Решение № 5958 от 6.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Общински приходи при Столична община, подадена чрез юрисконсулт Савов, против Решение 7589 от 12.12.2022 г., постановено по адм. д. 2862/2022 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която по жалба на И. Ангелов е изменен (отменен частично) Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. СФД21-РД28-292/26.11.2021г., издаден от орган по приходите - ст. инспектор в отдел ОП Студентска на Дирекция Общински приходи при Столична община, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, като са определени задължения в размер на 884.90 лева за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и 698.87 лева за такса битови отпадъци (ТБО), ведно със съответните лихви за периода 2017г.-2021г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, [район], [улица]. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателя е допуснал грешка при попълване на декларацията по чл.14 ЗМДТ, като е декларирал недвижимия имот като търговски обект заведение , а не като фитнес . Сочи, че задълженото лице не се е възползвало от възможността да подаде коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ и да представи протокол, за конкретното състояние на обекта. Независимо от това се сочи, че дори имота да беше деклариран като "фитнес", то това не променя предназначението му на търговски обект, поради което коефициентът за местоположение правилно e увеличен с 40%. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответникът И. Ангелов, чрез процесуалния си представител адв. Петков, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд - София-град е бил Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. СФД21-РД28-292/26.11.2021 г., издаден от орган по приходите към отдел ОП Студентски, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Общински приходи при Столична община. С обжалвания АУЗД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) общо в размер на 3665.73 лева, ведно с лихви върху тях за периода 2017 г. - 2021 г. за недвижим нежилищен имот, собственост на И. Ангелов, находящ се в гр. София, [район], [улица], обект фитнес. След анализ на събраните в съдебното производство доказателства, административният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, а при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. За изясняване на спора от фактическа страна в съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице е констатирало, че в обектът не са извършени довършителни работи не са положени подови настилки, стените са на бетон или зидария, ел. инсталацията не е завършена и т.н., а поради чести наводнения обекта не може да бъде използван до отстраняване на дефектите в сградата. С оглед констатациите, вещото лице е посочило, че при изчисляване на коефициента за индивидуални характеристики / Кх / не е съобразено действителното състояние на обекта и невъзможността същия да бъде използван по предназначение. Експертът е приел още, че поради грешно деклариране от страна на задълженото лице, неправилно при определяне на данъчната оценка на имота е увеличен коефициентът местоположение с 40% - за търговски обект. Въз основа на тези изводи вещото лице е изчислило два варианта на данъчна оценка на имота вариант А приемайки, че обекта не е търговски и вариант Б приемайки обекта като търговски, като и при двата варианта коефициент Кх е определен на 0.6. Първоинстанционният съд е счел за безспорен факта, че за процесния период И. Ангелов е собственик на имота и че задълженото лице е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ. По отношение на установените задължения първоинстанционния съд е определил като спорен въпроса законосъобразно ли е определена данъчната оценка на недвижимия имот. В тази връзка съдът е направил извод, че задълженото лице е допуснало грешка при попълването на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 23.10.2015 г. декларирайки обекта като търговски заведение , а не като фитнес , който обект според съда не е търговски по смисъла на чл.6, т.2 от Приложение 2 към ЗМДТ, считайки, че дефиницията съдържа изчерпателно изброяване. Поради това съдът е счел, че при определяне на данъчната оценка на посочения имот не е следвало Км (коефициента на местоположение) да се увеличава с 40 на сто. По отношение на коефициента за индивидуални характеристики съдът е съобразил заключението на вещото лице, и е счел, че той трябва да се определи на 0.6, а не както е определен от административния орган (1.03) поради влошеното състояние на имота. С оглед на изложеното съдът е приел, че данъчната оценка за имота трябва да се определи въз основа на изчисленията на вещото лице и по конкретно вариант А от заключението, като въз основа на него общо задълженията за ДНИ възлизат на 884, 90 лева, а за ТБО - 698,87 лева. По отношение на установените задължения за ТБО първоинстанционният съд е взел предвид и обстоятелството, че за 2017 г. задълженото лице е подало декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУ, съгласно който не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имоти на граждани и предприятия, които няма да се ползват през цялата година, а за 2018 г., 2019 г., 2020 г и 2021 г. задълженото лице не е подало декларация. Така мотивиран административният съд е изменил оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. СФД21-РД28-292/26.11.2021 г., издаден от орган по приходите към отдел ОП Студентски мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, като е определил задълженията вземайки предвид данъчната оценка на имота, изчислена от вещото лице във вариант А на заключението. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С декларацията задълженото лице декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния орган. Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок - чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ. Промени в подадена декларация извън срока се извършват с нова декларация чл.107, ал.2 ДОПК. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие, а служителят, който я приема има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването й, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация - чл. 99, ал. 3 от ДОПК, но той не може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на преценка на подателя на декларацията. В конкретния случай по делото няма спор, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ И. Ангелов е декларирал, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, [район], [улица]. Поради това и в качеството му на собственик Ангелов се явява задължено лице за ДНИ и ТБО на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ за посочения имот, като размерът на облагаемата данъчна основа се изчислява от органа по приходите именно в съответствие с декларираните от лицето обстоятелства. Предметът на спора и пред настоящият касационен състав не е относно дължимостта на данъка върху недвижимите имот и такса битови отпадъци, а относно правилното определяне размера на данъчната оценка. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка за жилищните имоти се определя съгласно приложение 2, като размерът на ДНИ се определя в промили върху данъчната оценка на недвижимия имот със съответната наредба на общинския съвет (чл. 22 от ЗМДТ). ТБО, в процесния период, също се определя в промили върху данъчната оценка на жилищните имоти на гражданите. Видно от чл.4 на приложение 2 към ЗМДТ (приложение 2), данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площ и съгласно посочената в нормата формула. Спорни в конкретния случай са два от корекционните коефициенти участващи при определяне на данъчната оценка - коефициент местоположение /Км/ и коефициент индивидуални характеристики /Кх/. На първо място, основателно е възражението на касационния жалбоподател, че в случая липсват данни и твърдения задълженото лице да се е възползвало от възможността да подаде коригираща декларация, в която да отрази твърдяното в хода на съдебното производство обстоятелство, че обекта не е с предназначение за търговски обект - заведение, а за "фитнес". Поради това с АУЗД на жалбоподателя правилно са установени задължения за ДНИ и ТБО, като е отчетено че същия представлява търговски обект, така както е декларирано от задълженото лице. Независимо от изложеното, дори имота да беше деклариран така както е посочено в представения по делото нотариален акт, а именно фитнес , то това обстоятелство не би променило извода, че същия е търговски обект по предназначение. Съгласно чл. 6, т. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ: за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира - магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения. Противно на изводите на административния съд, това изброяване не е изчерпателно и под търговски обекти нормата има предвид обекти, в които се извършва търговска дейност и се извлича търговска печалба. Фитнес помещението безспорно е търговски обект, тъй като ползването на финес уредите в него, както и на самите помещения за тренировка става срещу заплащане. Следователно, в случая недвижимия имот е с търговско предназначение и ревизиращите органи правилно са увеличи коефициентът за местоположение по таблица 3 с 40%. По отношение приложението на втория спорен коефициент за индивидуални характеристики /Кх/ съгласно чл. 8, ал. 1 от Приложение 2 на ЗМДТ, изводите на административния съд са правилни. Цитирания коефициент се определя като към единица се добавят посочените в нормата корекции кк1 и кк2 /за процесните периоди до 2019 г. и кк3/. Възможността при лошо физическо състояние на обекта кк2 да се определи в размери от - 0,10 до - 0,60, касае хипотези на щети, причинени от бедствия, аварии и др., вследствие на които физическото състояние на обекта се е влошило значително, като размерът на тази корекция се установява след заявление на задълженото лице и въз основа на оглед и съставяне на протокол, в който са описани щетите. В настоящия случай, лошото физическо състояние на обекта е установено чрез приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която констатира именно влошаване на състоянието вследствие на наводнения и влага в обекта. За лошото фактическо състояние на недвижимия имот, собственикът му е сезирал Столична община още през 2016г., за което по делото са представени доказателства, включително e направено искане да се извърши оглед на обекта за констатиране на реалното му състояние. Такъв оглед не е извършен от общинската администрация, съответно не е съставен протокол за установяване състоянието на обекта. В тази връзка неоснователни са доводите на ответника за това, че сезираната Дирекция Общински приходи не извършва протоколиране и посещение на обекти. В случая молбата е била подадена до кмета на Столична община, район Студентски, и това е именно компетентната администрация, която е следвало да извърши оглед на недвижимия имот или да възложи на експерт да извърши експертиза и даде заключение относно физическото състояние на имота и стойността на коефициента за физическо състояние. Следователно, при липса на съставен протокол през 2016г., чиито констатации да се съобразят при определяне на данъчната оценка на имота за 2017 г. и следващите години, и с оглед установеното посредством приетата по делото съдебно-техническа експертиза лошо състояние на обекта, коефициентът за физическо състояние на обекта /кк2/ правилно е определен от вещото лице на 0.4 и с оглед разположението на обекта коефициент Кх е определен на 0.6 вместо приетия от администрацията коефициент Кх 1.03. Въз основа на изложеното настоящият касационен състав счита, че задълженията за ДНИ и ТБО за периода 2017г.-2021г. следва да бъдат определени въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, изчислена от вещото лице във вариант Б на заключението, или дължимите суми за ДНИ и ТБО по години са както следва: 2017г.: ДНИ 250.28 лева; ТБО 134.81 лева; 2018г.: ДНИ 249.02 лева; ТБО 212.50 лева; 2019г.: ДНИ 247.77 лева; ТБО 211.43 лева; 2020г.: ДНИ 246.52 лева; ТБО 210.36 лева; 2021г.: ДНИ 245.27 лева; ТБО 209.30 лева. Следователно, общо задълженията за ДНИ за периода 2017г.-2021г. възлизат на 1238.86 лева, а за ТБО 978.40 лева, поради което съдебното решение, в частта с която е изменен (отменен) АУЗД следва да бъде частично отменено, като се постанови друго, с което се отхвърли жалбата против оспорения АУЗД, за сумата над определените от първоинстанционния съд задължения до посочените по-горе суми, ведно със съответните лихви изчислени към 26.11.2021г. В останалата част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. И. Ангелов е направил разноски за първоинстанционното и касационното производство в размер на 1660 лева, от които 10 лева държавна такса за първоинстанционното производство, 400 лева депозит за вещо лице, 650 лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 600 лева за касационната. Касатора е сторил разноски в размер на 666.60 лева, юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство определено по реда на от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и в същият размер за настоящата инстанция, както и 70 лева държавна такса или общо 1403.20 лева. Предвид изхода на спора съдът следва да присъди на касатора разноски в размер на 848.80 лв. от общо направените за двете съдебни инстанции в размер на 1403.20 лева, а на ответника по касационата жалба - 655.80 лева от сторените разноски общо в размер на 1660 лева. Или по компенсация следва да се определят разноски в полза на касатора в размер на 193.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,