Решение № 2303 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7904/2014 г.

Решение № 2303 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7904/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на адв. Мария Славова - процесуален представител на Консорциум "Ендустри - ГМ - МИТ", с участници "МИТ" ЕООД и "Ендустри - ГМ" за тълкуване на решение № 899 от 27.01.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 7904/2014 г. Искането е за тълкуване на решението в частта за разноските. Ответниците в производството Комисия за защита на конкуренцията и директора на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР-София, редовно уведомени за искането на са подали писмени становища. Настоящият състав счете, че не се налага разглеждане на искането в открито съдебно заседание, поради което прецени, че искането следва да се разгледа в закрито заседание. Настоящият състав счете, че искането за тълкуване на решението е допустимо за разглеждане, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решението, чието тълкуване се иска, съдът се произнесъл на основание чл. 143, ал. 4 от АПК по направено от ответника директора на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР - София, искане за присъждане на разноски, като е осъдил касационните жалбоподатели да заплатят разноски по делото в размер на 500 лв. С искането за тълкуване се твърди, че така постановено решението е неясно, тъй като не е определен конкретен размер, дължим от всеки от ответниците, не е определено дали присъдените разноски се дължат солидарно или разделно от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ГПК, приложима в административното производство на основание чл. 144 АПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Според правната доктрина и установената съдебна практика, на тълкуване подлежат неясните решения. Неясно е съдебното решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисъла на решението, т. е. да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена правна воля на съда по разрешения правен спор. В случая искането е за тълкуване на съдебното решение само в частта, с която съдът се е произнесъл по направено искане за присъждане на разноски по делото, сторени от ответника директора на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР - София за осъщественото процесуално представителство от юрк. Димитров. Отговорността за разноски е субсидиарна и е обусловена от изхода на материалноправния спор. Касае за гражданско правоотношение, уредено в процесуалния закон, което произтича от сложен фактически състав, включващ три елемента: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водено на делото по повод този спор и съдебно решение, с което се потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски. Задължението за разноски с оглед изхода на спора е възложено общо на двамата инициатори на касационното производство. В случая не е налице солидарна отговорност на длъжниците по смисъла на чл. 121 от ЗЗД, защото не е предвидена в закон. Със съдебното решение е определено по размер вземането на кредитора в зависимост от направените от него разноски, които не са разграничени като различни и отделни за защитата по всяка една от касационните жалби поотделно. Определеното по размер вземане е възложено общо на двамата длъжника и с оглед характера на задължението като делимо следва да бъде понесено общо от двамата длъжника по равно. Аргументи в тази посока е наличието на корелативна връзка между субективните права и субективните задължения, както и общите принципи, регламентиращи съпритежание. Що се касае разпределението на разноските между участниците в неперсонифицираните дружества, то това следва да стане съобразно предвиденото разпределение в договора за сдружаването. В случая не е налице неяснота в мотивите и диспозитива на решението, която да налага тълкуване. Разпределението на разноските става съобразно общите облигационни правила и при извършване на просто аритметично действие. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че искането за тълкуване на съдебното решение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 251, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение