдад, а от 2005 г. до август 2009 г. е бил в отдела за борба с тероризма. На 20.08.2009 г. екипът на жалбоподателя заловили Махмуд Фархауи и Абед, които са от ръководителите на терористичната групировка "Джейш ислями"-клон на "Ал кайда". Групировката цели създаването на ислямска държава, като за целта искат да вземат и наложат властта си със сила и така да управляват страната. За залавянето на Фархауи и Абед жалбоподателят получил награда лично от ген. Касем Атта, шеф на отрядите за бързо реагиране в Багдад. Няколко дни по-късно съпругата на Азис Саид намерила под вратата на жилището им заплашително писмо. Жалбоподателят се изплашил и напуснал страната. Въз основа на фактите от изложената от Азис Хама Саид бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложената справка с вх. № 2122/20.07.2009 г. на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦБ - София с рег. № УП3912/23.04.2010 г. Предложено е на кандидатката да бъде отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая материалноправни разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Азис Хама Саид статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. В настоящото производство жалбоподателят се позовава на документи, представени в превод на български език, които са издадени след датата на постановяване на административното решение, чието обжалване е предмет на настоящото производство. От приложеното писмо на МВР на Република Ирак с изх. № 835/05.09.2010 г., се установява, че жилището на Азис Хама Саид е било подпалено и след потушаване на пожара къщата е била изцяло разрушена. Посочено е, че същият е получавал многократно заплахи за живота му и този на неговото семейство от страна на терористични групи, поради което е бил принуден да напусне собственото си жилище. За същия инцидент се съобщава и в писмо на МВР, Гражданска защита на Република Ирак. Горепосочените писма са официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила за фактите, които удостоверяват. Същите не са оспорени от ответната страна, поради което съдът намира, че следва да бъдат зачетени при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК. При тази фактическа установеност е в изключителната компетентност на административния орган да реши въпроса по същество. Ето защо административното решение следва да се отмени, а делото като преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно новопредставените доказателства. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,