Решение № 4743 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2018 г.

Решение № 4743 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "С. С. И." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. "О. П." № ЗЗ, подадена чрез адвокат Н. Арнаудова, против Решение № 1209/20.06.2018 г., постановено по административно дело № 3182/2017 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 1746/30.08.2017 г. на зам. кмета на Община – Несебър. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите правни изводи относно валидността и законосъобразността на процесната заповед, както и се твърди, че съдът не се произнесъл по всички възражения и не бил обсъдил събраните доказателства, в това число не ставало ясно защо игнорирал заключението на вещото лице. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се прогласи нищожността на заповедта или същата да се отмени, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Б.. О. страна – Кмет на О. Н., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмено становище. На проведеното по делото открито съдебно заседание, страните – редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Б. е заповед, издадена от заместник – кмета на Община – Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на "С. С. И." ЕООД, да премахне строеж представляващ "Плътна ограда" от бетон, с приблизителни размери: дължина 25. 00 м. и средна височина 5. 00 м., изградена в собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор 39164.502.147 по КККР на с. К., общ. Несебър, област Б. /местност "Ч. чешма"/. Строежът е квалифициран от органа като строеж от VI категория и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж. С оспореното решение, съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта при условията на заместване поради отсъствие на титуляра и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Не е било спорно, че за посочения строеж липсва разрешение за строеж, както и, че същият не е бил заявен за узаконяване в сроковете по § 184, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г./ и § 127, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г. /. По делото е представена нотариално заверена декларация, подписана от законния представител на дружеството – жалбоподател, съдържаща твърдение, че оградата е била построена преди 1987 г. При липсата на други по-конкретни доказателства за времето на изграждане на строежа, тази декларация представлява годно доказателствено средство за установяване на този релевантен за спора факт. Правилно е прието отсъствието на търпимост на процесната ограда по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, по изложените от съда съображения, с оглед параметрите й. Заключението на вещото лице е било обсъдено наред с останалите събрани по делото доказателства, като фактическите му установявания потвърждават тези, предмет на констативния акт. Що се отнася до правните заключения на експерта, същите правилно са били игнорирани от съда. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,