Решение № 15308 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2014 г.

Решение № 15308 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2014 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Енерго про мрежи" АД, чрез пълномощника си адв. Евтимов, срещу Решение № 7578 от 04.12.2013 г., постановено по адм. д. № 9164/2013 г. по описа на Административен съд гр. София, АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1302662 от 13.06.2013 г., потвърден изцяло с Решение № 1392/09.08.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика " /ОДОП/, гр. София, ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и произнасяне от настоящата инстанция с решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания АПВ. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът в касационното производство - "директора на дирекция" Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез процесуалиня си представител юрк. Волянова оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил АПВ № 1302662 от 13.06.2013 г., потвърден изцяло с Решение № 1392/09.08.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика " /ОДОП/, гр. София, ЦУ на НАП., в частта с която е отказано възстановяване на сумата от 352 901.55 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за безспорно, че с влязло в сила решение на СГС от 21.06.2010 г. по адм. д. № 1222/2005 г. обжалваният ДРА е частично отменен, като отпада данъчно задължение в размер на главница 1 673 466,19 лв. и съответните му лихви в размер на 614 560.01 лв. /общо 2 288 026,20 лв./. С искане за възстановяване дружеството претендира възстановяването на сумата от 2 288 026,20 лв. заедно със законната лихва върху нея за периода от датата, следваща внасянето им, а именно от 16.03.2005 г. До 31.01.2011 г. в размер на 1 735 742,01 лв. В резултат на извършената от органите по приходите проверка е издаден АПВ № 1100683 от 18.02.2011 г, . с който е възстановена сумата от 2 288 026,20 лв., заедно със законната лихва на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху нея за периода от 16.03.2005 г. до 14.12.2005 г. в размер на 209 374,99 лв. За възстановяването на претендираната от дружеството лихва за периода от 15.12.2005 г. до 31.01.2011 г. в размер на 1 526 367,02 лв. е постановен отказ. С решение № 3260 от 18.06.2012 г. на АССГ по адм. д. № 6318 от 2011 г., потвърдено с решение № 4995 от 09.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10425 от 2012 г., постановеният с обжалвания акт отказ за възстановяване на лихвата от 1 526 367,02 лв. е отменен. Въз основа на влязлото в сила решение дружеството е подало искане с вх. № 26-Е-1929 от 30.05.2013 г. за възстановяване на сумата от 1 526 367,02 лв., ведно с доначислена лихва в размер на 18 136,73 лв. за периода от 01.02.2011 г. до датата на ефективното възстановяване - 28.02.2011 г., както и лихви върху тези две невъзстановени суми в размер на 352 901,55 лв., за периода от 04.03.2011 г. до 31.05.2013 г. С процесния АПВ № 1302662 от 13.06.2013 г. е потвърдено възстановяването на сумата от 1 544 522,25 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 2 288 026,20 лв. за периода от 15.12.2005 г. до 28.02.2011 г. Възстановяването на 352 901,55 лв. - лихви върху потвърдената за възстановяване сума е отказано и е предмет на оспорване в настоящото производство. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че хипотезата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК визира вече съдебно признати или административно признати суми в съответния акт, да бъдат възстановени или с тях да се прихванат други публични задължения на лицето. Тези суми са ликвидни и изискуеми, по отношение на тях съществува определеност и безспорност. Същата разпоредба изчерпателно изброява сумите, върху които се дължи лихвата по ал. 6 от ДОПК и това са: суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище, суми за незаконосъобразно отказани за възстановяване суми, присъдени суми, обезщетения и направените разноски. С оглед систематическото тълкуване на ал. 5, във вр. с ал. 6 на чл. 129 от ДОПК, съдът е приел, че законната лихва по ал. 6, се дължи единствено върху недължимо внесени или събрани суми. Рещението е правилно. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че процесната сума представлява лихви за незаконосъобразно отказана за възстановяване сума от 1 526 367,02 лв., последните представляващи част от законната лихва на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху сумата от 2 288 026,20 лв., т. е. АПВ се оспорва в частта, в която е отхвърлено искането за възстановяване на лихви върху лихви, признати на оспорващия с решение на ВАС. Според касаторът процесната сума представлява лихви върху незаконосъобразно отказана за възстановяване сума по смисъла на чл. 129, ал. 5, т. 2 от ДОПК. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, за неприложимост на посочената разпоредба. Както правилно е приел АС след систематическото тълкуване на ал. 5, във вр. с ал. 6 на чл. 129 от ДОПК, следва да се приеме, че законната лихва по ал. 6, се дължи единствено върху недължимо внесени или събрани суми. Следователно сумата в размер на 1 544 522,25 лв. не е нито недължимо внесена, нито недължимо събрана такава, за да се приеме, че върху нея се начислява лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, макар нейната дължимост да е установена с Решение № 3260 от 18.06.2012 г., потвърдено с Решение по адм. Дело № 10425 от 2012 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. Нейната определеност и безспорност въз основа на съдебно признатото в цитираните решения, не променя характера й от законна лихва за забава в някоя от сумите, изброени изчерпателно в чл. 129, ал. 5 от ДОПК. В този смисъл е Решение № 13587 от 18.10.2013 г. постановено по адм. Дело № 15420 от 2012 г. на Върховен административен съд, VIII отделение. Неоснователни са доводите за нарушение на принципите на пропорционалност и справедливост. Факта, че дружеството не е разполагало със сумата от 1 544 522,25 лв. до момента на ефективното й възстановяване по силата на влязлото в сила съдебно решение, не я превръща в недължимо платена от лицето, за да се начисли върху нея лихва. На следващо място съдът споделя извода на АС, че дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че сумата по процесния А. в размер на 1 544 522,25 лв. е незаконосъобразно отказана за възстановяване сума според смисъла на чл. 129, ал. 5, т. 2 от ДОПК, то претенцията на дружеството за възстановяване на сумата от 352 901,55 лв., отново е неоснователна, по следните съображения: По аргумент от чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК, законната лихва върху незаконосъобразно отказана за възстановяване сума, се дължи от деня, в който същата е следвало да се възстанови по реда на чл. 129, ал. 1-ал. 4 от ДОПК. Искането на жалбоподателя е постъпило на 30.05.2013 г., а актът е издаден в рамките на този 30 дневен срок, като в този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че началният момент от който се следва лихвата върху сумата от 1 544 522,25 лв., е от 04.03.2011 г. Това би бил началния момент, ако вземането беше недължимо внесено или събрано, с изключение на задължителни осигурителни вноски /арг. от чл. 129, ал. 6 предл. 1 от ДОПК/. Претенцията но ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, юрисконсултско възнаграждение за цялото производство е присъдено от АС. По изложените съображения и при липса на твърдяните касационни основания и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,