Решение № 145 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4016/2014 г.

Решение № 145 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4016/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, съгласно заповед № 526/5.12.2013 г. на изп. директор на НАП против решение № 470/17.02.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 639/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161203518/06.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 142/07.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че заключението на вещото лице и писмените доказателства не установяват реалното предоставяне на строителната услуга и доставката на строителни материали, във връзка с които са издадени двете процесни фактури от двамата доставчици, противно на приетото от съда в мотивите на неговото решение. Претендира са отмяна на решението изцяло, в т.ч. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Масив груп" ЕООД против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Масив груп" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Калофер" № 4 /съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. "Ильо войвода" № 4/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Стоянов по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна. Административният съд е приел, че експертното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ и приобщените писмени доказателства, на които то се основава, съдържат достатъчно данни, че правото на собственост върху стоките е прехвърлено и СМР са действително извършени. Счетоводните отразявания кореспондират с издадените счетоводни документи - фактури и платежни документи, пътни листове и товарителници. Вещото лице е категорично в своето заключение, че е налице последваща реализация на доставените стоки посредством влагането им в строителството на обект "Приятели на децата на Италия - кл. България", както и последващата реализация на строителните услуги, свързани с монтаж на обект "Тракия дери" ООД /склад за обработка на кожи в с. Брестник/. Незаконосъобразен е отказът на органа по приходите да признае правото на приспадане на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурата не е доказал кадрова и материална обезпеченост. В случая е приложимо задължителното тълкуване, дадено от СЕС по дело С-324/11 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, поради следните съображения: С РА е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 4 036 лв. по фактура № 169/17.10.2011 г. с предмет СМР, издадена от "Краустрин" ЕООД, и в размер на 853.80 лв. по фактура № 365/15.02.2010 г. с предмет строителни материали /гипсокартон, профили, рапидни винтове, дюбели/, издадена от "Обербрет консулт" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 9 и чл. 6 ЗДДС. Изложени са мотиви за недоказаност на реалното осъществяване на доставките. Доставчиците не са открити на декларираните от тях адреси за кореспонденция. Обяснения във връзка с доставките не са представени, както и документи. Счетоводствата им не са проверени и от вещото лице по назначената ССЕ. От страна на жалбоподателя във връзка със строителната услуга е представен договор от 1.10.2011 г., сключен между него като възложител и "Краустрин" ЕООД като изпълнител с предмет монтаж на стоманобетонни елементи - чашки 10 бр., колони - 10 бр., покривни греди - 5 бр., столици - 20 бр. Срокът за изпълнение на възложеното е до 30 дни от датата на подписването му, а възнаграждението на изпълнителя - 20 180 лв., от които 50% следва да се заплатят авансово и 50% при завършването на строителството. С анекс към този договор от 7.10.2011 г. страните се договарят, че възнаграждението на изпълнителя ще бъде заплатено изцяло авансово. Фактурата е издадена на 17.10.2011 г. Когато е извършено предварително плащане, за да стане ДДС изискуем цялата релевантна информация, засягаща бъдещата доставка или изпълнение, трябва да е известна към момента на плащането, т. е. стоките и услугите да бъдат точно идентифицирани. Доколкото именно доставката на стоки или услуги е предмет на ДДС, а не плащанията, то след като се твърди, че услугата, за която е направено авансовото плащане, е извършена и получена, както в случая, то този факт следва да бъде установен, за да се признае правото на приспадане на платения данък /решение на СЕО от 21.02.2006 г. по дело С-419/02 г. BUPA Hospitals Ltd/. От страна на жалбоподателя е представен договор, сключен между него и "Евротранс 02" ООД на 22.09.2011 г., за доставката на сглобяемите стоманобетонови елементи /чашки 10 бр., колони - 10 бр., покривни греди - 5 бр., столици - 20 бр./, както и товарителници с изпращач и превозвач "Евротранс 02" ООД и получател "Масив груп" ЕООД, от които се установява, че на 27.09., 26.10., 27.10., 29.10., 02.11, 03.11. и 04.11. 