Решение № 12985 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Марини 1713 ЕООД, ЕИК 206232250, подадена от управителя П. И., чрез адв. В. Николов, срещу решение 1093/30.06.2025 г., постановено по адм. дело 741/2024 г. по описа на Административен съд - Перник. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснован отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място касаторът твърди, че процесният ревизионен акт (РА) е нищожен с оглед на допуснатите процесуални нарушения при възлагането на ревизията. Развива съображения за недоказаност на констатациите в изводите на органите по приходите, довели до установяване на допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за м. 12.2023 г. и м. 05.2024 г. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и при условията на евентуалност РА да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В проведеното съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Бакалова, я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С РА Р-22001423007082-091-001/17.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, на Марини 1713 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 953,24 лв. - главница и законна лихва в размер на 39,21 лв. при декларирани суми от ревизираното лице в размер на 825,08 лв. главница и лихва в размер на 6,95 лв., корпоративен данък за 2021 г. в размер на 1 230,70 лв. главница и лихва в размер на 176,25 лв. при декларирани суми от 1 049,72 лв. главница и лихва в размер на 150,33 лв.; извършени са корекции на резултатите по ЗДДС за м. 12.2020 г., м. 05, м. 07, м. 12.2021 г., м. 12.2023 г. и м. 06.2024 г., произтичащи от начислен ДДС за последния данъчен период поради констатирана липса на стоки и непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Корект плюс ООД, Българска рециклираща компания АД, Трейднет Варна ЕООД, Енко 2013 ЕООД и Канон 888 ЕООД, както и са начислени лихви, вкл. за м. 01.2021 г., м. 01 и м. 11.2022 г. Издаденият РА е обжалван по реда на чл. 152 и сл. ДОПК и потвърден с решение 1429/29.10.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2023 г. и м. 06.2024 г. От фактическа страна административният съд е проследил подробно процесуалните действия от органите по приходите в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22001423007082-020-001/01.12.2023 г. Последната е била изменена със ЗИЗВР Р-22001423007082-020-002/29.03.2024 г. по отношение на крайния срок на ревизията до 05.06.2024 г. и ЗИЗВР Р-22001423007082-020-003/04.06.2024 г., с която към предметния обхват са добавени задължения за ДДС за периодите от 01.11.2023 г. до 03.06.2024 г. Цитираните заповеди са издадени от орган по приходите на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП София и връчени на ревизираното лице съгласно констатациите в решението. Предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22001423007082-092-001/14.06.2024 г. Във връзка с основната стопанска дейност на Марини 1713 ЕООД съдът е отбелязал, че през ревизирания период дружеството е осъществявало търговия с хранителни и нехранителни продукти - покупко-продажба на кори за баница, баклава и дървени пелети, като за целта е бил нает обект в [населено място] съобразно договор за наем от 05.01.2021 г., сключен с Чинар ЕООД.В хода на ревизията са били изискани документи и писмени обяснения от задълженото лице и от трето лице Петя Ин ЕООД, извършено е посещение на адреса в [населено място] на 03.06.2024 г. и са анализирани данните в информационните масиви на НАП. На следващо място съдът е разгледал основанията по РА/РД за корекция на данъчните резултати по ЗДДС и ЗКПО. За изясняване на фактите по делото от жалбоподателя са формулирани конкретни доказателствени искания, които са оставени без уважение с протоколно определение от 20.03.2025 г. Направеното искане за спиране на изпълнението на РА е отхвърлено с определение 747/02.05.2025 г. на административния съд, потвърдено с определение 7378/04.07.2025 г. по адм. дело 6899/2025 г. по описа на ВАС. След проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил валидността на РА и издаването му от компетентен орган по приходите при спазване на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената форма по чл. 120 ДОПК. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство са обсъдени и отхвърлени като неоснователни. По същество съдът е приел, че предмет на оспорване е РА в цялост, независимо от частичното произнасяне с решението по чл. 155 ДОПК на ДД ОДОП София. По приложението на ЗКПО и ЗДДС е достигнал до извод за правилно определяне на задълженията от приходната администрация. Съгласно мотивите, жалбоподателят не е провел доказване на направените твърдения за незаконосъобразно увеличение на финансови резултати за 2021 г. и 2022 г. на основание чл. 26, т. 2 и чл. 78 ЗКПО. В частта по ЗДДС като безспорни са отделени обстоятелствата, свързани с ползвния данъчен кредит в предходен период за закупени пелети и амониева селитра в размер на 53 185 лв. и осчетоводяването по сч. с/ка 304 Стоки. Фактът на прекратяване на договора за наем от 05.01.2021 г. с Чинар ЕООД (неточно посочено 05.01.2024 г.) преди извършването на проверката на 03.06.2024 г. не обосновава защитната теза. По отношение на непризнатия данъчен кредит по фактурите от Корект плюс ООД, Българска рециклираща компания АД, Трейднет Варна ЕООД и Енко 2013 ЕООД и Канон 888 ЕООД съдът е възприел изводите на ревизиращите органи, в т.ч. за Корект плюс ООД е налице повторно отразяване на фактурата в дневниците за покупки за м. 11 и м. 12.2020 г., за издаване на фактура 4001396253/27.05.2021 г. от Българска рециклираща компания АД на друг контрагент, за непредставяне на фактура с 4000000045/15.07.2021 г. с издател Енко 2013 ЕООД и за липса на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките по трите фактури от м. 12.2023 г. на Канон 888 ЕООД. Отбелязал е, че останалите установени задължения в таблицата на стр. 3-7 от РА произтичат от математически изчисления при възстановяването и прихващането на ДДС за съответните периоди, които се потвърждават от изчисленията на състава. След извършена служебна проверка проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав намира обжалваното съдебно решение за частично недопустимо. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да провери редовността и допустимостта на жалбата, с която е сезиран. За разлика от съдържанието на жалбата от 23.08.2024 г. до ДД ОДОП София при ЦУ на НАП (л. 57 и сл. от делото), тази до административния съд не съдържа изрично изявление за оспорване на РА в частта ...на корпоративен данък за довнасяне за периода 01.01.2020 г. 31.12.2022 г. в размер на 1 358,86 лв., ведно с начислените лихви. Напротив, в самото ѝ начало жалбоподателят е изразил несъгласие единствено с констатациите относно размера на задълженията по ЗДДС на дружеството за периода 26.10.2020 г. 30.06.2024 г. Действително, както точно акцентира административният съд на стр. 16, абз. 3 от решението, съвсем отделен е въпросът, че органът, осъществяващ административен контрол неправило е възприел само частично оспорване на РА, ограничавайки спора до непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 608 лв. по фактурите от Канон 888 ЕООД и начислен ДДС в размер на 10 637 лв. поради липса на стоки. По същество, правилно съдът е приел, че РА не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Освен обсъдените обстоятелства в решението, от доказателствата по делото се установява, че измененията в първоначалната ЗВР с последващите ЗИЗВР Р-22001423007082-020-002/29.03.2024 г. и ЗИЗВР Р-22001423007082-020-003/04.06.2024 г. безспорно не дават основание за нищожност на акта, но водят до нарушение на правото на защита на ревизираното лице. В случая със ЗИЗВР от 29.03.2024 г. е определен краен срок на ревизията до 05.06.2024 г., а със ЗИЗВР от 04.06.2024 г. е разширен предметният обвхват на производството чрез включване на задълженията за ДДС за периода от 01.11.2023 г. до 03.06.2024 г. Едновременно със ЗИЗВР е било изготвено и ИПДПОЗЛ Р-22001423007082-040-002/04.06.2024 г., които са връчени на ревизираното лице по електронен път на 11.06.2024 г. след крайния срок на ревизията. Не може да се твърди всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка от ревизиращия екип с оглед датата на съставяне на ревизионния доклад на 14.06.2024 г., т.е. преди изтичането на дадения срок на лицето за представяне на изисканите документи и писмени обяснения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност и обоснованост на РА във връзка с двукратно упражнения данъчен кредит от Марини 1713 ЕООД по фактурaта на Корект плюс ООД с ДО в размер на 32,50 лв. и ДДС в размер на 6,50 лв., по фактура 4001396253/27.05.2021 г., издадена от Българска рециклираща компания АД на контрагента Бубомоторс ЕООД (ДО в размер на 258,33 лв. и ДДС в размер на 51,67 лв.), по фактура с 4000000045/15.07.2021 г. с издател Енко 2013 ЕООД поради непредставянето ѝ (ДО в размер на 940 лв. и ДДС в размер на 188 лв.). Следва да се допълни, че същото важи за отразената от дружеството-жалбоподател в данъчен период м. 12.2021 г. фактура 0000000068/08.12.2021 г. с издател Трейднет Варна ЕООД с ДО в размер на 83,33 лв. и ДДС в размер на 16,67 лв. В хода на делото пред двете съдебни инстанции от жалбоподателя не са развити конкретни аргументи, както и не са посочени основателни причини да не бъдат ангажирани доказателства и доказателствени искания с цел опровергаване на констатациите в РА/РД. Основателни са възраженията за незаконосъобразност на РА в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2023 по фактури 0...1/06.12.2023 г., 0...2/12.12.2023 г. и 0...5/21.12.2023 г. г., издадени от Канон 888 ЕООД и начислен ДДС за м. 06.2024 г. за констатирани липси на стоки. Решаващият съд не е извършил надлежно преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК на всички релевантни факти. Отказът да се признае право на данъчен кредит за м. 12.2023 г. поради това, че доставчикът не разполага с материална и кадрова обезпеченост, за да извърши процесните доставки, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в практиката на Съда на ЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 и редица други, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Приходните органи разполагат с достатъчно правомощия и процесуални средства за изясняване на фактите в цялост и за събиране на доказателства, с цел провеждане на административното производство при спазване на принципите в данъчния процес и в частност на принципите на служебното начало и обективност. При провеждането на ревизията дори не е направен опит да бъде извършена насрещна проверка на доставчика, като всички изводи в РА са мотивирани на база справки в информационата система. Формалният подход при осъществяване на ревизията и довел до необосновани крайни фактически и правни изводи, при което издаденият РА се явява незаконосъобразен в тази си част. Съдът неправилно е преценил като неотносимо към спора и е оставил без уважение доказателственото искане на процесуалния представител на жалбоподателя в с.з. на 20.03.2025 г. за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговори по какъв начин са извършени и въз основа на какви първични документи са направени осчетоводяванията при дружеството, налице ли са плащния, кога и в какъв размер, използван ли е предметът на доставките в стопанската дейност и т.н. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил също необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в съответната част. Неправилни и необосновани при съвкупна преценка на доказателствата по делото се явяват и изводите на административният съд за осъществени предпоставки по чл. 79, ал. 1 ЗДДС поради установена по надлежен ред липса на стоки (пелети) на стойност 53 185 лв. към 03.06.2024 г., за придобиването на които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит. Допуснатите нарушения от ревизиращия екип в тази връзка са описани детайлно на стр. 7-8 от решението на ДД ОДОП София липса на проведена инвентаризация по смисъла на ЗСч., резултатите от която да разкрият различия между счетоводните данни и фактическото състояние на проверявания обект, липса на инвентаризационни описи и сравнителна ведомост. Доколкото ревизията на Марини 1713 ЕООД е проведена по общия ред, органите по приходите са били длъжни да докажат, вместо очевидно да презюмират фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, като изследват доставките по конкретни фактури и размера на ползвания данъчен кредит, като конкретизират липсите. В обобщение, първоинстанционното съдебно решение е постановено свръхпетитум и следва се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК в частта, отхвърляща жалбата срещу РА Р-22001423007082-091-001/17.07.2024 г., мълчаливо потвърден от ДД ОДОП София, по отношение на установените задължения за корпоративен данък за 2021 г. и 2022 г. като образуваното съдебно производството по нея бъде прекратено. По отношение на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2023 г. и м. 06.2024 г., ведно с начислените законни лихви, решението следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения за отмяна на РА. В останалата част съдебният акт е правилен и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставен в сила. При този изход от делото решение 1093/30.06.2025 г. следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на своевременната претенция и представените доказателства на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 245,07 лв., включващи внесените държавни такси в размер на 50 лв. за първоинстанционното и 195,07 лв. за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,