Решение № 2251 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12649/2008 г.

Решение № 2251 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12649/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенция за държавните вземания против Решение от 24.04.2008 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 1656 по описа за 2004 г., с което по жалба на Пламен Иванов Стратиев е отменено Постановление № С-15498/12.01.2004 г. на публичен изпълнител при РД -София на АДВ, с което са наложени обезпечителни мерки-запор и възбрана на имущество, собственост на жалбоподателя. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо, тъй като с Постановление № 15498/2003/176846/4.08.2006 г. на публичен изпълнител при РД-София на АДВ, процесният акт е отменен и уважената жалба не е имала годен предмет. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Пламен Иванов Стратиев от гр. Перник, чрез адв. М. Гервазиев, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение за валидност, допустимост и правилност на съдебното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С процесното постановление на ответника по касационната жалба са наложени обезпечителни мерки - запор и възбрана на имущество, за чужди публични задължения, предмет на образувано изпълнително д. срещу ЕТ "Пламен Стратиев-Симона-Венелин Цветков". Оттеглянето на обжалвания административен акт само за единия вид наложено обезпечение (възбраната) е станало след приключването на устните състезания на 30.03.2006 г., но преди постановяване на съдебното решение на 24.04.2008 г. Производството пред СГС е било образувано по ДПК (отм.) вр. със ЗАП (отм.). Съгласно § 4, ал. 4 на ДОПК (в сила от 1.01.2006 г.) незавършените към датата на влизането в сила на този кодекс съдебни производства по отменения Данъчен процесуален кодекс се довършват по досегашния ред, като страна в производството е съответният орган на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, образуваните преди влизането в сила на кодекса административни дела в окръжните съдилища се довършват в същите съдилища по досегашния ред. В ДПК (отм.) и в ЗАП (отм.) липсва уредба при оттегляне на административния акт от издалия го орган в производството пред първоинстанционния съд. За сметка на това, в чл. 26, ал. 1 ЗАП (отм.) е регламентирано т. нар. "право на отзив" на административния орган при обжалването на административен акт по административен ред, съгласно което в седемдневен срок, а когато органът е колективен - в двуседмичен срок от получаването на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам обжалвания акт или да го измени, или да издаде съответен акт или документ, ако е отказал издаването му. В тези случаи той е длъжен да уведоми заинтересуваните. Новият акт подлежи на обжалване по административен ред на общо основание. Частичното оттегляне на процесния акт явно не е станало в тази хипотеза. Това означава, че при приложимата процесуална уредба, пред първоинстанционния съд, не е имало основание за извод, че по делото липсва годен предмет към момента на постановяване на съдебното решение. По чл. 163 ал. 4 ДПК (отм.) третите лица със самостоятелни права върху предмета на обезпечението могат да обжалват наложените обезпечителни мерки. Предвид това, първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима жалба, която правилно е приета и за основателна, предвид налагането на обезпечителни мерки за чужди задължения. Претенцията на ответника за разноски е основателна в размер на 200 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение