Решение № 13472 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2014 г.

Решение № 13472 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Димитров Иванов против решение № 7656 от 05.12.2013 г., постановено по адм. д. № 3279/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Ивайло Димитров Иванов против заповед № 4565/16.11.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д", вр. чл. 179, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Обжалваното решение е законосъобразно. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 246, т. 2 от ЗМВР орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. С това формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) са осъществени. В съответствие с изискването на чл. 268, ал. 1 във връзка с чл. 268а ал. 3, от ППЗМВР (отм.) заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на регионална дирекция "Гранична полиция", в което се съдържат данни за това, че с решение, влязло в сила на 20.10.2011 г., Ивайло Иванов е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание -глоба. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо служителя са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.), служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. В случая е установено, че жалбоподателят, държавен служител категория Е, I степен, старши полицай в сектор "Летищна сигурност" на Гранично полицейско управление - София към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание "глоба". Решението е влязло в сила и е задължително относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс). При така установено и предвид обстоятелството, че не са налице основания за дисциплинарното уволнение на служителя (наказаното по чл. 78а от НК лице се счита за неосъждано), правилно е преценено, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и служебното правоотношение на жалбоподателя следва да бъде прекратено. Нормата е императивна, поради което при установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие с нормативно установените изисквания. Ето защо като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна първоинстнационният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че органът по назначаването е узнал за постановеното от наказателния съд решение през 2011 г., когато е следвало да се прекрати служебното правоотношение с Ивайло Иванов, са неоснователни. В закона не е установен срок за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, за който е установено, че съществува несъвместимост със заемането на служба в МВР, поради което фактът, че обстоятелството, водещо до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е настъпило през 2011 г. е без значение. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Ивайло Димитров Иванов да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,