Решение № 2903 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" против решение 105 от 29.09.2023 г. по адм. дело 223/2023 г. на Административен съд Ловеч, с което е отменена заповед ЧР-СП-297/06.06.2023 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад с вх. 93-01-3826/07.06.2023 г. от член на управителния съвет, е прекратено служебното правоотношение на Г. Грозданов на длъжност: директор ОПУ в Областно пътно управление Ловеч с ранг III старши, считано от 07.06.2023 г. Касаторът поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Г. Грозданов оспорва касационната жалба. В писмен отговор излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Г. Грозданов е заемал по служебно правоотношение по смисъла на ЗДСл длъжността директор на Областно пътно управление /ОПУ/ - Ловеч в Агенция Пътна инфраструктура. С отменената заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад с вх. 93-01-3826/07.06.2023 г. от член на управителния съвет, е прекратено служебното му правоотношение на длъжност директор ОПУ в Областно пътно управление Ловеч с ранг III старши, считано от 07.06.2023 г. Правилно е прието, че независимо, че формално отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложените в заповедта обстоятелства за липса на професионални качества, за несправяне с управленските функции, които не позволявали на ответника в настоящото производство да изпълнява служебните си задължения, могат да бъдат съобразени при атестирането на служителя, но не разкриват факти, водещи до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изложени и в съпътстващите издаването на заповедта документи. Налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт и при тази колизия оспорената заповед е издадена без мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение. В случая материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са осъществени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква съгласно константната съдебна практика, да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради нова фактическа обстановка, независеща от волята на двете страни в правоотношението. Изложените в заповедта съображения за липса на професионални качества не сочат такива факти, а са предпоставка /ако са налице/ за евентуално дирене на дисциплинарна отговорност и слаба оценка при атестиране. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че оценката на служителя за последния атестационен период 2022г. е изключително изпълнение, която оценка е в пълно противоречие с изложеното в заповедта. Както бе посочено тези обстоятелства на които се позовава органа по назначението не корелират с посоченото в административния акт правно основание. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд Ловеч е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в техния претендиран и доказан размер 1000,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,