Решение № 4059 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13001/2008 г.

Решение № 4059 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13001/2008 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "МС Технологии" ЕООД - гр. София срещу решение от 27.06.2008 г., постановено по адм. дело № 4083/2007 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 3683/17.05.2007 г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 1136/18.07.2007 г., поправено с решение № 1558/21.09.2007 г., последните две на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за определено данъчно задължение по ЗДДС (отм.) за данъчен период през месец октомври 2005 г. в размер на 63 076, 51 лв. Макар да не са конкретизирани, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Според касатора съдът е дал правилна правна квалификация на процесното правоотношение като търговска продажба на изплащане по смисъла на чл. 335 ТЗ, поради което е налице pactum rezervati domini - запазена собствеността върху изнесената вещ с преминало фактическото държане и риска на погиване върху купувача. Неправилно според касатора обаче съдът е изложил мотиви, че липсва износ, след като безспорно е установено, че процесната машина фактически е предадена на "Интерфаб" ООД - Йоханесбург, както и че са налице доказателства за износ, включително и официални такива от съответната митница. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, които в съдебно заседание се поддържат от адв. Тодорова и развити в представените писмени бележки. Иска се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кръстева оспорва жалбата и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, тъй като правилно съдът е третирал процесната доставка като облагаема с 20%. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, а съдебното решение - неправилно, тъй като данните по делото сочат, че процесната доставка е извършена в изпълнение на договор за продажба на отложено плащане, поради което прехвърлянето на собствеността върху изнасяната стока само е отложена във времето, което не изключва предпоставката на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, както и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, Административен съд, София-град е приел, че законосъобразно органа по приходите е начислил ДДС за данъчен период през месец октомври 2005 г. в размер на 63 076, 51 лв., тъй като съгласно чл. 54 ЗДДС (отм.) данъчната ставка е нула в случаите на износ по смисъла на чл. 14 ЗДДС (отм.), като изводът на съда е, че такъв не е доказан поради неизпълнение разпоредбата на чл. 15, т. 3 ЗДДС (отм.). Съдът е изложил мотиви, че представения по делото договор е такъв по чл. 335 ТЗ - за изплащане и е обосновал, че макар цената да не е по принцип обстоятелство, установяващо извършването на износа по чл. 12 ППЗДДС (отм.), то в процесната хипотеза предвид уговорката за отложено прехвърляне на собствеността върху вещта и липсата на доказателства за извършено плащане, не е налице и извършен износ по смисъла на чл. 15 ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната жалба отменителни основания: Няма спор между страните относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като тя правилно е възприета и възпроизведена в обжалваното решение. Договорът от 01.10.2005 г. е сключен между "МС Технологии" ЕООД като продавач и "Интерфаб" - Йоханесбург, ЮАР - купувач е за покупко-продажба с отложено плащане на цената на машина за опаковане и пакетиране на стоки "Хамба" на обща стойност 215 000 евро. Уговорено е между страните, че прехвърлянето собствеността на стоката ще се извърши в месеца, когато ще се изплати последната вноска от цената - месец октомври 2010 г. Не се спори, а и съдът подробно е описал документите, които е представил жалбоподателя, осъществявайки износа на процесната стока за ЮАР - износна митническа декларация, инвойс-фактура, международна товарителница, опростена фактура и др., като тези обстоятелства са потвърдени с официално писмо от Митница - Кулата, осъществила износа. Налице е и обратно писмо от фирмата-купувач, че машината е пристигнала в ЮАР и "Интерфаб" я е заприходила като дълготраен материален актив и използва машината по нейното предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 15 ЗДДС (отм.) износ на стоки е налице, когато са изпълнени едновременно следните условия: т. 1 - стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната; т. 2 - превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва: а). от доставчика или от негово име, или б). от получателя или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната; тази разпоредба не се прилага в случаите, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове за развлечения, както и за частни самолети и други средства за превоз за лични нужди; т. 3 - доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя. Съдът е изследвал тези предпоставки на закона и е направил погрешен извод, че т. 3 на чл. 15 ЗДДС (отм.) не е изпълнена, защото не е прехвърлена собствеността на стоката. По силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД индивидуално определените вещи, каквато безспорно е процесната машина, прехвърлянето настъпва с подписването на договор, без да е необходимо изричното предаване на вещта. Последното е изискване за родово определените вещи - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В процесния случай на практика вещта е предадена на купувача не само по силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, но и с оглед на установените по делото обстоятелства - износът на машината, който е безспорен факт между страните, поради което самото владение на вещта е прехвърлена от момента на изнасянето на машината от територията на страната на територията на ЮАР. Дружеството-купувач по несъмнен начин е установено, че е получило вещта и я е заприходило като дълготраен материален актив и използва машината по нейното предназначение - за опаковане и пакетиране на стоки. С фактическото предаване на вещта рискът от погиването й е прехвърлено върху купувача и като се има предвид уговорката между страните плащането на цената да стане на 10 равни месечни вноски, в случай на неизпълнение, "Интерфаб" - Йоханесбург ще дължи връщане на машината на българския си съконтрахент и евентуално внасянето й отново на територията на страната, което ще е основание за данъчното й облагане по ЗДДС. Освен това разпоредбата на чл. 15, т. 3 ЗДДС (отм.) не обвързва износът с прехвърлянето на стоката към момента на оформяне на износните документи, тъй като изисква стоката да се прехвърли, а не да е прехвърлена към този момент, тъй като в процесния договор съществува изрична клауза за прехвърляне на собствеността, която е отложена във времето. Това обосновава и уговорката между страните по процесния договор, че са налице две насрещни волеизявления за прехвърляне собствеността върху машината, но е отложено това действие във времето, което не прави този договор, различен от договора за покупко-продажба, какъвто безспорно е процесния. В случая с фактическото предаване на вещта, върху купувача е преминал риска от погиването на вещта, а за продавача е останала възможността в случай на неплащане на вноските, да иска или връщане на вещта или изплащане на неплатените вноски. В противен случай не би следвало да се зачете уговореното между страните по договора по чл. 335 ТЗ, което би било в противоречие с чл. 9 ЗЗД. Ако се възприеме изразеното в първоинстанционното решение, което е в съответствие с констатациите на ревизионния акт, че не е налице износ на процесната машина, а доставката е осъществена на територията на страната, то този извод на съда пък е в противоречие с фактите по делото поради безспорния факт, че машината е фактически изнесена и след този момент не може отново да се оформи износ. След като е установено по несъмнен начин, че износът е реализиран, без значение са стойностите, отразени в инвойс-фактурата и опростената фактура, предвид, че облагането на износа е със ставка 0 (нула) и тези стойностите биха рефлектирали евентуално при облагането с преки данъци, което не е предмет на спора, разглеждан пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по спора, с което РА № 3683/17.05.2007 г. бъде отменен като незаконосъобразен за определено данъчно задължение по ЗДДС (отм.) за данъчен период през месец октомври 2005 г. в размер на 63 076, 51 лв. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 1 275 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,