2011 г. на обекта в Брестник са доставени описаните строителни материали. Тези доставки не са оспорени от ответника по делото. Самият жалбоподател обаче представя акт за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи на обект с. Брестник, Стопански двор, подписан на 15.11.2011 г. между изпълнителя "Евротранс 02" ООД и инвеститора "Масив груп" ЕООД. В акта е посочено, че подписалите се лица представители на инвеститора и изпълнителя след проверка на място са установили, че за периода към 15.11.2011 г. са завършени и подлежат на заплащане описаните СМР. Актът не съдържа подпис на представител на "Краустрин" ЕООД като изпълнител на монтажа. Не е представен друг протокол, подписан между жалбоподателя и "Краустрин" ЕООД, установяващ извършената работа, отчитането на вложения труд и начина на формиране на възнаграждението за труд. Фактите по настоящия спор не са напълно идентични с тези по цитираните от първоинстанционния съд дела. Разликата е в това, че по делата, по които са постановени решенията на СЕС, от фактите по главния спор е било установено, че на строителните обекти са водени заповедни книги, в които са били вписвани имената на работещите строителни работници. Доставчиците обаче не са представили доказателства за това, че са наели работници по трудови или граждански правоотношения. В тази връзка в т. 49 от своето решение по делото С-324/11 Gabor Toth СЕС посочва, че е налице ситуация, при която въпросните строителни услуги са били осъществени не от персонала на издателя на фактурата, което може да означава прикриване с измамна цел на действителния доставчик. Няма съмнение, че в този случай националната юрисдикция следва да провери дали издателят на фактурата е извършил въпросната сделка. С още по-голяма сила приетото от СЕС би следвало да важи за случай като настоящия, при който доставчикът не е открит, счетоводството му не е проверено и е установено, че осъществява хотелиерска дейност, във връзка с която именно има назначен персонал - мениджър продажби, технически сътрудник, снабдител, рецепционист, управител пансион. От друга страна по отношение на ревизираното дружество е установено, че в ревизирания период извършва СМР, съгласно сключени договори за строителство и ремонт и проектантски услуги на изброените в РД осем обекта /в т.ч. този в Брестник по договор за строителство с "Тракия дери" ООД/ и разполага с необходимия персонал - строителни работници и архитекти жилищно, промишлено и пътно строителство. С оглед на изложеното, законосъобразен е изводът на органа по приходите, че осъществяването на доставката на строителна услуга от "Краустрин" ЕООД не е доказано. Подобни са и фактите, установени във връзка с втората доставка. Според фактурата, издадена от "Обербрет консулт" ЕООД, предмет на доставка са: гипсокартон 150 кв. м., профили 2 300 м., рапидни винтове /х 1000/ - 180 бр.; дюбели /х 100 бр./ - 115 бр. Не е установено доставчикът да осъществява търговия със строителни материали и да разполага със склад за строителни материали /на същия е извършена ревизия/. Не са представени документи, установяващи наличие на стока от вида на фактурираната. При неоткриване на доставчика, невъзможност да се провери счетоводството му и установени липси на доставки по издадените на този доставчик фактури през ревизирания период 1.06.09 г. - 28.02.2010 г. с издадения РА, за да се признае на жалбоподателя правото на приспадане на ДДС по тази фактура, следва от негова страна да се представят доказателства, установяващи получаването на стоките именно от посочения доставчик. Товарителницата и пътният лист, които са от същата дата - 15.02.2010 г., не доказват това предаване. Нито във фактурата, нито в товарителницата се съдържат имена на лицата и подписи, удостоверяващи предаването и приемането на стоките. Наименованието на стоката в товарителницата не може да се свърже с тези, описани във фактурата. В товарителницата не е посочено къде е натоварена стоката. Обстоятелството, че според ССЕ по счетоводните данни в счетоводството на жалбоподателя стоките по фактурите са изписани като вложени на строителен обект "Приятели на децата на Италия - кл. България" във връзка със сключен от него като изпълнител договор за ремонт, не е достатъчно, за да обоснове извод за това, че те действително са получени от издателя на фактурата. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. втора, вр. чл. 222, ал. 1 АПК решението на Пловдивския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Масив груп" ЕООД против РА. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора и ответник в първоинстанционното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК се определя в размера до минималното възнаграждение за един адвокат общо за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение